Мая Плисецкая - прекрасният лебед на съветския балет

Мая Плисецкая, от чието рождение днес се навършват 100 години, е един от най-ярките символи на съветския балет и на московския Болшой театър. С дълги крака и пламенночервена коса, тя имаше зашеметяваща техника, огромни, почти мъжествени скокове и забележително гъвкави гръб и ръце, пише британският вестник „Гардиън“. Балерината казва, че е наследила впечатляващата си и изразителна външност от баща си, когото описва като „мускулест, слаб физически“. 

Плисецкая танцува на най-престижните сцени по света и добива международна известност, но началото на кариерата й е белязано от много трудности. Тя е родена в семейство на евреи, което се оказва проблем за приемането й от режима.

Плисецкая е родена в Москва на 20 ноември 1925 г. Майка й, Рахил Месерер, е актриса в нямото кино, а баща й, Михаил Плисецки, е съветски минен инженер и дипломатически служител, изпратен на служба в Шпицберген, Норвегия.

Баща й е застрелян през 1938 г., по време на сталинските чистки, като Плисецкая научава датата на смъртта му едва през 1989 г. Майка й е арестувана и изпратена в трудов лагер заедно с малкия си син, а след това е заточена в Казахстан.

През това време Мая се спасява от настаняване в сиропиталище, защото е приета от леля си и чичо си по майчина линия – Суламит и Асаф Месерер, които са солисти в Болшой театър и по-късно преподавали по балет. Тези изпитания оставят незаличима следа у Плисецкая, чиито трайни антисъветски настроения в по-късните години граничат с дисидентство, пише "Ню Йорк таймс". 

Лелята е тази, която води 8-годишната Мая в балетната зала, където нейният вроден талант блесва и упоритостта й се откроява. От ранното си детство тя е известна с безкрайните си запаси от енергия и упоритост. Изтощителният водовъртеж на репетициите в Болшой театър са спасението на Мая от политическата обстановка в СССР.

„Бих искала да говоря за „Спящата красавица“ и „Лебедово езеро“, за моите любими роли и красивите си партньори, но както и да погледна на детството си, всичко се върти около политиката и Сталинския терор“, пише балерината в автобиографията си „Аз, Мая Плисецкая“, публикувана през 1994 г.

През 1941 г. майката е освободена и семейството се събира отново, но заради Втората световна война те се преместват в Свердловск, вярвайки, че Болшой театър ще бъде евакуиран там. Слухът се оказва неверен и Мая пропуска цяла година в балетната школа. В крайна сметка тя предприема опасната стъпка да направи петдневно пътуване обратно до Москва без необходимите документи.

През 1943 г. Мая завършва с отлични оценки, а две години по-късно е назначена в Болшой и танцува главни роли. Когато през 1951 г. е обявена за заслужил артист на СССР, Комсомолът, младежката организация на управляващата комунистическа партия, протестира. Тя е изключена от турнето в Лондон през 1956 г., което е първата поява на цялата трупа на Болшой на Запад. Разрешават й да пътува през 1959 г., когато театърът отива в Ню Йорк.

За тези пътувания Плисецкая разказва, че съветската бюрокрация конфискува почти всички приходи на танцьорите от турнетата и затова много от тях се хранят с кучешка и котешка храна – „евтина и богата на витамини“, пише тя. 

Плисецкая е била също така ограничена и в хореографията, тъй като властта е разглеждала движенията в танца през призмата на идеологията. 

В рецензия за представленията на 62-годишната Плисецкая на американско-съветски танцов фестивал в Бостън през 1988 г. „Ню Йорк таймс“ пише: „Тези балети са единствено средство за изява на нейния талант. Без нейното присъствие, бедността на движенията би ги направила непоносими за гледане. Трагедията на съветския балет е, че танцьорка с нейния уникален гений никога не е получила възможност да разгърне творческия си потенциал.“

В разговор с репортери по време на празненствата за 80-ия си рожден ден Плисецкая признава съжалението си за пропуснатите възможности и горчивата борба за артистична свобода, включително за получаването на разрешение да работи, макар и за кратко, с Ролан Пети и Морис Бежар през 70-те години.

„Танцувах всички класически балети и мечтаех за нещо ново“, казва тя. „По мое време това беше невъзможно.“

През 60-те години приятелството на кубинския хореограф Алберто Алонсо с Фидел Кастро му осигурява бюрократичното одобрение на съветските власти да постави „Кармен-сюита“, която той създава специално за Плисецкая. Но властите, разтревожени от еротиката в нея, спират представленията.

Едва през 80-те години, когато режимът в СССР се либерализира, Плисецкая получава възможност да стане артистичен директор на балета на Римската опера, а по-късно и на Националния балет на Испания.

Плисецкая остава близка с чичо си, който я придружава на турне в САЩ, когато тя е на 60 години, а той на 80. Но отношенията с леля й се обтягат и дори прекъсват, след като Плисецкая отказва да вземе сина й Михаил, току-що завършил балетната школа, за свой партньор в „Лебедово езеро“.

„Леля прекъсна моите смутени и кротки възражения с думите: „Ти ми дължиш всичко. Напразно ли се молих за майка ти и се съпротивлявах, когато дойдоха да те вземат в сиропиталището?“, разказва балерината в автобиографията си.

Разбира се, най-голяма опора за Плисецкая в личния и професионален път е съпругът й, композиторът Родион Шчедрин, за когото се жени през 1958 г. Той аранжира „Кармен-сюита“ и други балети, като „Ана Каренина“ и „Чайката“, за които тя създава хореографията и в които участва. Двамата артисти нямат наследници.

При своите гастроли в САЩ Плисецкая се запознава с голяма част от артистичния и обществен елит на страната, включително с брата на президента Джон Кенеди – Робърт, с когото са родени в един и същ ден, в една и съща година. Тя гостува на фамилия Кенеди в „Кейп Код“, а по-късно те кръщават своя яхта „Мая“ в нейна чест.

Балерината се среща и с шведската актриса Ингрид Бергман, която по това време живее в САЩ. Бергман ѝ предлaгa „да избяга от комунизма“, казвайки ѝ „Ще ти помогна“.

Балерината обаче не се решава на такава стъпка. Тя обяснява своята привързаност към Болшой театър така: „Самият театър е невероятно конструиран, размерът на сцената, наклонът на пода. Не знам от какъв вид дърво е направен, но е като пружина. В други театри подът е или равен, или наклонът е прекалено голям. Танцувала съм на всички големи сцени по света и мога да кажа със сигурност, че Болшой е най-добрият.“

След падането на съветския режим Шчедрин и Плисецкая избират да живеят предимно в Мюнхен. Именно там Мая Плисецкая умира на 2 май 2015 г. от сърдечен удар. Последното й желание е, след кончината на съпруга й, прахът на двамата да бъде разпръснат над Русия.

Родион Шчедрин почина в края на август 2025 г. в Мюнхен. Генералният секретар на Международния фонд „Мая Плисецкая и Родион Шчедрин“, Леонид Пелешев, каза пред руски медии, че прахът на двамата ще бъде разпръснат над Русия, но датата за този ритуал все още не е определена.