Любо, а сега кой ще духа супата?
Гневът от последния ход на Любослав Пенев - да премине в ЦСКА 1948, нараства сред червената общност. Феновете не са доволни, меко казано, а също така и бесни на слуховете, че може да има обединение с ЦСКА. Според тях това няма как да стане и е безумно, дори да мине през акъла на Гриша Ганчев и компания.
В социалните мрежи се вихрят спорове, преплетени с псувни, на които биха завидяли дори сърбите. Някои от фракциите на армейците изразиха позицията си.
"След последния пост, посветен на Любо Пенев, си бяхме казали повече да не пипаме темата. И нямаше да го направим, ако до нас, не беше достигнал един пост на Сдружение "Червени сърца".
Все още не знаем, защо там се пише от първо лице, но знаем, че тези намеци да се оправдават легенди, няма да минат. Да не би да стане така, че скоро и това сдружение да се премести в Бистрица? И чак сега ли се сетиха, за Ради Здравков, Вальо Илиев и Спас Джевизов? Че те, къде ли не обикаляха и къде ли не им разкриха знанията през последните години?
Нашето ръководство се провали в много неща. Със Стойчо и Любо, които са доказали, че могат, не се постъпи правилно. Но останалите? Те от какво може да се оплачат? Те се провалиха повече от Ганчев! Къде бяха, когато трябваше да покажат топки и да се борят за ЦСКА?
Когато Лупи пусна акциите, колко от тях излязоха и подкрепиха кампанията? Колко от тях дадоха пример и си купиха? Геле Рангелов, който е тропал по масата, какви ги говореше в ресторанта на Армията за акциите?
Нека всеки се излага, както си иска. Любо, го направи, като каза, че никой не го е подкрепил... Голеадоре, заради кой започнахме открита война с Ганчев?
Ходете в Бистрица, Разград... Ако ви приемат на "Герена" и там може да пробвате. Ние си оставаме на "Армията" с нашите проблеми и нашите драми. А те не са никак малко. Но когато изгрее слънце на нашата улица, а то ще стане рано или късно, не се връщайте
ЦСКА СОФИЯ Е НАД ВСИЧКО И ВСИЧКИ!", написаха червените фенове.
И едно любопитно мнение на Диян Г., публикувано във Фейсбук и копирано и разпространено от голяма част от привържениците.
“Ех Любо, Любо! Понеже съм вече от по-старото поколение армейци и помня първите ти стъпки в любимия ни отбор още през далечната 1985г. Помня и първите ти пропуски и онази дузпа срещу Берое, когато станаха шампиони и когато започнаха да ти викат Чичовото, защото ти даваха шанс да се докажеш.
По-голямата част от червената общност обаче ти вярваше и те подкрепяше, виждаше в теб таланта, защото нашите фенове ги усещат тези неща и са безкрайно взискателни.
Постепенно ти стана голмайстор на отбора, може би на последния силен отбор на ЦСКА, а хората те заобичаха. Името ти ехтеше в Борисовата градина.
Стана капитан. Помниш мача с Рух как стадионът стана на крака и те изпрати за европохода ти в Испания. И всички тези с които спорихме, че ти си страхотен играч, а те твърдяха, че си Чичовото, замлъкнаха. Завинаги.
Застанахме зад теб, когато всички те плюеха, когато им каза да духат супата. После застанахме зад теб, когато обещаваше, че ще направиш ЦСКА европейски клуб с испански инвестиции, когато стана президент на клуба.
Дотук, Любо, само подкрепа за теб.
После стана състезател, капитан, истински, помним Шахтьор. Но после какво стана, после, Любо?
Разсърди се като малко дете. На кого, ти си знаеш - на Симони ли, на Божков ли, не знам, и направи първата си глупост. Облече екипа на Локо Пд в мач срещу нас. На кого и какво доказваше, защо излезе срещу собствения си отбор, на който беше президент само преди месеци?
На кого тогава се разсърди? Та ние те обичахме и за нас беше шок да те видим с раирания екип срещу нас. Преглътнахме, простихме, макар че ние, червените, помним и не забравяме. Ти пак дойде у дома, спечели купа, пак 30 000 скандираха името ти, хвърлиха те във въздуха.
Какво направи сега, Любо, пак се разсърди, пак някой не те е разбрал ли? Много хора ще кажат - трябва да си вади хляба. Да, добре, никой не каза нищо, когато водеше Ловеч или Царско село, или там каквото и да е, вади си хляба, но, за да си легенда, трябва да останеш в сърцата на всички тези хора, за които говорихме, които бяха зад теб и ти вярваха.
Защо отиде при тези, защо точно при тези? Нима не знаеш какво представляват те? Защото пак си сърдит? Ще доказваш нещо ли? За мен този път, с този твой избор, път назад към "Армията" нямаш! Въпреки всичко, което си дал и направил. Този път ти духай супата!"
