Мъчителите на медиците са осъдени , но пари от Триполи няма да видим  

20 години след началото на несправедливия СПИН процес срещу българските медици в Либия и близо 12 лета след като те бяха освободени, макар и с тежки присъди, за пръв път измъчваните ни сънародници получиха някакво морално възмездие за ада, през който преминаха. Една от медицинските сестри – Нася Ненова осъди деветима от своите мъчители на първа инстанция в Софийски градски съд.

Според решението на съдия Вергиния Минчева от СГС служителите на джамихирията, сред които попада и един генерал, трябва да заплатят на медицинската сестра 500 000 лева обезщетение за неимуществени и 26 617 лева за имуществени вреди. Толкова тя щяла да получи, ако от момента на арестуването си на 9 февруари 1999 г. до освобождението си на 24 юли 2007 г. е работила, а не е била задържана.

За момента това е единственото от петте, заведени от медицинските сестри дела, чиито край е успешен. Поне засега, защото то може да бъде обжалвано от адвокатите на либийците пред Апелативния съд. Делата по исковете на Кристияна Вълчева и на Валентина Сиропуло са прекратени от СГС, а делата по исковете на Снежана Димитрова и на Валя Червеняшка все още са висящи.

За пръв път прозвуча съдебно решение, което е в полза на несправедливо обвинените в чудовищни престъпления българки. Макар поне засега то да има чисто морален характер важното е, че то бе взето, защото така българското правосъдие по безспорен начин доказа, че шестимата български медици, които в Либия бяха осъдени няколко пъти на смърт за заразяването на над 400 либийски деца с вируса на СПИН, са били подлагани на нечовешки изтезания, след които малцина биха могли да оцелеят. Макар че преди години либийски съд оправда офицерите и представителя на здравеопазването на африканската държава, обвинени, че са изтезавали българските медицински сестри, за да получат техните самопризнания.

Близо 9 години Нася, Валя, Валентина, Снежана и Кристияна прекараха в либийски затвори, където офицери изверги са водили разпитите с изтезания, ток, кучета, насекоми и бой. Целта е медиците да признаят, че в болницата в Бенгази умишлено са заразили над 400 деца със СПИН по поръчка на американското и израелското разузнавания - ЦРУ и МОСАД. Целта е те да признаят, че участват в чудовищен заговор на Запада срещу Великата социалистическа либийско-арабска народна джамахирия на полк. Муамар Кадафи.

В либийските съдилища сестрите три пъти чуваха присъдата „Смърт чрез разстрел”. Накрая в резултат на политическа и търговска сделка между ЕС и Либия Висшият съдебен съвет на джамахирията замени смъртните им присъди с доживотен затвор. Така бе задействана и правната спогодба между Либия и България, според която затворниците могат да излежат своите присъди на територията на своята родина. Петте медсестри, д-р Здравко Георгиев и палестинският медик Ашраф кацнаха в София на 24 юли 2007 г. с френския правителствен самолет, придружени от тогавашната Първа дама на Франция Сесилия Саркози, която води тежки преговори с Кадафи за освобождаване на медиците. Стъпвайки на българска земя те веднага бяха помилвани от президента Георги Първанов. 

Самите медици обаче и до днес страдат, че са били политически помилвани, а не оправдани напълно със съдебно решение. Реално решението на съда по делото на Нася срещу нейните мъчители е първа крачка към юридическото оневиняване на сънародниците ни, макар в очите на България, ЕС, САЩ и останалия цивилизован свят те никога да не са били виновни. Девет години обаче те бяха лични пленници на обезумелия диктатор Муамар Кадафи, наречен още от американския президент Роналд Рейгън „бясното куче на Близкия Изток”.

Накрая стана пределно ясно, че обвиненията срещу българските медици са гениално режисиран политически процес от Кадафи. От една страна полковникът е искал да разчисти вътрешнополитически сметки с опонентите си в страната, а от друга да изнудва Запада да започне да търгува с Либия и да снеме обвиненията срещу нея, че подкрепя световния тероризъм.

Шокиращото на пръв поглед признание дойде не от кой да е, а от Шукри Ганим – премиер на Либия от 2003 до 2006 г. и министър на петрола. Разкритията му дойдоха 17 години след началото на драмата и 10 години след освобождаването на Кристияна Вълчева, Нася Ненова, Валентина Сиропуло, Валя Червеняшка, Снежана Димитрова и д-р Здравко Георгиев.

В своя дневник, който стана публично достояние през 2017 г. Ганим твърди, че шефът на военното разузнаване Абдула Сенуси признал по време на разпит, че заедно с ръководителя на либийските тайни служби Муса Куса са инжектирали вируса на децата в болницата в Бенгази. Аферата била отмъщение към източния либийски град, който се бунтувал срещу режима на Кадафи, и също така имала за цел да представи преследваната за терористични прояви Либия като жертва.

Медиците и до днес треперят от ужас, когато чуят най-вече три имена. Генерал Харб Дербал – по времето, когато избухва скалъпеният от Кадафи СПИН-скандал той е началник на Генералното следствено управление в Триполи и ръководи най-отговорното разследване през последните години в Либия - заразяването на близо 400 деца със СПИН. Полковник Джума Мишри – дясна ръка на Дербал, най-свирепият от мъчителите. Той се явяваше на всяко дело срещу медиците и демонстрираше особена наглост, като още по време на процесите срещу тях отделно съди българите за клевета. Д-р Абдул Маджид Шуал, по-известен като Химика.

Известно е, че той открива в дома на Кристияна Вълчева празните банки от плазма и още при огледа, ги сочи с думите: „Внимавайте, тук има СПИН.” Вирус никога не е открит. Д-р Шуал е известен с перверзните си методи на разпит, с които нито един средновековен инквизитор не може да се мери. Когато в Бенгази пламва епидемията, той оглавява отдела за Доставки на консумативи и кръвни продукти към Министерството на здравеопазването на Либия.

За да осъди мъчителите българският съд се позовава на решение на съд в Хага по дело, заведено от палестинския лекар Ашраф Ал-Хаджудж срещу Либия. Той пръв потърси сметка за изтезанията, на които бе подложен в африканската държава. Ашраф заведе гражданско дело пред холандски съд. През март 2012 г. съдът излезе с осъдително решение срещу девет високопоставени либийски полицаи, които бяха осъдени солидарно да заплатят на ищеца 750 000 евро обезщетение за нанесени материални щети и 250 000 евро обезщетение за причинени болки и страдания.

Още докато медиците ни бяха зад решетките в либийските затвори българската прокуратура се зае да изправи пред съда мъчителите на българите. През януари 2007 г. – половин година преди освобождаването на осъдените ни сънародници, Софийската градска прокуратура, образува дело срещу 11 либийци, изтезавали медиците. То бе възложено за разследване на Националната следствена служба. Делото се водеше срещу Харб Аамер Дербал, Джума Мишри, Салим Джума Салим, Осама Уидал, Айзедин Мухтар Салех ал Барки, Абдул Маджид Шуал, Мустафа ал Шауках, Адел ал Нуас, Мохамед Амара ал Мерари, Муса Абу Есбеа и Мунир Фахем Ерхума. Триполи не оказа особено съдействие на българските магистрати.

Делото бе спряно, след това отново възобновено, а накрая попадна в задънена улица най-вече поради политически, икономически и геополитически причини. Първо те бяха свързани с факта, че след освобождаването на медиците Либия на Кадафи демонстрира добри отношения с ЕС, САЩ и България и делото у нас попадна в графата „политически некоректно”. След това пък в рая на полковника – Великата социалистическа либийско-арабска народна джамахирия избухна гражданска война и вождът бе убит като куче през октомври 2011 г.
И както често се случва в историята по време на революции политическите плъхове първи напуснаха потъващия кораб на досегашната власт и побързаха да се присламчат към новите силни на деня и да ги убедят в своята лоялност.

След свалянето на Кадафи основният инквизитор на медиците полк. Мишри се представи за репресиран и преследван от бившия режим. След изборите през 2014 г., правителството в Либия се разпадна и ислямистите превзеха Триполи. Тогава довчерашният офицер на Кадафи се постави в услуга на бившите членове на „Ал Кайда” и техния емир – ръководителя на някогашната Въоръжена либийска ислямска група Абделхаким Белхадж. Така сатрапът, изтръгвал с ток, изнасилвания и побоища самопризнания от медиците стана вътрешен министър в непризнатото правителство на ислямистите, което управляваше Триполи и част от западните територии по либийското крайбрежие.

На този етап обаче от решението на СГС не произтича нищо повече от частично морално удовлетворение. Дали и кога Нася Ненова ще получи обезщетение, е спорен въпрос. Теоретично тя би могла да се надява, че един ден, когато Либия стане демократична и правова държава, тази присъда би могла да послужи като юридически аргумент тя да потърси правата си и чрез международните организации. Това обаче е много малко вероятно. Дори в Либия някога да се възцари мир и тя да стане нормална държава, властите и съответно осъдените либийски офицери никога няма да платят обезщетения.

Защото поне според либийското законодателство нашите медици са виновни и са осъдени на смърт от либийски съд с влязла в сила присъда, въпреки че присъдите бяха заменени с доживотен затвор. Трябва да се случи някакво чудо, за да преразгледа Триполи делото срещу медиците. В раздираната от война и насилие някогашна социалистическа арабска джамахирия цари пълен хаос - управляват няколко правителства, всяко от които контролира определена част от някогашното държавно творение на Кадафи.

Истината е, че България няма да види и долар от либийските мъчители на българските медици. За свободата на медиците само България плати $ 54 милиона. Това всъщност бе либийският дълг, който през 2007 г. правителството на Сергей Станишев опрости на Триполи. Парите бяха внесени в създадения от Либия, България, ЕС, Катар и други чужди държави и неправителствени организации Международен фонд „Бенгази”. Чрез фонда над 400-те семейства на заразените либийски деца получиха по 1 милион долара обезщетение. Западът се ангажира и да построи нова болница в Бенгази, да достави ново модерно медицинско оборудване на Либия и да обучи либийски лекари.

България никога няма да получи обезщетение от Либия за това, че нейни граждани бяха използвани от страна на режима на Кадафи за постигане на определени геополитически цели. Уви, това е тъжният факт. Остава единствено моралното удовлетворение, че за България и за т.нар. демократичен свят петте български медицински сестри и д-р Здравко Георгиев са напълно невинни и не са извършили чудовищното престъпление, в което бяха обвинени – че са заразили със СПИН невръстни либийчета. Това направиха Кадафи и неговите бесни кучета – офицерите от тайните му служби. Полковникът бе разстрелян от противниците си и сякаш това бе възмездието за извършените от него престъпления срещу човечеството. Божият съд ще отсъди и за останалите мъчители…