Мъдрецът Христо Ганев на 95

„Моят дълъг и шарен живот, преминал през монархия, социализъм и демокрация, ме е научил да посрещам с малко скептична дистанция наказанията и наградите. Защото често пъти те са незаслужени. В речника на българския език на буква "К" съвсем близо една до друга стоят "криза" и "култура". Но докато кризата е превзела всекидневието ни, думата "култура" все по-рядко се чува". Това заяви известният сценарист и писател Христо Ганев в словото си при получаването на Държавната награда „Паисий Хилендарски” през ноември 2011 г.

Днес творецът празнува достолепен юбилей – 95 години. Христо Ганев отбелязва рождения си ден скромно – сред близките си в семейната вила в черноморското село Варвара.

Години наред бунтарят в българското кино, както Христо Ганев бе известен по времето на социализма, говореше с мълчанието си и филмите си, които създаваше в тандем със съпругата си режисьорката Бинка Желязкова.

"Разтревожен съм, че на произведенията на изкуството все по-настойчиво се гледа като на стока. В буржоазното общество, в което живеем, те наистина са и стока, но тя е много по-различна от тази в моловете и пазарите. Както викаха едно време по панаирите: "Два лева се изяждат, два лева се изпиват, сал споменът остава". Грубо казано, но вярно!", бе безпощадно откровен преди време Христо Ганев на церемонията в Министерския съвет по награждаването му с „Паисий Хилендарски”.

Сценаристът на емблематични филми като „А бяхме млади” и „Животът си тече тихо” призова Министерството на културата да не навежда глава пред публиката, тъй като броят на зрителите не е единствената оценка за качеството на изкуството и невинаги касовият успех е истинският успех.

Пo думитe на Христо Ганев културaтa e тoвa, кoeтo ocтaвa у чoвeкa, дoри кoгaтo тoй зaбрaви вcичкo, кoeтo e прoчeл.

Христо Ганев е роден на 2 август 1924 г. в село Павел баня, близо до Казанлък. Член е на РМС. Участва в съпротивителното движение срещу фашизма по време на Втората световна война. Бил е партизанин и военен кореспондент по време на Втората световна война.  Завършва киноинститута в Москва - ВГИК и се дипломира като сценарист на филма на Борислав Шаралиев “Песен за човека”. Филмът е приет с подозрение от партийните бюрократи и само намесата на Вълко Червенков го спасява от забвение.

Христо Ганев и Бинка Желязкова не споделяха схващането, че партийните водачи и активните борци срещу фашизма трябва да имат особени привилегии. Филмът им "Животът си тече тихо" от 1957 г. е забранен от цензурата. "Загиналите са по-щастливи, защото не доживяха това, което последва", казваше филмовият тандем и това не се харесваше на вождовете. Филмът остро поставя въпроса за морала на някогашните младежи идеалисти, превърнали се бързо в ламтящи за власт бюрократи. Изобразяването на повечето бивши партизани, които добре използват властта за лични цели, е причина този първи "партизански" филм на социалистическата кинематография да бъде забранен от партийно-държавното ръководство.

Сценарист е на игралните филми „А бяхме млади”, „Басейнът”, „Голямото нощно къпане”, „Нощем по покривите”, "Цахес". Известно време е главен редактор на в. "Народна младеж", работи и в "Стършел".

Столичният кмет Йорданка Фандъкова връчва Специалната награда на Христо Ганев на празника на София през 2013 г.

Още през 1961-а с "А бяхме млади" Бинка Желязкова и Христо Ганев печелят "Златен медал" в Москва и "Старите обувки" в Картахена, Колумбия. "Голямото нощно къпане" има специална прожекция в Кан през 1980-та, "Нощем по покривите" безапелационно грабва "Златна ракла" през 1988 г.

Христо Ганев остава на почтени позиции във всичките си публични постъпки. Знаков е неговият отказ да заклейми съветския дисидент Александър Солженицин и Нобеловата му награда на партийно събрание на Съюза на писателите. През януари 1971 г. сценаристът е изключен от БКП заедно с няколко други писатели, след като гласуват с „въздържал се“ за декларация срещу Солженицин.

Бинка Желязкова се оттегли от киното след 1989 г., вече създала седем игрални и два документални филма. Христо Ганев продължи да пише сценарии за документални и анимационни филми. Сред анимациите са „Сламеният човек”, „Поет и Пегас”, „Парцалът”.

"Христо Ганев е човек, който освен с творчеството си прави огромно впечатление с личността си. Той излъчва достолепие, той е човек на честта, на доблестта и начинът, по който защищава човешкото си достойнство, е почти уникален в новата ни история. Той не прие нито един от постовете, които му предлагаха, защото служи само на един Бог - на истината”, каза преди време за Христо Ганев писателят акад. Антон Дончев.