Маестро Георги Димитров дирижира националната филхармония в София и Русе

Доайенът на диригентското изкуство у нас - маестро Георги Димитров, ще поведе Софийската филхармония за два концерта, като първият от тях е днес в София. Ще звучат творби на двама колосални композитори - Модест Мусоргски (Встъпление към операта „Хованщина“ и Песни и танци на смъртта) и Aлександър Глазунов (Концерт за цигулка и оркестър в ла минор, оп. 82), съобщават от Софийската филхармония.

Солисти на вечерта са цигуларката Лия Петрова и известният бас Мартин Цонев.

Програмата ще бъде представена и на 25 март в Русе, в рамките на международния фестивал „Мартенски музикални дни“. 

„Ярък представител на „Могъщата петорка“, Модест Мусоргски е може би най-необикновената творческа личност на своята генерация. Неговите новаторски търсения в хармонията, колорита, вокалния стил (оперите „Борис Годунов” и „Хованщина”, песенните цикли „Без слънце”, „Песни и танци на смъртта”, Симфоничната картина „Нощ на голия връх“) и ярката изобразителност привличат навремето вниманието на Дебюси, който дори го счита за един от предтечите на импресионизма“, разказват от филхармонията.

Отказал се от привилегиите на своя дворянски произход, Мусоргски се отдава изцяло на композиторското си призвание, но живее твърде бохемски. Рано умира, оставяйки повечето си произведения недовършени или само в нахвърляни скици. Мисията да довърши и публикува наследството на своя приятел и съмишленик поема Николай Римски–Корсаков, благодарение на когото творбите на Мусоргски не само достигат до аудиторията, но и трайно навлизат в световния оперен и симфоничен репертоар като кулминации на руската музика на ХІХ век. 

На 16-годишна възраст, Александър Глазунов представя пред публика първата си симфония, демонстрирайки ранното и изненадващо хармонично развитие на своя талант. Ученик на Балакирев и Римски-Корсаков, музикален наследник на „Могъщата петорка“, той изучава творчеството на Чайковски, който, от своя страна, също оценява високо способностите на младия си колега.

Стилът на Глазунов обединява най-добрите традиции на руската музика - епична сила и жива емоционална изразителност, бляскава оркестрация и дълбочина на симфоничното развитие, а балетната му музика продължава традицията на „симфоничните балети“ на Чайковски, посочва критиката.