Майката на „Майка“ оглави новосъздаденото сдружение „Жени в българското кино“

Безспорен факт е, че жените са придали на родното ни кино образ и подобие на противоречивата, но брилянтно изваяна човешка природа, която най-ярко изпъква именно в женския свят – онзи красив, дързък, фин и емоционален свят. Не е случаен фактът, че тазгодишната 41-ва "Златна роза" стана домакин на учредяването на организацията "Жени в българското кино".

Полагането на основите ѝ именно в рамките на 41-вия фестивал на българския игрален филм допринесе още повече за неговата мисия – да спомага развитието и разнообразието на родното ни седмо изкуство.

Причината най-накрая това сдружение да се организира са конкретни проблеми, чието решение е належащо. Като спирането на сесиите на Националния филмов център, възможността въобще за кандидатстване и най-вече присъствието на жените в общата картина на българското филмопроизводство.

Организацията цели не само да работи за баланса в съотношението жени-мъже в родната ни киноиндустрия,

но и да помага за изграждането на средата и преди всичко за богатството на разнообразието по отношение на темите и техните автори.

Председателка на женското сдружение е Зорница София, режисьор, сценарист и продуцент, автор на филма "Майка", който миналата година стана носител на "Златна роза". Тя е и част от журито за пълнометражно кино в 41-вото издание на фестивала.

"Това сдружение няма амбицията да бъде представително за всички жени, работещи в областта на правенето на кино и на сериали –

филмово изглеждащи сериали за телевизия. То е сдружение на тези, които искат да бъдат представени, защитени и включени в един по-голям – европейски и световен – контекст на жени, които се борят основно за клаузите за включване и равнопоставеност. Но и не само, защото не ни е цел да само да защитим конкретно интересите на жени, неравнопоставеността в професията, а всички проблеми, които виждаме във филмоправенето и в законовите мерки за това, които по някакъв начин са убягнали на другите професионални асоциации и продължават да са проблем", каза Зорница София в "Какво се случва".

По нейни думи парадоксът у нас е, че жените режисьорки кандидатстват със своите филми, които често засягат женски теми или най-малкото имат специфичната и променяща представата за света женска чувствителност, пред комисия, в която преобладават мъже.

Парадоксът е, че тази комисия оценя филмите, които са насочени към българската публиката, в която пък от своя страна преобладават жените.

Зорница София смята, че богатството на съдържанието всъщност е нещо, от което печели именно българският зрител, а и световният, защото филмите ни вече се радват и на селекции в големите фестивали в чужбина.

Член на новосъздадената организация "Жени в българското кино" стана и председателката на журито за пълнометражно кино в това издание на "Златна роза" Дина Йорданова. Тя е професор по история на световното кино в университета Сейнт Андрюс в Шотландия. Преподавала е също така и в Канада, САЩ, Хонг Конг и Пекин. Специалист е по киното на Източна Европа, Балканите, Европа и Азия. А и е публикувала книги, посветени на историята на филмовите фестивали.

"Виждам, че има изключително активни млади продуцентки и режисьорки, които чувстват, че не могат да правят толкова, колкото душа им дава и колкото проекти искат да имат. Виждам и че има много трудности, те са не само за жените, но и за мъжете. В сферата на жените обаче си има специфични проблеми, така че е съвсем логично да се организират", каза тя по повод учредяването на сдружението.

Тя подчерта, че в конкурсната програма на 41-вата "Златна роза" има само два филма на жени режисьорки, което не е достатъчно.

Дина Йорданова говори и за възможностите, които режисьорите трябва да получат, за да реализират филмите си в по-кратък период от време, защото именно това ще им помогне да оставят следа и да създадат име, както и за факта, че у нас все още трудно назоваваме нещата с истинските им имена що се касае до историите във филмите и темите, които те засягат.

Председателката на журито оценява "Златна роза" като малък и задушевен фестивал, където всеки може да говори с другия, а пространството, което обитава, е много хубаво.