Македонски журналист: Щяхме да сме умрели от глад, ако не бяха българските ни паспорти

Македонците щяха да са умрели от глад, ако не бяха българските паспорти, с които стотици хиляди работят в Европа. Това е само част от болезнените констатации на журналист от скопското издание "Трибуна", който взриви местния ефир с позицията си "Какво ни даде България", посветена на делата на София, упорито представяна в последните години и от политици, и от медии в западната ни съседка като окупатор.

"Ако четете медиите в Македония, коментарите в социалните мрежи, се създава впечатлението, че българите са по-черни от дявола. Окупатори, фашисти, татари ... (Науката доказа, че българският народ няма татарско подчинение, но и до днес не разбирам какво не е наред с татарите). Но да видим какво казват аргументите. "Пред фактите и боговете мълчат“, пише Любчо Куртелов и прави безпощадна дисекция на свършеното от България за последните 30 години: 

- Първа призна независимостта на Македония. На 15 януари 1992 г. българският парламент единодушно приема Декларация за признаване на Република Македония, като по този начин инициира международната общност да ни признае за независим политически субект. Злодеите коментират "Те признаха държавата ни, хората не." В дипломатическата практика няма такава категория - признаване на нациите. Има ли документ например, че държавите, признаващи Белгия, са признавали фламандците и валонците поотделно?

- Когато Милошевич предложи на Мицотакис окупацията и разделянето на Македония, България решително се застъпи за неделимостта и независимостта на младата държава. И я спаси. В началото на 90-те години много по-възрастният ми приятел Люпчо Коцарев (сега покойник) предложи да посетим България и там той ме срещна с широк кръг от приятели. В София, в неговия (огромен) кабинет, посетихме адвоката Димитър Попов - бивш министър-председател на българското правителство. Предавам ви това, което съм чул от него със собствените си уши. „Двама (хърватски) офицери от, изпратени от Туджман (Франьо Туджман - б.р.), дойдоха в София и ни информираха за плана на Милошевич да изпрати Трета армия и да влезе отново в Македония. Ние, българското правителство, веднага изпратихме ултиматум до Сърбия, че ако тяхната армия влезе в Македония, ние ще влезем в Ниш. Това ги спря". 

- По време на бежанската криза в Косово през 1999 г. Македония беше залята от стотици хиляди бежанци. На нашата територия бяха създадени временни приемни лагери. България финансира един от тях близо до Гостивар. Там бяха настанени няколко хиляди косовски албанци.

- 2001 г. Трудни моменти за Македония. България ни подари 104 танка. А след това бяха нарязани за скрап. 

- В Охрид, близо до градската болница, са построени казарми за социално застрашени семейства. Подарък от България.

- По програмата за подпомагане на развитието България инвестира около 500 000 евро в различни проекти всяка година. По-конкретно: в Скопие и Охрид центровете за аутизъм се финансират и в момента се подпомагат от София, а медицинско оборудване е дарено на здравни заведения в цяла Македония.

- През всичките тези години на хиляди студенти от Македония са осигурени места в българските университети. Освен факта, че обучението е почти безплатно (таксата е същата, както за българските студенти), нашите зрелостници получават солидна стипендия и на всички е осигурено място в общежитията.

И накрая, дума-две за тези така противоречиви гражданства. Повече от над 100 000 души се прехранват в западноевропейски страни, благодарение на „български паспорти“. Представете си, ако тази "армия" от безработни е у дома, какъв би бил политическият и социален климат в Македония.

Но днес е важно не какво и колко си дал, а колко си успял да се похвалиш, че си дал. Оказва се, че формата е по-важна от съдържанието.

P. S. Вчера Вучи (Александър Вучич - сръбският президент - б.р.) ни донесе 4000 ваксини. Тази сутрин в телевизионно предаване чувам гражданин да коментира с екзалтация: „Вучи е вторият Исус Христос“!

"О, времена, о, нрави".