Македонските темели са от краден материал

Само скалите са по-стари от нас. Тази поговорка принадлежи на баския народ, който се смята за един от най-старите народи в света.

Тук, в Македония, Бог е дал колкото искате историци и „историци“. Последните се съревновават помежду си, за да докажат колко „стар“ е македонският народ. Шампион в тази област е Петър Попоски – който „доказа“, че съществуваме 500 000 (петстотин хиляди години). Баските и скалите ряпа да ядат.

През цялата история нациите, както и държавите, са създавани, живели и умирали. Има по-стари и по-млади нации.
Историческите обстоятелства на Балканския полуостров през 20 век са благоприятни за раждането на македонския народ. Днес не е грях да бъдеш македонец, но е престъпление, ако се основава на кражба на историята на съседа.

Нека започнем да „гледаме филма“ от края до началото. След кървавия разпад на федерална Югославия през 1991 г. на нейна територия се раждат няколко държави. Една от тях беше Македония. За първи път в историята. И тогава започнахме да търсим корените си.

Младият, амбициозен и югославски политик Васил Тупурковски написа историческа книга, прославяща древна Македония и нейните най-видни лидери и военачалници, Филип и Александър Велики. По-рано политиците избраха знамето на младата държава – шестнадесетметровото слънце от Вергина, столицата на Филип Македонски. Посятото семе даде своите отровни плодове. Някои хора в Македония „погълнаха“ тази теза и се смятаха за потомци на Александър Велики.

По време на управлението на Никола Груевски, в началото на 21 век, античността се превърна в държавна идеология. Добре е да живееш в алкохолно опиянение от „славното“ минало, но реалността е нещо съвсем различно. Искахме Европа с всичките ѝ предимства, но Гърция постави ултиматум да се откажем от античността. И се отказахме! Подписахме Преспанското споразумение. За античните македонци това беше болезнено отрезвяване. И точно когато бавно преминаваше главоболието от този махмурлук, дойде условието от България.

Страна, която постоянно показваше и доказваше братските си чувства към нас. Тя беше първата, която призна нашата независимост на 15 януари 1992 г. Когато Гърция и Сърбия ни блокираха с търговско ембарго, Гюешево беше нашето спасение. Станах свидетел на километрични колони петролни цистерни, идващи от Бургас, без да спират на границата. През бурната 2001 г. ни бяха подарени 104 танка, които след завършване бяха продадени като метален скрап.

Но дойде „Денят Д“, когато България не можа да се примири с кражбата на своята история. Въпреки че влизането на Македония в ЕС е СТРАТЕГИЧЕСКИ ИНТЕРЕС ЗА САМАТА БЪЛГАРИЯ, тя не може да си го позволи безкритично. Цената е да се съгласим, че Македония в миналото е имала предимно български характер. Ако фактите са критерий, това не би било проблем. Достатъчно е да видим чии поданици са били и от кого са изпратени в Охрид Св. Климент и Св. Наум (от българския княз Борис Михаил).

Да отворим византийските хроники и да прочетем защо византийският император Василий II е наричан ВУЛГАРОКТОНОС (българоубиец), а не македонски убиец. Или по-скоро: защо братя Миладинови публикуват БЪЛГАРСКИ НАРОДНИ ПЕСНИ ОТ МАКЕДОНИЯ; защо моят съгражданин Григор Пърличев в Атина казва, че е българин, когато приема лавровия венец от председателя на комисията Рангавис за най-добра поетична творба; защо Райко Жинзифов в поетичната си творба КЪРВАВА КОШУЛЯ пише за българския град Прилеп …

Очевидно е, че в македонското общество аргументите не са критерий. Критерият е наложената омраза към всичко, което е българско, последователна политика след 1945 г. и лайтмотив за съществуването на македонската нация. Македонски = антибългарски, това е аксиомата. Тук ще цитирам мой познат, албански интелектуалец от Охрид:
„Баща ми ми казваше, че след войната е трудно да бъдеш албанец в Македония, но още по-трудно е да си българин.“
Всяка нация има право да построи собствена къща.

И македонският народ също!!!

Но проблемът е, че строителите на тази къща са направили прозорците от античен материал, а темелите от български. Сменихме прозорците, с основите ще бъде по-трудно. Изработени са от откраднат материал, затова всяко, дори слабо (политическо) земетресение много ни разтърсва.

Люпчо Куртелов, tribuna.mk