Макрон , тъпако, твоите приятели с чалмите запалиха пожара!

„Ще строим“, вика Макрон и рони сълзи в пепелта на „Нотр Дам“. Какво ще строиш, Мунчо? Катедралата може да я вдигнете наново, защото е от тухли и хоросан. Но ти и подобните ти либерастки изроди запалихте Европа. Две хилядолетия християнска цивилизация не се оправят с мистрия и нивелир. Защото никой не може да ме убеди, че този пожар в навечерието на Великден е случаен. Той намирисва да е работа на онази смугла паплач с нож в пазвата и уахабитска клетва на устата, която като море заля континента и е на път да ни удави в безпросветната си омраза.

Нали не вярвате, че пламъците в „Нотр Дам“ са дело на някой прекалил с божолето бачкатор по ремонта на електрическата система? Това е брутален, нагъл и арогантен терористичен акт, целящ едно – да покаже да скопените европейци, че вече са нежелани гости в собствения си дом, победени, унизени, телесни и духовно изнасилени. Не ни е достатъчно, че харчим парите ви, опъваме жените и дъщерите ви, презираме всичките ви обществени норми. Време е да турнем клечката на символите на жалката ви, разпадаща се в неолиберален суфизъм, цивилизация. Това е посланието на пожара в Париж.

Сигурен съм, че утре, или най-късно до края на седмицата, френската полиция ще намери някой полуидиот от калъпа на Ван дер Любе или Гошо Тарабата, когото да изправи на съд за престъпна небрежност. И да се опита да замаже истината – нашествениците са ни стиснали окончателно за врата. Ножът за дюнер е опрял до кокала. За Западния свят настъпва Апокалипсис, пред който метеоритът, изтребил динозаврите, ще ни се стори като плюнка в кална локва.

Европа е добра и мила, Макрон и Меркел са майка и татко на всички чалмалии, макар да не са отгледали общо дори едно собствено дете в живота си. Европа е демократична и мултикултурна – няма изселвания, нито репресии, нито насилствена асимилация и християнизация. Разчитаме на неолибералния носенс „интеграция“, който означава на прост език – да храним различните и да им позволяваме да правят кавото си пожелаят, пък те, ако искат, може да станат добри граждани. Ако не – ще палят, бият, убиват и изнасилват на воля.

Чудовищните посегателства върху живота и ценностите на европейските граждани се превърнаха в ежедневие, а реакцията на европейските лидери след всеки атентат е все едно извадена от перестроечната реч на Тодор Живков от 1987 г. – приземяване, приземяване, приземяване. Макроновци се снишават, крият, мишкуват и чакат емоцията да отмине. Обещават, че ще сме смели/решителни/ще строим. И се възмущават. А онези колят, газят, бесят и палят.

Ние и те не сме еднакви. Принадлежим на различни светове. Антагонизмът помежду ни е стар като света и никакви мулти-култи доктрини не могат да го изтрият. Още през 711 г., арабите нахлуват на Пиренеите, завземат ги и налитат към Франция, където са спрени едва през 732 г. при Поатие. Завладяват Сицилия, Сардиния, Корсика, Балеарските острови, нахлуват многократно в Италия, плячкосват Рим, а от 14 век започва нахлуване в Европа и откъм изток, където турците завземат Балканите и Унгария, стигайки през 17 век дори до Виена. Тогава полумесецът не успя да надвие кръста, но днес е друго.

Европа умира пред очите ни.

Не „Нотр Дам“, чергата ни гори. И не трябва да плачем за изпепелените фрески и стенни мозайки. А за свършека на света такъв, какъвто го познаваме.