Мария Игнатова загуби баща си

Младоженката Мария Игнатова потъна в скръб заради смъртта на своя баща - Игнат Игнатов. Тъжната вест сподели самата телевизионна водеща, използвайки личния си профил в социалната мрежа.

"Няма да забравя. Ще разказвам. Ще настоявам, че все още имаш съмишленици и тук, на покварената ни земя. И ще се раждат нови. Ще вярват, ще се борят, ще успяват, ще се провалят, ще оставят дири светлина. Върви спокоен и горд към безкрая, тате", написа блондинката към публикацията си, в коментарите под която нейните почитатели ѝ оказват своята морална подкрепа, опитвайки се да ѝ вдъхнат сила и кураж.

Освен като баща, някогашната водеща на "Господари на ефира" го описа още като "бунтар, дисидент, инженер, революционер, художник, мъдрец, поет, гений...", допълвайки, че никога не ще успее да му се отблагодари, както и на другите като него.

"Зная цената, която си платил, тате", казва още тя.

Съпругата на журналиста Ивайло Цветков, известен с прякора си Нойзи, не разкрива причината за кончината на Игнат, но споделя част от творчеството му, качено в неговия блог преди малко повече от четиринайсет години, и по-точно на 9-и март 2008 г.

"Диша, нали знаеш, че не съм аз

Диша е сърбин. Живял е в някоя от столиците на бивша Югославия. После, ще-не ще, се премества в Белград. По понятни причини. Някои ги наричат "геополитически".

В Белград Диша беше директор на предприятие. Инженер. По време на ембаргото му помагах да снабдява предприятието си с електроди и метали. Всичко беше точно, човешко... Проблеми нямахме.

Не мога да забравя как Диша товареше в собствената си кола безумно малките, в сравнение с официалния крадлив бизнес, количества метал, за да оживее неговото предприятие.

И по-далече. Някога, преди много години, ни гостуваше сърбин на име Александър. Простоват, готин, ухилен. Бяхме го кръстили "Александър от зелената ливада" - имаше такъв филм. Александър беше част от нашата луда-млада компания. И се радваше на всичко, в което го въвличахме.

Едва ли някой може да ни скара.

Диша, и пак да те поставят в ембарго, и пак да те бомбардират, ела отново при мен, ще ти помогна.

Ние не сме луди, ние сме нормални.

Меджит Кахримани, албанец от Скопие: "Г-н Игнат, то тая война е лудост. Тя няма да свърши сто години. Па я волим да пием со сите по едно каве, па да си кажем по човешка дума. А то, то е лудост!" Меджит също е инженер. Просто човек.

Мисля, че между Меджит и Диша няма разлика. Както и между мен и тях.

Останалото е играта на Мръсниците", завършва поста ѝ в памет на Игнатов.