Мартин Заимов пред Lupa.bg: Нито една криза в историята не е решена с пари

Мартин Заимов е финансист и банкер. Роден е в Женева, учи в Лондон, където получава магистърска степен по макроикономика от “Лондон скул ъф икономикс”. Работи във френските фирми "Бис" и "Луи Драйфус". Бивш член на Демократическата партия. В служебното правителство на Стефан Софиянски през 1997 г. е зам.-министър на търговията. Съветник е на вицепремиера Александър Божков в правителството на Иван Костов.

През 1997 г. е назначен за подуправител на БНБ и ръководител на управление “Емисионно” с 6-годишен мандат. По това време е въведен валутният борд и Мартин Заимов бе наречен шеф на борда, защото ръководеното от него управление пряко следи баланса между парите в обръщение и валутния резерв в БНБ. След 2003-а става председател на управителния съвет на Пощенска банка. Година след това той напуска банката и се заема с инвестиционна дейност в недвижими имоти. Мартин Заимов е потомък на известния род Заимови. Той е внук на генерала от царската армия Владимир Заимов, осъден на смърт и разстрелян заради шпионаж в полза на Съветска Русия. Потърсихме финансиста, за да даде позицията си по остро критикувания държавен бюджет 2021.

-Г-н Заимов, как виждате икономическата ситуация у нас в развитие, като имате предвид вече заложените параметри в бюджета? Наистина ли догодина може да се окажем пред финансов срив заради прекомерните разходи?

-Признавам, че не бих се наел да прогнозирам. Не мога.

-Защото ситуацията е непредвидима и нещата могат да излязат извън контрол ли? 

-Не, те не могат да излязат извън контрол, защото отдавна са извън контрол. Ситуацията с биосферата, с промяната в природата и климата, промяната в организацията въобще в обществото заради цифровизацията – всичко това води след себе си до изключително съществени политически промени.

Нямам предвид партийни или ляво-дясно промени, а в структурата на властта. Не говоря за България, а за развития свят – държавите в ЕС, САЩ. Всъщност институциите се оказват безсилни, буквално безсилни, да се справят с кризите. Правителствата се справят трудно, с малки изключения. Все пак се сещам за две много успешни млади дами – министър-председателките на Финландия и Исландия.

-Говорите в глобален план. Но нека се приземим към бюджета на България, към който има остри критики -в заложените като бомба извънредни разходи – по-високите заплати в няколко бранша, раздаването на пари „на калпак“, което може да доведе до срив в системата…

-Какво да кажа – това се прави в целия свят. Когато навремето работата ми беше да се занимавам с парична политика, разглеждах като нещо ужасно безполезното печатане на пари и бях сигурен, че това никога не бива да се случва. А в последните 10 години, най-вече в последните 2-3 години и особено в последните 6 месеца, то се превърна в стандарт.

-Грози ли ни опасност от дългова спирала, инфлация?

-Не мога да давам прогнози. Това, за което говорим, е идеологически избор. Но в крайна сметка, ако имаш категоричен, убедителен и знаещ екип, ще имаш успех. Но покажете ми в света, сериозен, убедителен  знаещ лидер. И не става въпрос за компетентност. 99 на сто от хората не са компетентни. А икономиката е резултат от емоциите, изборите и поведението на милиони хора – некомпетентни. Тя не е резултат от решенията на един или двама умника.

-И все пак, като изключим министрите – нима ние нямаме можещи и знаещи хора с експертиза? Образовани и ерудирани хора, които са в крак с времето и могат да са в предните редици на тая страна.

-От моя гледна точка, сегашният министър на финансите Кирил Ананиев е един от най-компетентните министри на България въобще. Но не е въпросът само да си компетентен, трябва да си убедителен и да имаш отговор на тези въпроси, които вие ми задавате. Ето, затова аз казвам, че нямам представа какво ще се случи при сегашните политики в това сложно време. Знам аз какво бих направил.

-Кажете, какво бихте направил, ако трябваше вие да взимате решенията за парите в държавата?

-Основното и най-важното, с което бих се заел, е  да се рационализират разходите. Разбира се, че пенсионерите имат нужда от подкрепа. Това изобщо не подлежи на спор. Но тази подкрепа може да им се даде по много начини. Но последното, което би ми хрумнало, е да дам по 50 лева еднократно.  Това е унижение. И мисля, че това в никакъв случай не е решение на министъра на финансите.

Основното, което бих направил,  за да подпомогна българския пенсионер, което обаче изисква много време и усилия, е да се заема с неговото здраве.

-Да, за съжаление, тази най-уязвима част от хората има като основна грижа да само да оцелее.

-Оставете оцеляването. Нека сме не просто рационални, но и ако щете благочестиви. Всеки един от нас напуска в един момент тялото си и пенсионерите много по-скоро от един млад човек. Какво значи да оцеляват? Това е грешна формулировка.

-Добре. Може ли малко конкретика - какво бихте предприел за здравето на възрастните хора?

-Бога ми! Да кажа, каква здравна реформа бих направил ли? Има хиляди неща, които може да се направят. Бих го направил, но ми трябва сериозна подкрепа и доверие на много голям брой хора.

-Оценката ви за заложеното увеличение на заплатите на лекари, учители, полицаи в кризата. Скача и минималната работна заплата.

-Кажете ми кое е по-добре – да увеличиш заплатите, или да позволиш тези хора да живеят по-добре при тези заплати, които имат? Кое е по-правилно?

-Може би второто. Ще се стигне ли до невъзможност за публични плащания, ако парламентът одобри сериозно увеличените разходи?

-Казвам, че ако не се обърне внимание на качеството на разходите и качеството на живота, не само системата ще се събори. Животът ще стане много по-лош.

-Това песимистичният вариант ли е?

-Напротив – аз не само съм реалист, а и много голям  оптимист. Вярвам, че всичко това ще започне да става.  Въпросът е, че трябва много хора да повярват.

-Вече много финансисти и други капацитети, между които и експремиерът Иван Костов предупредиха, че заради разточителните разходи и наливане на пари тук-там, ще има тежки последици. Кога ще берем резултатите?

-За какви последици говорим? Та това са решения от ден за утре, за да може някакъв голям брой хора да харесват един или двама в държавата. Какво ме питате? Задайте ми въпроса наново.

-Раздаваните с широки пръсти пари в кризата ще ни хлъзне ли надолу и кога това ще се усети в държавата? 

-Една криза не изисква помощни мерки, иска съдействие на хората да се справят. Това е различно. Нито една криза, никога в човешката история не е била решена с пари. Това е смешно. Няма парично решение на криза. Единственият начин в човешкото общество е взаимопомощ.

-Но, за съжаление, ние сме много разделено и невротизирано общество.

-Не смятам, че сме разделено общество. Това твърдят раздаващите парите, но не е вярно. Трябва много повече хора да разберат, че е нужна взаимопомощ и да се търси начин да бъде засилено, мултиплицирано.

-Бихте ли посочил една държава, която ви впечатлява с точни и правилни действия в днешната драматична ситуация?

-Швеция, Нова Зеландия, Швейцария донякъде…

-Мнозина схващат Швеция като държава, която твърде авантюристично либерализира здравните мерки, за да опази икономиката. Вие привърженик ли сте на този подход?

-В моите очи, мерките са инструмент на фармацевтичното общество. Самият вирус съществува, но мерките са измама. Те са инструмент на фармацевтичната индустрия в света, за да засилят позициите си.

-Имате предвид втръсналото на всички повтаряне – маски, дезинфектанти, спирт…

-Точно така. Но не случайно казах - взаимопомощ. Освен ако хората не искат да се превърнат в Китай. Ако всички искат да бъдат китайци, да са живи и здрави – фармацевтичната  индустрията ще принадлежи на комунистическата партия и България ще се върне 30 години назад.

-А вие самият, спазвате ли мерките – носите ли маска, спазвате ли дистанция?

-Никога, когато мога да избегна да ги спазвам.

-Не конкретизирахте каква взаимопомощ имате предвид.

-Ами да не се крием от болни хора, а да им помагаме – това  като номер 1. Маската какво е, освен да се криеш от болни хора? Това е смешна работа. Най-добрият начин за имунизация е разболяването.

-Ясно. Теорията, че всички трябва да минем през вируса, за да се натрупа имунитет.

-Според мен, до голяма степен сме минали. Всичко това е шменти капели.

-Вярвате ли в стряскащите цифри на статистиката на заболелите и жертвите на заразата, които растат главоломно в последните дни?

-Знам, че много хора са отбелязани като носители на този вирус, независимо дали го носят или не, поради пътека на здравната каса.

Това е известно за всички. Тук вече следва, че цифрите няма как да са напълно верни. Но не следва, че не са големи. Смятам, че и самите тестове не са достоверни.

-Да се върнем към апокалиптичните прогнози за икономиката. Ще катастрофираме ли?

-Ние сме в икономическа криза от 10 години насам. Не разбирам как може да стане по-сериозна, защото и в момента положението е изключително сериозно.

-Парите от Европа няма ли да помогнат, евентуално  заемите, които в момента кабинетът обмисля дали да вземе?

-Няма как да помогнат пари, ако не ги използваш правилно. Те могат да бъдат вредни. Връщаме се на въпроса  - в началото на епидемията - има много голям брой хора, починали заради скъпата медицинска апаратура, защото не е имало нужда да бъдат интубирани. Същото е с държавния бюджет – можеш да направиш изключителни, огромни вреди, харчейки  пари. Невероятни беди. Не е въпрос на пари –въпросът е на взаимопомощ и разумност – две неща, които отсъстват във властта в момента.

-Не е ли малко крайно твърдението ви, че от 10 години сме в криза?

-Разбира се, че сме в криза – това е съвсем очевидно за голям брой хора, които се тормозят и не могат да разберат защо животът им не е добър. Значи сме в криза.

-Вие на какво мнение сте - трябва ли да се затвори държавата, за да решим проблема с вируса радикално, или не? Много държави в Европа го направиха.

 -И това не знам, признавам. Не мога да кажа. Тук  отговорът за мен е същият като на въпроса искаш ли да живееш на остров, или предпочиташ да не живееш на остров. Познавам хора, които живеят на остров и са много щастливи. За мен би било трудно и не много приятно. До това се свеждат нещата и не става дума за икономика. В много случаи, има острови, които имат много по-добра икономика от околните държави - например Сингапур.

Така че въпросът със затварянето на държавата е сложна работа. Моят избор, като половин евреин, винаги е бил е да разглеждам света като едно цяло и ми е трудно да си го представя като затворен. Но това е личен избор, не знам дали е правилно или не.