Мая Манолова пред Lupa.bg: Гражданите трябва да избират омбудсман, не депутатите

-Г-жо Манолова, вие сте едно от лицата на бойкота на веригите. Първият беше успешен – 30% по-малко оборот регистрираха магазините. Защо обаче ентусиазмът спихна и при третия бойкот даже имаше ръст на печалбата от 2 млн. лв.? Какво е обяснението?

-Нека да започна с това, че организатори на бойкота са няколко граждански организации, две потребителски организации, една младежка платформа, двата пенсионерски съюза. Аз съм поканена заедно с Велизар Енчев – Велизар като бивш посланик в Хърватия, аз като бивш омбудсман – да окажем помощ и съдействие по организацията на бойкота. Практиката и на съседните балкански държави показва, че след втория бойкот резултатите като числа отслабват сериозно.

Но тук целта и успехът се мерят не чрез числата на оборотите, а с това какви действия предприемат институциите.

Сигурно трябва да направя и уточнението, че оборотът на търговските вериги по време на третия бойкот е основно промоционален. Експерти твърдяха, че над 70% от оборота на веригите е на промоция. Само да кажа, че в нормална ситуация в нормалните европейски държави промоционалният оборот е между 10-15%, а в България е 30-40%. Но 70% - това наистина е извънредно. И няма защо да се сърдим на хората и особено на бедното българско население - което по официални данни е над 2 милиона души и живее с доходи около линията на бедност, пенсионери и работещи бедни – че се възползва от промоции в размер на 20, 30, 40, 50% че и повече намаления. Така че и това е своего рода успех.

Не съм съгласна с твърдението, че промоциите победиха бойкота – по-скоро промоциите станаха възможни в такива мащаби благодарение на бойкота.

Даже и това да е ефектът на бойкота, си струва, защото хората ще могат поне веднъж в седмицата да пазаруват на нормални цени.

-Това ли е причината този бойкот да продължи отсега нататък всеки четвъртък? Въпреки обратната тенденция, която се видя при третата седмица?

-Това е една от причините. Втората причина е, че гражданският натиск трябва да продължи, защото да, успех на бойкота е, че и правителството, и представители на различни институции – всички признаха, че в България има проблем с цените на основни хранителни продукти! Това вече не може да се оспорва, не подлежи на съмнение. Да, прекалено високи са цените! Всеки го е виждал, влизайки в същата верига в София, Виена, Берлин или Амстердам, че на едни и същи продукти цените в тези европейски столици са по-ниски от тези в София. Освен това не за пръв път производителите на храни съобщават на висок глас, че надценките във веригите достигат до 100% и че те буквално са мачкани с всякакви неравноправни клаузи, с обратни фактури, които се издават за вход в магазин, за излагане на продукция, за оборот, за включване в рекламна брошура, за телевизионна реклама...

И в крайна сметка заради високите цени веригите печелят, а производителите и потребителите са смачкани.

След като чухме това признание от властта – че цените са твърде високи, чухме и намерението на министъра на земеделието да започне работа по Закон за агрохранителната верига с цел да ограничи и прекупвачите и посредниците и надценките, които се слагат, след като чухме признание, че неравноправните клаузи са нетърпими и че той смята да предложи тези промени – за ограничаване на посредниците и прекупвачите, за ограничаване на надценките, за тежки санкции срещу нарушителите – всичко това трябва да бъде видяно като законодателно предложение в парламента и като гласуван закон. Защото българското население вече не вярва на обещания – трябва да има конкретен резултат. Сега, в Хърватия - наистина и там третият бойкот беше с най-слаби резултати като обороти, но там правителството добави нови 40 продукта към 30-те основни хранителни продукта, които са с регулирани цени. Там правителството задължи веригите онлайн да обявяват всички цени – не само на промоционалните стоки. В Гърция пък има тежки санкции за вериги, за търговци на дребно, които предлагат стоки с по-високи надценки от надценките на същите стоки през 2021 г. Т.е., навсякъде правителствата действат, само в България слушаме само обещания.

-Като говорим за цените – можем ли да кажем ясно и категорично, че у нас просто има картели? Защото цените са изравнени, почти липсва конкуренция, а това не е пазарна икономика.

-Така е. Първият контрапункт и първата опорна точка на говорителите на търговските вериги беше това, че видите ли бойкотът и приемането на пределни надценки на основните храни ще убие пазарната икономика.

Но всъщност самата пазарна икономика в търговията с храни отдавна е пребита от самите търговски вериги.

Защото те имат господстващо положение на пазара. По официални данни 67% е оборотът на веригите от целия оборот на търговия с храни, а в градовете, където те имат супермаркети, тяхното господстващо положение се измерва със 75%. Във всички случаи, като овладеят пазара, те могат и реално да диктуват цените в своите магазини. Така че пазарната икономика в момента трябва да бъде защитена от правителството и депутатите, защото тя е тежко нарушена от господстващото пазарно положение, което имат търговските вериги.

Абсолютно примитивно е разбирането за пазара като тотално оттегляне на държавата от регулации.

Напротив – във всички европейски държави – тук ще добавя към списъка на страните от Балканите и Франция, Испания, Австрия – това са държави, в които има регулация на надценките по хранителната верига. Аз и моят екип от „Изправи се.бг” изработихме и внесохме законопроект за пределни надценки на основни хранителни продукти, той е внесен в парламента. И макар този закон да не е съвършен, той получи подкрепа от целия хранителен бранш и би следвало поне като временна мярка депутатите да го сложат на масата. И да се каже, че пределните надценки на основни хранителни продукти ще бъдат в размер на 10% във веригата, 10% по хранителната верига примерно и това за период от 6 или 12 месеца - докато се изработят амбициозните закони, които земеделският министър анонсира. Защото не е нормално в един четвъртък, когато се прави бойкот, цените във веригите да падат наполовина, да обявяват промоция за целия месец март на 50%, а през останалото време и на останалите стоки цените да са със 100% надценка в самата верига.

-Вие включихте в бойкота и банките - друга болезнена тема. Как ще се преборите с банките обаче, при положение, че през месец-два те вдигат таксите си и никой не им противодейства?

-С граждански натиск. Затова към бойкота на хранителните вериги добавихме и бойкот на банките. Миналият четвъртък се събрахме пред БНБ, този четвъртък - на 6 март, в 18.00 ч. отново се събираме там, за да осветлим таксите. Защото сте напълно права, че буквално през няколко месеца банките тихомълком и на тъмно вдигат цените на банковите такси по основни банкови операции. Тук също България е единствената държава, в която това става абсолютно на пълен произвол и на абсолютно субективни решения на самите банки, които се ръководят единствено от печалбите, които реализират.

Няма никакво обяснение защо от Нова година отново започна стъпаловидно повишаване на банковите такси, при положение, че за миналата година банковият сектор е реализирал чиста печалба от банкови такси и комисионни в размер на 1,6 млрд. лв.! Това са огромни пари!

Но те продължават. В съседна Гърция например преди месец със закон бяха забранени банковите такси за някои операции. Например, когато онлайн си плащате данъците в държавната хазна или се плащат битови сметки като ток, вода, парно, или на застрахователи, или на мобилни оператори... Също така преводите между физически лица до 500 евро бяха освободени от всякакви банкови такси. Както и тегленето от банкомат в отдалечени населени места – то е с нулева такса. А в България не само се увеличават всяка година, и то сериозно – с 10-20-30% таксите, но се създават и нови такси. Доскоро например да внесеш до 3000 лв. в банка беше операция, която не се облага с такса. Сега обаче и това се таксува. Особено дразнещи са случаите, в които си плащаш данъците или сметките и, ако те са в друга банка, плащаш за всяка операция, за всяка сметка за ток, вода или парно от твоята разплащателна по 7-8 лв.! Това е истинско безобразие.

-Ако бяхме в еврозоната, щеше ли да има регулации? Или тук нещата не опират само до еврозона?

-Не. Правихме сравнение с банковите такси в съседна Румъния и там те са значително по-ниски. Всъщност тук, както и при цените на основни хранителни продукти, няма абсолютно никаква регулация. Затова ние изработихме Закон за таван на банковите такси, той беше внесен още през месец декември. Но тук също е нужен граждански натиск, защото всички видяхме как дупката в държавната хазна се запълва с облагане на свръхпечалбите – най-вече на банките. А за миналата година чистата печална на банките е 3,700 млрд. лв.! Но това намерение на правителството отшумя много бързо.

Банковото лоби е изключително силно и сгъна депутатите набързо. Сега никой и дума не отронва в парламента, че ще иска да се облагат свръхпечалбите на банките.

И след като няма да облагат свръхпечалбите, поне да наложат някакви правила за формиране на банковите такси! Не е нормално те да си ги вдигат, когато им хрумне, просто с цел да печелят още и още и още на гърба на българите. 12 милиона банкови сметки има открити в банките – смятайте! Всеки месец те си взимат пари за обслужване на тази сметка! На годишна база това са доста сериозни суми. Още повече, че и търговските вериги, и банките, и телекомите – всички те имат дружества-майки извън България и под форма на дивидент за Западна Европа заминават парите на и без това крайно бедните български граждани. Това е несправедливо и вбесяващо, затова натискът трябва да продължи! Затова е и призивът:

всеки четвъртък бойкот - не пазаруваме от хранителните вериги и всеки четвъртък от 18.00 ч. пред БНБ да осветляваме банковите такси.

-Темата за банките кореспондира и с темата за кредитите, с които много хора не могат да се справят. Още през 2019 г. вие като омбусдман изготвихте закон за личния фалит – той сега най-сетне е внесен в парламента. Какви обаче ще са конкретните позитиви от този закон, ако бъде приет?

-Всъщност едно от исканията на събирането пред БНБ миналата седмица беше и приемането на Закона за частния фалит. Защото, освен че десетки хиляди българи са оставени без всякаква защита, изпадайки в дългово робство, този закон е включен в исканията за получаване на втория транш от парите по Плана за възстановяване и устойчивост. Това е още един пример за това колко е силно банковото лоби.

Депутатите не приеха закона и така България се лиши от над 650 млн. евро или близо 1,3 млрд. лв. европейски пари, само и само да угоди на банките и да не бъде приет Закона за частния фалит!

Така че ние продължаваме да натискаме. Но както се движат нещата, депутатите нямат намерение скоро да сложат на масата, което е абсолютно възмутително!

-Вътре в закона предвидена ли е обаче опасността от злоупотреби? Да речем, аз не искам да си плащам вече даден кредит и обявявам личен фалит...

-Няма да е толкова лесно да се обяви личен фалит. Трябва да се докаже, че длъжникът първо е добросъвестен и второ – че наистина е неплатежоспособен. Но тук процедурите, които в някои варианти в Закона за частния фалит бяха оскъпени и усложнени от всякакви бюрократични продери, в този закон са абсолютно изчистени. Защото идеята е, че хората, които са загазили заради това, че са поели риск, теглейки кредит – че те просто трябва да получат втори шанс. Защото сега тези, които са станали вечни длъжници на банките, те най-често са в сивия сектор, не плащат данъци, за да не им се запорират сметките, страдат те и семействата им, изтича ресурс от България – защото те предпочитат да заминат за чужбина.

Изобщо тази ненормална ситуация, в която България се явява единствената държава-членка на ЕС, която няма такъв закон, трябва да бъде прекратена.

Щетите сега са и икономически, и социални, и личностни, а ползите след това ще са за икономиката. Тук няма какво да се убеждаваме, че тази крачка е необходима и задължителна. Единствените, които няма да са доволни, са банките. А ние сме изработили и Закон за колекторските фирми, защото този мутренски подход при събирането на дългове в България също трябва да бъде пресечен. Така че сме сложили на масата пред депутатите и Закона за колекторските фирми, само че там даже кураж да го внесат няма.

-Вие наскоро обявихте, че сте готова отново за омбудсман, приехте номинацията на граждански организации. До момента май няма друг кандидат за този пост. Но от ГЕРБ и ИТН подчертаха, че няма да ви подкрепят. Как тогава ще се преборите и на чия подкрепа ще разчитате?

-Моето убеждение е, че омбудсманът трябва да бъде предлаган от гражданите и трябва да бъде избиран от гражданите. Независимо от това какви ще бъдат резултатите в пленарна зала. Защото там партийно-политическите сметки отдавна са над интересите на гражданите.

-По какъв начин да бъде избиран от гражданите – директно?

-Да. Това е единствената позиция, която може да бъде предложена от неправителствени организации, така че приех номинацията, ще ме предложат и внесат като предложение в НС като граждански организации. За съжаление тънките сметки на депутатите са кой би бил най-удобен като омбудсман – т.е. да не се опъва много-много на безобразията на икономически силните субекти. И освен това присъствието на омбудсмана в „домовата книга”, която все още не е отменена от Конституционния съд, също би било пречка. Т.е., депутатите ще избират най-удобния и послушен кандидат за омбудсман, а не този, който би защитил гражданите смело и безкомпромисно.

-Темата за майчинството също е ваша тема. В Бюджет 2025 парите за втората година от майчинството засега остават замразени на 780 лв. А вие още през 2021 г. предлагахте да се приемат едни 2-3-4 хиляди лева за първо, второ и трето дете. Сумата даже достигаше 10 000 лв. - за родители, които работят и се осигуряват. Тези предложение реалистично ли е да бъдат приети в обозримо бъдеще?

-Аз смятам, че през втората година от майчинството размерът на обезщетението задължително трябва да е равен на минималната работна заплата – на 1077 лв. Това го приехме през 2021 г., когато „Изправи се” беше част от парламента, но след това депутатите поредна година го оставят на нивото, за което тогава се преборихме. Освен това е задължително финансовата подкрепа за млади семейства, и особено за тези, които раждат деца, да продължи. Включително с плащане при раждане на първо, второ, трето дете, което да се измерва поне в размер на 10 000 лв. А сега гледаме колко абсурдно ниски са майчинските – 50 лв. за първо дете, и подкрепата за бременност от 200 лв. Не е възможно по този начин да стимулираме младите да раждат и България да се бори с демографската катастрофа. Всъщност, аз имах много такива каузи като омбудсман – например битката за безплатни детски градини я започнах през 2017 г. И това беше една от причините да вляза в тежки спорове с властта.

-Но сега вече е факт.

-Сега е факт. Ето, някои безспорни действия в подкрепа на младите и на семействата с деца се реализират. Но проблемът с детските градини в София продължава да стои.