Месец преди президентските избори в Русия: Критик №1 на Путин умря в зловещия "Полярен вълк"

Руският опозиционер и критик номер 1 на руския президент Владимир Путин Алексей Навални умря на 47 години в наказателна колония в Арктика. Юристът, който излежава 19-годишна присъда за екстремизъм, преди два месеца беше преместен в колония със специален режим в селището Харп в Ямало-Ненецкия автономен окръг. Лагерът се намира на около 60 километра на север от Северния полярен кръг и на близо 1900 километра североизточно от Москва.

"Аз съм вашият нов Дядо Мраз", написа тогава опозиционерът. 

Колонията е известна като "Полярен вълк" и се смята за един от руските затвори с най-сурови условия. Повечето лишени от свобода там са осъдени за тежки престъпления. Зимата е много студена и температурите падат до минус 50.

Колонията е създадена през 60-те години, като преди това е била част от системата съветски лагери за принудителен труд ГУЛАГ.

Последната битка между доброто и неутралността

Алексей Навални е руски опозиционен политик, юрист и обществен активист. Лидер е на партията „Народен алианс“ от 2013 г., която между 2014 и 2018 г. носи името „Партия на прогреса“, а през 2018 г. се трансформира в „Русия на бъдещето“, на която през 2019 г. Министерството на правосъдието на Руската федерация отказва регистрация. Той е основател на организацията с нестопанска цел Фонд за борба с корупцията, която през юли 2020 г. обявява ликвидация като юридическо лице и е регистрирана с друго юридическо наименование – „Фонд за защита правата на гражданите“.

Докато бе на свобода Навални поддържаше блог на обществено-политическа тематика, носещ неговото име с подзаглавие „Последната битка между доброто и неутралността“.

Навални разработи и ръководеше антикорупционни проекти като „Умное голосование“, „Профсоюз Навального“, „РосПил“, „РосЖКХ“, „РосЯма“, „РосВыборы“ и „Добрая машина правды“. Те бяха част от създадения от него през 2011 г. „Фонд за борба с корупция“, който през октомври 2019 г. бе обявен от руското министерство на правосъдието за „чуждестранен агент“, а през 2021 г. московската прокуратура издава искане Фондът за борба с корупцията и Фондът за защита на правата на гражданите да бъдат признати за екстремистки организации.

През 2013 г. се кандидатира за кмет на Москва, подкрепен от дясноцентристката, либерално-консервативна политическа партия „Партията на народните свободи“ (ПАРНАС). Навални остана на второ място с малко над 27% от електоралните гласове, но загуби от временно изпълняващия длъжността кмет на Москва Сергей Собянин, който получи 51,37% от гласовете.

На 18 юли 2013 г. Навални е осъден по т.нар. дело „Кировлес“ от съд в гр. Киров на 5 години затвор за присвояване на над 500 000 щатски долара (16 милиона рубли) от държавна компания за дървесина. В началото на 2016 г. Европейският съд по правата на човека публикува решение по делото Navalnyy and Ofitserov v. Russia, взето единодушно, според което правото на Навални на справедлив процес при разглеждане на делото „Кировлес“ през 2013 г. е нарушено.

ЕСПЧ констатира, че съдът, издал осъдителната присъда на съобвиняемите, е формулирал присъдата си по начин, който може да бъде разгледан като увреждащ по отношение на предполагаемото участие на жалбоподателите в престъплението.

Атака към Кремъл

През същата 2016 г. Навални обявява, че ще участва в президентските избори в Русия през март 2018 г. През 2017 г. Централната избирателна комисия в страната отхвърля кандидатурата му за регистрация за участие в изборите (спечелени с близо 77% от вота от Владимир Путин), въпреки събраните от Навални 500 подписа, необходими за регистрирането му, с мотива, че срещу него има издадена присъда за корупция.

През 2018 г. Европейският съд по правата на човека се произнася с ново решение срещу Русия, с което определя седемте ареста на Навални между 2012 до 2014 г. като политически мотивирани съгласно условията на Европейската конвенция за правата на човека, по която Русия е страна.

В решението се казва, че арестите са целели „потискане на политическия плурализъм“, а руската държава е осъдена да заплати на Навални 63 000 евро – 50 000 евро като компенсация за морални щети, 1025 евро за материални щети и 12 653 евро разноски по делото. В коментара си за решението Навални отбелязва, че това решение е много важно не само за него, „но и за много хора в Русия, които ежедневно се сблъскват с подобни арести“.

На 2 март 2022 г. Навални публикува в блога си и в своя удостоверен личен профил в Twitter изявление на английски език,

с което заклеймява нападението на Русия над Украйна. В едно от свързаните съобщения той подчертава, че "Путин не е Русия",

и допълва, че ако има нещо в Русия в момента, с което руските граждани може да се гордеят най-много, това са "тези 6824 души, които бяха задържани, защото - без никой да ги призовава - излязоха на улицата с плакати с надпис "Не на войната". За 48 часа изявлението му е препубликувано повече от 34 000 пъти, а близо 100 000 потребители на Twitter са заявили подкрепата си чрез функцията "харесвам".

Отравянето с "Новичок"

През август 2020 е направен опит за убийството на Навални чрез отравянето му с нервнопаралитичното вещество „Новичок“. Той колабира по време на полет над Сибир и е откаран по спешност в болница в Омск. Смята се, че това аварийно кацане спасява живота му. Базираната в Берлин, Германия, благотворителна организация „Фондация Кино за мир“ успява да убеди руските власти да разрешат транспортирането му по въздух до Берлин за лечение.

През септември германското правителство разкрива, че тестовете, извършени от военните, са открили „недвусмислено доказателство за химическо нервно-паралитично бойно вещество от групата „Новичок“. Кремъл отрича каквото и да е участие и отхвърля резултатите от тестовете, доказали наличието на „Новичок“.

След възстановяване, продължило няколко месеца, на 17 януари 2021 г. Навални се завръща в Москва и незабавно е задържан. Неговите поддръжници в страната организират масови протести в цяла Русия, на които полицията задържа над 5000 души за участие в неразрешени митинги. Съпругата на Навални Юлия е сред задържаните за участие в демонстрациите над 1600 души само в Москва.

Европейският съюз налага санкции на шестима висши руски служители и на Държавния научно-изследователски институт по органична химия и технология в Москва, като ги обвинява в пряко участие в отравянето. В отговор на санкциите Русия издава забрана за влизането на територията на страната на няколко служители и институции на ЕС.

На 2 февруари Московски съд издава присъда лишаване от свобода на Навални за 42 месеца за нарушаване на условията на условната присъда за измама срещу него от 2014 г. Той е обвинен, а съдът го намира за виновен, в неспазване на изискването да подава доклади редовно в полицията през 2020 г.

Неговият юридически екип заявява, че това е абсурдно, тъй като властите са знаели, че той получава спешна помощ в Берлин заради отравянето с „Новичок“ в Сибир. Той припомня на съда, че през част от това време е бил в кома. Самият Навални твърди, че между януари и август 2020 г., когато е отровен, е подавал доклади в полицията два пъти месечно и отхвърля делото за измама като измислено и целящо да го заглуши.

Изправен пред съда, Навални повтаря обвинението си срещу президента на Руската Федерация, Владимир Путин, твърдейки, че той лично е наредил на държавни агенти да го отровят.

Година по-късно, през февруари 2022 г., Съдът във Владимир, Русия, отхвърли искането на Навални за отмяна на статута му на „терорист“. Служители на Федералната служба по изпълнение на наказанията (ФСИН) казват по време на изслушването, че Навални е с този статут, защото „е извършил административни нарушения на законите и разпоредбите, основал е организация, която е призната за екстремистка, и защото срещу него е образувано наказателно дело на обвинения в екстремизъм“.

На 22 март 2022 г. Навални е осъден на девет години затвор и на глоба от около 11 500 долара. Процесът се провежда в импровизирана съдебна зала в затвора край Москва, където той е държан повече от година. Тази присъда позволява на руските власти да преместят Навални в затвор с по-висока степен на сигурност по-далеч от Москва, което ще затрудни адвокатите и семейството му да го посещават.

Разследването на Христо Грозев 

Събитията, свързани с отравянето на Навални и работата му с разследващия журналист от Белингкат Христо Грозев, в резултат, на която са идентифицирани агентите на Федералната служба за сигурност на Руската федерация, участвали в отравянето, са представени в документален филм на режисьора Даниел Роер.

Премиерата на филма, продуциран от HBO Max и CNN Films, е на 25 януари 2022 г. на филмовия фестивал „Сънданс“. Той е сред номинираните в категорията за документално кино на 95-те награди на Филмовата академия на САЩ, печели наградата за най-добър политически документален филм на седмите награди Critics' Choice и наградата за най-добър документален филм на Британската академия за филмово и телевизионно изкуство.

В речта си при получаването на статуетката за „Навални“ на церемонията на 76-тите награди на БАФТА през февруари 2023 г. създателите на филма изказват благодарност и посвещават наградата на Грозев, който е сред главните действащи лица във филма, заедно с Мария Певчих — главен следовател на Фондацията за борба с корупцията на Навални.

Съпругата и дъщерята на Навални - Юлия и Дария - присъстват на церемонията, за разлика от Грозев. В съобщение, което публикува в своята профилна страница в Twitter, Грозев обявява, че му е "забранено" да присъства на церемонията по връчването на наградите в Лондон, защото представлява "риск за сигурността".

Филмът е показан премиерно на голям екран в България на 27 септември 2022 г. в кино „Люмиер“ в София, а след края на прожекцията се състои дискусия с Христо Грозев, водена от журналистката Ирина Недева. Три месеца по-късно Грозев е обявен за федерално издирване в Русия.