Михаил Ходорковски – от комсомолец до милиардер №1
Неотдавна името на Михаил Ходорковски, бившия най-богат руски олигарх, живеещ в изгнание във Великобритания, нашумя отново.
Апелативният съд в Хага отмени предишно решение на нидерландски съд, който бе отхвърлил искане на международна арбитражна комисия за компенсация на акционерите на ЮКОС.
Руското правителство трябва да плати $50 млрд., но обяви, че ще обжалва пред Върховния съд на Нидерландия. Или пък ще влязат в сила поправките в конституцията, според които международните съдилища нямат юрисдикция над Русия.
ЮКОС бе най-голямата петролна и газова компания в страната, перлата в конгломерата от фирми на Ходорковски. „Когато тайните служби щурмуваха през 2003 г. частния му самолет на сибирското летище Толмачево, състоянието на петролния олигарх бе оценявано на $15 млрд.
Докато бе зад решетките в продължение на 10 г. и ЮКОС бе докарана съзнателно до банкрут, богатството му се стопи на около $2 млрд., а откакто бе освободен и замина за Швейцария, а от 2015 г. се установи в Лондон, то намаля само на няколко милиона долара“, изчисли в. „Гардиън“.
Пътят до върха
Роденият през 1963 г. Ходорковски е син на православна християнка и руски евреин. Завършва Университета „Менделеев“ по химически технологии, където е бил и заместник-секретар на университетската комсомолска организация, цитира iconomist.bg.
Приятелството му с друг комсомолски активист – Алексей Голубович, чиито родители са заемали висши постове в Госбанк, държавната банка на СССР, се оказва от ключово значение за резкия възход на Ходорковски към върховете на зараждащия се в страната капитализъм.
През 1987 г. той открива със свои партньори Център за научно-техническо творчество за младежта, чието основно предназначение е да внася и препродава компютри, а според някои източници – и алкохол с фалшиви бандероли. Две години по-късно получават банков лиценз и с парите от тази дейност създават „Менатеп“ – една от първите частни банки в страната. Тя бързо се разраства, използвайки повечето от събраните депозити, за да финансира „спорната сама по себе си“ практика на неговите вносно-износни операции, пише „Гардиън“.
Именно през този период Ходорковски придобива чрез банката си 78% от акциите на ЮКОС, чиито дългове тогава надхвърлят $3,5 млрд., за $309 млн. чрез нагласен аукцион през декември 1995 г. Две години по-късно петролният конгломерат, включващ около 20 компании, е листнат на борсата с пазарна оценка $9 млрд.
Предисторията е следната: първият президент на Русия Борис Елцин го назначава за свой икономически съветник, след като при проваления опит за преврат на комунистическите хардлайнери срещу Михаил Горбачов през 1991 г. той застава на барикадите пред Белия дом в Москва в защита на Елцин.
Заедно с бизнес партньора си Леонид Невзлин Ходорковски публикува малко по-късно, след като „губи вярата си в комунизма“, своя „капиталистически манифест“ под заглавието „Човекът с рублата“. В него той обявява: „Време е да спрем да живеем съгласно учението на Ленин!
През 1993 г. 30-годишният Ходорковски е назначен за зам.-министър на горивата и енергетиката. По време на лансираната от Елцин приватизация на държавните предприятия Ходорковски изкупува раздадени от правителството приватизационни бонове на стойност $40 всеки, предоставящи дял от икономиката на страната, които руснаците с радост продават за пари в брой.
Така през 90-те години той придобива контролния пакет акции в около 30 големи руски компании. Схемата става известна като „Заеми срещу акции“. Според американската журналистка от руски произход Маша Гесен десетина от новите руски олигарси, включително Ходорковски, отпускат на правителството заеми срещу контролен пакет активи в бившите големи съветски държавни компании.
При неминуемия банкрут на правителството във финансовата криза от 1998 г. въпросните компании остават приватизирани от тези олигарси. По време на кризата Ходорковски обяви дефолт по част от валутния си дълг и прехвърли акциите си в ЮКОС в чужбина, за да ги предпази от кредиторите. Така че и до днес никой не знае на колко възлиза състоянието му. След банкрута на ЮКОС повечето ѝ нефтени находища преминават във владение на „Роснефт“, 20% от чиито акции днес са собственост на BP.
С Путин сме квит
Михаил Ходорковски бе осъден по обвинения в укриване на данъци и пране на пари на 10 години затвор в процес, смятан за откровено политически дори от обикновени руснаци, които „нямат много време да се занимават с олигарсите“, отбелязва „Гардиън“. Той бе амнистиран от президента Владимир Путин през 2013 г., след като го помоли да бъде освободен, за да се види с тежко болната си майка, която почина малко след това. Ходорковски замина най-напред за Цюрих, а през 2015 г. се пресели в Лондон.
„Не дължа нищо на Путин, заяви той пред британски медии през 2016 г., представяйки плановете си да помогне на руската опозиция за предстоящите парламентарни избори. - Путин ме прати в затвора за 10 г. и Путин ме амнистира. Смятам, че сме квит и сега сме само политически опоненти“, посочи той по време на събитие на фондацията си „Отворена Русия“.
Бившият олигарх подчерта, че не е сключвал сделка с руския президент да не се занимава с политика в замяна на освобождаването си: „Вярно е, че след 10 г. в затвора не възнамерявах да се занимавам с политика и само исках да видя семейството си. Но още на следващата година започна кризата в Украйна и нямаше как да не се замеся.“ Москва отговори с ново дело срещу Ходорковски за убийството през 1998 г. на кмет в Сибир, което означава, че ще бъде арестуван, ако отново стъпи в Русия. Той отхвърля обвиненията, а Интерпол не го включи в списъка си за издирване.
В. „Вашингтон Пост“ и сп. „Нейшън“ цитират документалния филм „Гражданинът Ходорковски“ на Алекс Гибни от 2015 г., в който се намеква, че олигархът е бил арестуван заради атаките си срещу Путин. Президентът събрал на предавана по телевизията среща за корупцията през 2003 г. най-големите руски бизнесмени, а Ходорковски представил слайдове, според които „25% от руснаците смятат, че вие сте сред тези, които вземат подкупи“.
Всъщност конфликтът на Ходорковски с Путин не се дължи на обвиненията в корупция от „човек, затънал в корупция“, а на опита му да използва състоянието си за политическо влияние. „Путин имаше много обоснована позиция, казва във филма основателят на вестник Moscow Times Дерк Сауер, защото половината от депутатите в парламента бяха на заплата при Ходорковски. Какво е това?Ако искам да бъда истински президент, трябва да имам собствени хора и тези ще трябва да напуснат политиката“, заявил тогава Путин.
Е, Путин е истински президент, управляващ страната с твърда ръка, а Ходорковски тъне в забвение в Лондон.
