Мистър "Шампионска лига"
Кларънс Зеедорф е единственият, печелил турнира с екипа на три различни отбора
Спечелването дори на един-единствен трофей от Шампионска лига дефинира кариерите на много футболисти.
Само се замислете, че фигури като Роналдо-Феномена, Джанлуиджи Буфон и Златан Ибрахимович са сред тези, които никога не са вдигали "ушатата".
При Кларънс Зеедорф, роденият в бившата холандска колония Суринам футболен рицар, обаче, случаят не е такъв.
Легендата успя да спечели най-голямата награда в европейския клубен футбол с екипа на три различни клуба - Аякс, Реал Мадрид и Милан. И това го отличава от всеки друг играч в историята.
Аякс (1995)
Роден в столицата на Суринам Парамарибо, Зеедорф се мести със семейството си в Алмере в Нидерландия, когато е само на две години.
Отгледан във футболно фамилия, талантът на Кларънс не остава незабелязан за скаутите на Аякс и хлапето се присъединява към амстердамския гранд на 10-годишна възраст.
Кларънс преминава през цялата йерархия на клуба редом до други легенди като братята Де Бур, Едгар Давидс и Патрик Клуйверт, за да стигне до върха на футболната пирамида.
През 1995 година "синовете на Господ" влизат като аутсайдери във финала срещу Милан, но печелят трофея за четвърти път в богатата си история.
В тима на Аякс личат редица момчета от школата, а сред тях е и Зеедорф. Друг възпитаник на академията, Патрик Клуйверт, пък вкарва единствения гол в мача в 85-ата минута.
В този знаменит за амстердамци сезон 1994/95 те завоюват и титлата в Еридивизи без загубен мач.
Реал Мадрид (1998)
След кат напуска Аякс след въвеждането на "Правилото Босман", Зеедорф отива със свободен трансфер в италиански Сампдория само месеци след континенталния триумф. Остава на Ботуша само една година, преди да бъде привлечен от Реал Мадрид за 8.6 милиона евро.
Нидерландецът мигновено става хит в редиците на "лос бланкос", като помага за шампионското злато в Ла Лига в дебютния си сезон в Мадрид под ръководството на италианеца Фабио Капело.
Вторият успех на Зеедорф в Шампионската лига идва през втората му кампания на "Бернабеу" - 1997/98.
Точно както в първия си финал в турнира три години па-рано, Кларънс и съотборниците му от Реал са аутсайдери срещу Ювентус, който наскоро е станал шампион на Италия.
В тандем с Кристиан Карембьо в центъра, Зеедорф се представя много силно, а малко пред тях на терена блести и Фернандо Редондо. Те са изправени срещу Дидие Дешан, Зинедин Зидан и бившия си съотборник в Аякс Едгар Давидс.
Битката е свирепа, но в крайна сметка "кралете" триумфират след победно попадение на Предраг Миятович. Така едва на 22 години Зеедорф покорява европейския клубен връх за втори път в кариерата си.
Милан (2003, 2007)
Третият му успех в Шампионската лига е с друг от най-реномираните клубове на континента - Милан.
В периода 2000-2002 година Зеедорф играе за градския съперник Интер, но сменя "нерадзурите" с "росонерите" след странна сделка, по силата на която Франческо Коко поема в обратната посока.
През 2003-та, в изцяло италиански финал срещу Ювентус, Милан печели "ушатата" на "Олд Трафорд" след изпълнение на дузпи.
Зеедорф е в центъра с Андреа Пирло и Дженаро Гатузо, които помагат много за това отборът им да не допусне в редовното време и продълженията. "Росонерите" обаче също не вкарват, а при дузпите Дида е просто невероятен и тимът на Карло Анчелоти става европейски шампион.
След двубоя световната преса гърми: "Зеедорф е първият играч, спечелил Шампионска лига с три различни клуба!".
Но легендата не спира дотук и четири години по-късно отново е коронован за крал на Европа. Зеедорф отново носи екипа на "росонерите", които побеждават Ливърпул с 2:1 в Атина и си връщат на "червените" за Чудото в Истанбул през 2005-а.
Кларънс е един от седемте играчи, които започват и в двата успешни финала заедно с Дида, Алесандро Неста, Паоло Малдини, Дженаро Гатузо, Андреа Пирло и Филипо Индзаги.