Мистерия: Глутници сини кучета кръстосват Чернобил

От 2017 г. „Кучетата на Чернобил“ осигуряват на животните храна, медицинска помощ и ваксини. Макар да живеят в среда, където нивото на радиация е шест пъти по-високо от допустимото за хора, много от тях успяват не само да оцелеят, но и да се размножават.

Изследвания на екип от Колумбийския университет в САЩ показват, че кучетата в зоната са развили генетични мутации, които ги правят по-устойчиви на радиация, тежки метали и токсини.

Ученият Норман Дж. Клейман, който ръководи проекта, обяснява: "По някакъв начин две малки популации кучета успяха да оцелеят и да се адаптират в тази силно токсична среда."

В лаборатории в САЩ са анализирани 116 кръвни проби, от които са идентифицирани 400 генетични отклонения и 52 гена, вероятно свързани с адаптацията към замърсената среда

Макар в социалните мрежи да се появиха спекулации, че синият оттенък може да е резултат от мутации, експерти отхвърлят подобно предположение.

"Няма данни радиацията да причинява промяна в цвета на козината. По-вероятно е кучетата да са се докоснали до медни или кобалтови химикали, които се използват в индустриални зони", посочват от организацията.

Други предполагат, че животните може да са спали върху замърсена почва или отпадъци от старата фабрика в близост до зоната на отчуждение.

Явлението със сините кучета привлече вниманието на медиите по целия свят, но за доброволците в Чернобил това е поредното напомняне за устойчивостта на живота дори в най-враждебната среда

"Те са нашият жив тест за надежда – показват, че природата винаги намира начин да се възстанови“, казват от „Кучетата на Чернобил“.

Планира се животните да бъдат уловени, изследвани и изкъпани, за да се установи дали синьото е резултат от външен химикал или по-дълбоки биологични процеси.

Днес в зоната около атомната централа природата процъфтява. Вълци, лосове, лисици и стотици птици живеят редом с потомците на домашните кучета, превърнали се в символ на оцеляването след човешка катастрофа.

Сините кучета на Чернобил може и да изглеждат като нещо от научна фантастика, но за учените те са живо доказателство за способността на живота да се адаптира – дори след ядрен апокалипсис.