МИСТЕРИЯ: Колко "порти към ада" има на Земята? (ВИДЕО/СНИМКИ)

По света има много места, които са наричани „портите на ада“. За някои от тези странни подземни места се е смятало, че са действителни врати към подземния свят, докато други са спечелили името си заради впечатляващата си геология, вулканична дейност, пълна недостъпност или други особености. Ето някои примери за така наречените порти към ада.

Вратата на Плутон, Турция

Първа в списъка е известната Плутонова порта в град Памуккале в Югозападна Турция. Този обект е пример за плутонион - религиозен храм, посветен на хтоничния бог Плутон (Хадес). Обектът е преоткрит и разкопан през 2013 г., въпреки че намеци за съществуването му са записани в различни исторически източници.

Първоначално храмът е бил построен с порта и заобикаляща я арена, която е водела към пещера. Тази пещера е била забранена за посетители; само свещениците са имали право да влизат в нея. Хората обаче можели да седят на издигнати седалки и да наблюдават жреците, които извършват своите церемонии. Тези събития се провеждали при изгрев слънце, когато биковете били водени през района към пещерата. Зрителите можели да наблюдават как големите животни започват да се борят, преди да паднат мъртви, докато жреците оставали невредими.

Just How Many “Gates To Hell” Are There On Earth?https://t.co/Z0gDyiVB0j

— IFLScience (@IFLScience) August 17, 2024

Сега е известно, че пещерата е изпълнена с газове, които се отделят в пространството от пукнатина. Последните изследвания показват, че този газ е вулканичен въглероден диоксид (CO2). Концентрацията на този газ варира в зависимост от това колко близо се намирате до входа и земята, което може да обясни защо римските наблюдатели са видели биковете да умират мистериозно, докато свещениците са изглеждали невредими.

Адската порта, Кения

В Кения, Африка, се намира националният парк „Адска порта“, разположен в окръг Накуру. Той е разположен между езерото Найваша и вулканите Лонгонот и Сусва. Целият национален парк е известен със своите спиращи дъха пейзажи, разнообразна дива природа - и, разбира се, с вратата към ада. Така се нарича дефилето Ол Джорова, което минава през средата на парка.

Проломът се е образувал в резултат на смесица от вулканични процеси и тектонична дейност, които са оформили целия регион в продължение на милиони години. С течение на времето водната ерозия допълнително е издълбала дефилето. Макар да не е ясно как е получил призивното си име, то вероятно се дължи на интензивната геотермална активност в района. В дефилето все още има гейзери и горещи извори, които отделят гореща вулканична вода, която преминава през гигантския канал, осигурявайки прехрана на растителността, която може да оцелее при високи температури.

Кратер Дарваза, Туркменистан

Това е модерна и до голяма степен създадена от човека врата към ада. През 1971 г. Съветският съюз търси петролни находища в пустинята Каракум в Туркменистан. Въпреки че първоначално са смятали, че са попаднали на течно злато, всъщност са се докоснали до нещо по-нестабилно. Вместо да сондират за нефт, Съветският съюз се е натъкнал на огромно находище на природен газ. 

В крайна сметка станцията, която са поставили, за да извличат нефт, се е срутила и е образувала гигантска дупка с диаметър 70,1 метра и дълбочина 20,1 метра, която е станала известна като кратера Дарваза.

След като кратерът се е образувал, той е довел до каскадно събитие, при което други кратери са се появили по целия пейзаж. Още по-лошото е, че всички кратери отделят метан, който се счита за опасност за местната дива природа и общности. Затова в погрешна преценка за опазване на околната среда е взето решение за подпалване на газа с надеждата, че той бързо ще изгори. За съжаление, това не е било така, тъй като оттогава насам пожарите продължават да горят, което му е спечелило титлата „врата към ада“.

Свлачище Батагайка, Сибир 

Последният пример за „врата към ада“ е кратерът Батагайка в руския Далечен изток. Подобно на кратера Дарваза, този масивен земен елемент е сравнително нов в сравнение с другите порти към ада. През 60-те години на миналия век учените за първи път съобщават за така наречената „мегаспукнатина“, когато плодотворното обезлесяване в Република Саха, Русия, нарушава вечната замръзналост на земята. Това я отслабило до такава степен, че тя се срутила.

Местните жители наричат района „Вратата към подземния свят“ и е очевидно защо, когато видите огромната пробойна в пейзажа, дълбока 100 метра и дълга около 1 километър. Свлачището Батагайка обаче не е приключило с адската си дейност. Всяка година мегасвлачището става все по-голямо. Някои изследователи дори предполагат, че тя може да се разширява със скорост от 10 до 30 метра годишно.

Това разширяване се дължи на климатичните промени в района, които водят до по-топли лета и по-кратки зими. Тези условия са неустойчиви за вечната замръзналост, която продължава да се топи, въпреки че държи земята заедно.