Мистерия: НРБ сваля израелски самолет заради агент на МОСАД

В ранната утрин на 27 юли 1955 г. два български изтребителя МиГ-15 свалят с ракета израелски пътнически самолет на авиокомпания „Ел Ал“ с отличителни знаци 4Х-АКС, пътуващ по маршрут Ню Йорк- Лондон-Париж-Виена-Истанбул-Тел Авив. Поваленият летателен апарат се разбива северно от Петрич, на няколко километра от границата с Югославия и Гърция. Всички 51 пътници на борда и 7-членният екипаж загиват.

Това е първият случай в историята, когато военни изтребители свалят пътнически самолет. И българското комунистическо правителство, и засегнатите от инцидента други правителства възприемат трагичния случай като провокация в разгара на Студената война.

Вчера българските власти и редица еврейски и израелски организации почетоха паметта на жертвите на лобното им място.

Почит към загиналите в трагичния инцидент отдадоха националният координатор за борба с антисемитизма и заместник-министър на външните работи Георг Георгиев, посланикът на Израел в България Ирит Лилиан, заместник-директорът по международните въпроси на „Ел Ал“ Стенли Мориас, председателят на Организация „Приятели на Израел в България – Негев“ Николай Гълъбов, Организацията на евреите в България "Шалом“. Бяха поднесени венци и цветя на паметната плоча, издигната на мястото на катастрофата през 2015 г.

64 години по-късно Lupa.bg припомня различните версии за трагичния инцидент, погубил 58 израелски, американски, съветски, британски, канадски, германски, австрийски, южноафрикански, шведски и полски граждани.

Плочата в памет на жертвите от 1955 г. бе отрупана с цветя

През 1955 г. полетът „El Al Flight 402“ с отличителни знаци 4Х-АКС всяка седмица лети по маршрута Ню Йорк-Лондон-Париж-Виена-Истанбул-Тел Авив, но в нощта на 26 срещу 27 юли самолетът се отклонява от въздушния си коридор и навлиза на българска територия край Трън. Над България прелита разстояние от общо 200 км, докато е свален при Петрич малко преди да навлезе в Гърция.

Самолетът е произведен от фирмата “Локхийд – Констелейшън” със сериен номер 1968 и е превърнат от военен самолет С-69 в пътнически през 1951 г. Самолетът е поне на осем години, тъй като след декември 1945 г. такива самолети вече не се произвеждат. През този период е бил на въоръжение в американската армия.

Командир на полета е 35-годишният капитан Реджиналд Стенли Хинкс, израелски гражданин, прелетял 3200 часа само на такъв тип самолет, а общо с над 9400 летателни часа опит. Той обаче е бил и пилот на Чърчил, което авторитетни български авиационни историографи като Цветан Цаков привеждат като аргумент, за да докажат, че отклонението от маршрута не е било случайно.

Екипажът включва още първия офицер – роденият в Русия 41-годишен Пинас Бенхорад, майор от израелските въздушни сили, 34-годишния бордов механик Сидни Калмере от Южна Африка, и стюардите – Леон Тисер, Алберт Елхадев и Сара Ахерман.

Никога не се установява защо летателният апарат се е отклонил от предвидения му маршрут, след като излита през нощта от летището във Виена и се отправя към Истанбул. Израелските и българските разследващи излагат съвсем различни мнения за инцидента, който се случва на фона на силно усложнени отношения между Източния блок и Запада.

Самолетът навлиза в българското въздушно пространство на 27 юли в 7:10 часа в района на Трън. Прелетява над градовете Брезник, Радомир, Станке Димитров (днес Дупница) и Благоевград и лети в посока Гърция. През 1955 година българското въздушно пространство е отворено само за самолети от комунистически страни. Има много нарушения на въздушното пространство от витлови самолети, които влитат от Турция и Гърция и разхвърлят над България пропагандни позиви, а понякога – и селскостопански вредители.

В тази обстановка българските ВВС реагират изключително остро на всеки неидентифициран самолет в българското въздушно пространство. Два военни изтребителя МиГ-15 излитат от военното летище Доброславци край София и прехващат самолета над Благоевград, като го предупреждават да кацне на уречено от тях летище, но пилотът не се подчинява. Тогава самолетът е свален. Пилотите не разпознават самолета като пътнически и докладват на командването, че е товарен.

Военните изстрелват два последователни предупредителни сигнала към самолета. По сведения на двамата български пилоти, самолетът първоначално се преструвал, че следва инструкциите.

Според тях е разгърнал флагоните и е спуснал колелата за кацане. Но малко след това внезапно се устремява към Гърция, опитвайки се да избяга от военните МИГ-ове. Впоследствие обяснението на пилотите е оспорено, като се смята, че те са придружили самолета до границата с Гърция. Местоположението на катастрофата, а именно почти до границата с Гърция - предполага, че пътническият самолет би следвало да е бил придружен до там от военните свръхзвукови самолети.

Излитат 25-годишният ст. лейт. Константин Санкийски и 26-годишният кап. Борис Петров, командир на звено. Двамата прихванали израелския самолет над Благоевград. Петров докладвал до командването, че е подканил чуждия самолет с поклащане на крилата да ги последва и да кацне, но той не го направил, а опитал да мине на запад към Сърбия.

Петров докладвал и че не може да различи опознавателните му знаци, тъй като в нашите документи нямало такива знаци, и двамата със Санкийски не могат да определят каква е националността му и дали е пътнически. Освен това не знаели на каква честота е настроена радиостанцията на чуждия самолет, за да се свържат с екипажа, и на какъв език да говорят с него. Затова не го направили. 

Заместник-командирът на полка по летателната част Христо Иванов наредил да пуснат пред чуждия самолет трасиращи куршуми, и самолетът рязко се спуснал надолу към Гърция. Тогава от главния команден пункт дошла заповед да стрелят и да свалят самолета. По това време в командния пункт били командващият Противовъздушната отбрана ген.-лейт. Величко Георгиев, руски военен съветник, министърът на отбраната ген.-полк. Петър Панчевски и заместникът му ген.-лейт. Захари Захариев.

Ген. Величко Георгиев признава десетилетия по-късно, че руският съветник му казал, че ако е на негово място, ще разпореди огън. И ген. Георгиев разпоредил на бойните пилоти, ако чуждият самолет напуска нашата територия, не се подчинява и те нямат време за нов заход, да стрелят. Така лично той издава командата “огън” по израелския пътнически самолет.

Последната връзка, осъществена с фаталния самолет, е от 7,30 ч. сутринта, когато летище „Атина” улавя последната радиограма “SOS” , изпратена от борда на му. Тя гласи: “Спускаме се запалени, ще опитаме кацане”.

Основното официално твърдение за свалянето на пътническия самолет е, че моделът му много прилича визуално на бомбардировач, като военните не са могли да забележат, че е цивилен. А като основна грешка се изтъква фактът, че българските наземни станции не са осъществили радиовръзка с екипажа на самолета, за да уведомят пилота, че трябва да кацне на най-близкото летище. Не е потърсен контакт и с летищата в съседните държави, за да се установи какъв е самолетът.

Първите предположения за инцидента в западната преса са, че самолетът е бил свален с ракета земя-въздух. Два дни по-късно обаче, под международен натиск, правителството на Народна република България признава, че самолетът е свален от въздушната отбрана. Властите изразяват съжаление и организират официално разследване, но не допускат в разследването участието на екип от шестима израелски следователи.

Израелският шарже д'афер Нир Барух посещава мястото на инцидента. България отказва достъп на сформираната шестчленна израелска разследваща комисия, която на 28 и 29 юли прави два опита да влезе от Гърция. Въпреки това комисията успява да обследва самолетните останки с бинокъл от височините на Истимбей в Беласица. Когато три дни след инцидента пристига израелска разследваща комисия, повечето останки от самолета вече са премахнати.

Израелската версия е, че това се случва вследствие на грешни навигационни данни поради гръмотевична буря, но липсват безспорни данни за буря в този момент.

След инцидента Израел повдига обвинение срещу България в Международния съд в Хага. Властите в София първоначално заявяват, че вината за инцидента е на нарушилия въздушното пространство пътнически самолет, но в знак на добри чувства ще заплати компенсации.

Впоследствие обаче правителството заявява, че пилотите на военните самолети са стреляли прибързано и се съгласяват да платят компенсации на семействата на жертвите. Макар и да са действали по заповед – военните пилоти са лишени от свобода.

Следва международен скандал, НРБ съставя правителствена комисия начело с главния прокурор на страната, която да разследва трагедията, а Израел дава под съд България в Международния съд в Хага. Лично министър-председателят Вълко Червенков и заместниците му Антон Югов и Иван Михайлов ръководят комисията. Тя е в състав: министърът на външните работи д-р Минчо Нейчев, министърът на вътрешните работи Георги Цанков, министърът на отбраната армейски генерал Петър Панчевски, министърът на народното здраве д-р Петър Коларов и главният прокурор на Републиката Йордан Чобанов.

Скандалът се проточва цели 9 години, чак до 1964 г., когато съдът в Хага постановява България и Израел да се споразумеят какви обезщетения да се изплатят на семействата на загиналите 58 души.

На 9 октомври 1957 г. Израел завежда дело срещу България и искове за обезщетения в Международния съд в Хага за 1 793 256 щатски долара за 56 от общо 58 пътника и багажа им, и още 3 850 036 долара за самолета и загубите на израелската авиокомпания. Искове подават и Франция, Канада, Федерална република Германия, Австрия, Белгия, Швеция, САЩ и Южноафриканския съюз общо за 1 191 892 щатски долара. Претенциите възлизат на 26 120 239 лв. по тогавашния курс.

Карло Луканов, баща на бившия министър-председател на България Андрей Луканов, по това време външен министър, предлага да се откаже плащането на обезщетенията с мотив, че самолетът по негова вина е нарушил въздушното ни пространство, но че България по хуманни съображения поема заплащането на обезщетение на неизраелски граждани. Така по негови изчисления страната ни ще е принудена да плати само към 300 000 долара. 

В крайна сметка НРБ изплаща обезщетение от 8292 щатски долара за всеки загинал.

Трагичен инцидент ли е било това, или целенасочено сваляне на граждански самолет от българските военни? Имало ли е странен товар на борда му? Въпросите продължават да стоят и днес.

Една от версиите е, че на борда на израелския самолет се намирал висшият агент на МОСАД по име Харан Бар-Гор. На стената на славата в Тел Авив, където са изписани имената на загинали служители на МОСАД, сред другите фигурира и неговото име. Срещу името е отбелязана годината на смъртта – 1955 г., и след това е добавено, че е загинал при изпълнение на служебния си дълг. Версията всъщност сочи, че руснаците са го изпуснали във Виена, когато се е качил на борда, и заради него са наредили на България поразяването на самолета. 

Друга версия е, че на мястото на катастрофата е намерено сребро на зърна от 800-900 карата. Според тогавашния заместник-министър на транспорта Захари Захариев среброто е било транспортирано контрабандно, поради което пилотът е отказал да кацне.