Мистерията АДРЕНОХРОМ

Адренохром, сатанисти, кръв, тайни ритуали, илюминати, деца, световен елит, Холивуд, супердрога, COVID-19, смърт, Милен Цветков, катастрофа, наркоман, Кристиан…

Вероятно сте срещали миналата седмица някои от тези думи в една или друга комбинация.

“22-годишният Кристиан Николов, причинил зверската катастрофа на 19 април, в която загина тв журналистът Милен Цветков, се друсал с дрогата адренохром — един от най-скъпите синтетични наркотици на пазара, наричан още „сатанински наркотик“ или „дрогата на елита“, поради високата си цена.” 

Тази хипотеза лансира Националната телевизия веднага след новината за зловещата катастрофа. Пак според БНТ “адренохромът е халюциноген, подобен с действието си на киселината LSD. Той е дериват на адреналина. Употребата му предизвиква силна еуфория и халюцинации, които могат да продължат със седмици. Използването му е свързано и с параноично-депресивни реакции. Той нарушава функцията на мозъка и може да доведе до психически заболявания като шизофрения. Проверява се дали Кристиан се е дрогирал с този опасен и скъп наркотик.”.

Единственото вярно в горния абзац е, че субстанцията адренохром е дериват на адреналина. Но всичко по реда си.

Инспектор Алекс се впусна по дирите на мистериозната дрога.

Новината за неособено познат, мощен по действие и невероятно скъп наркотик мигновено беше подхваната от медиите и тяхната аудитория и многократно тиражирана и споделяна.

Не само медиите се подхлъзнаха по пикантаната клюка. Социалните мрежи и интернет буквално “завряха” от коментари и статуси като:

“В Америка се отвличат деца и се третират (плашат), за да ги е страх, вследствие на страха се отделя точно този адреналин (адренохром), който болните мозъци извличат и пласират, и още по-болни мозъци купуват и употребяват…”

“Изтезавани [деца — б.а.] е много важно да се подчертае, тъй като точно това, от което се извлича адреналина, се проявява по време на страх и ужас или непосилна болка при бебета и малки деца... Господи…”

“Има конспиративни теории, че [адренохром — б.а] се добива от кръв на тероризирани деца, отвлечени за трафик. Това е много силен наркотик, превъзхождащ хероина, екстази, кокаин и другите познати наркотици. Носят се легенди, че дава подмладяващ ефект и се води еликсир на младостта. Ползват го холивудските звезди. Цената му е изключително висока. Викат му наркотикът на „Черната власт”.

“… Всички те употребяват адренохром, добиван от кръвта на деца, принасяни в жертва от тези вампири-сатанисти от средите на световния елит…”

“Адренохромът е холивудски наркотик за младост и дълголетие. Цената му е 1,5 милиарда долара за килограм.”

Чак не е за вярване докъде може да стигне човешката фантазия.

Допълнително масло в огъня наля и снимка от вече изтрития фейсбук профил на Симона Цанкова (представена като Симона Брофловски в социалната мрежа) — спътничката в колата и спрягана за приятелка на шофьора, предизвикал тежкия инцидент:

“Питайте любителите на АМФЕТАМИНИ и проф. д-р ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ, какво означава репликата от снимката “АХ, ТОЗИ ХРОМ”, съветват запознати и уточняват, че използваното „хром“ по всяка вероятност е съкращение на названието „адренохром“. Всъщност Лъчезар Иванов е все още доцент (и народен представител) и е баща на другия спътник в злополучния джип Ауди Q7 — Георги.

Почти веднага след фаталната катастрофа от полицията оповестиха, че в кръвта на шофьора са открити 4 наркотични вещества: амфетамини, кокаин, канабис и бромазепам (лексотан). Употребата на последния е за да се тушира ефектът от силните психоактивни вещества, приети преди това, обясниха експерти по наркотиците.

В бързината покрай отразяването на злощастния инцидент никой не се сети да попита съществува ли полеви тест за доказване на адренохром.

Разбира се, че няма. Не съществуват нито полеви, нито лабораторни тестове за несъществуващи наркотици.

Истината за адренохрома

Дезинформацията за адренохрома и предполагаемата му връзка с COVID-19 залива социалните мрежи и интернета въобще. Нека направим опит да отделим литературната история на субстанцията от нейните реални функции.

Ако напоследък сте прекарвали много време онлайн, както всички останали по време на изолация, вероятно сте попадали на някои странни конспиративни публикации, водещи до още повече подобни.

Една дума, която вероятно сте видяли, е “адренохром”. Това е популярен термин в света на конспирациите — загадъчната субстанция прави употребяващите я вечно млади и е част от страховити сатанинските ритуали. 

Интересно е как адренохромът се е сдобил с мистичния си статус.

В есето си от 1954 г. “Дверите на възприятието” (The Doors of Perception), написано предимно за неговите приключения с мескалин [виж бел. 1 в края на статията], Олдъс Хъксли обсъжда възможността адренохромът да е съединение със сходен ефект като психеделичния кактус. Но той не го е приемал и няма представа как човек би могъл да го приема, но казва, че субстанцията се произвежда спонтанно в човешкото тяло. Описва го като “продукт на разграждането на адреналин”, което е … изненадващо вярно.

Кратко споменаване за “дренхром” има в романа на Антъни Бърджес от 1962 г. “Портокал с часовников механизъм” (A Clockwork Orange), където субстанцията е добавка по желание към наркотичен коктейл, наречен Moloko Plus. 

Но вероятно най-цитираната употреба на страховитото съединение е в “Страх и омраза в Лас Вегас” (Fear and Loathing in Las Vegas) на Хънтър Томпсън (Hunter S. Thompson). Въпреки че става въпрос за роман, мнозина не се съмняват, че това е съвсем реално нещо.

В книгата и последващата екранизация адренохромът е представен като един от най-мощните наркотици, в сравнение с който “мескалинът е джинджифилова бира”. 

Томпсън не обяснява в детайли адренохромния “сюжет”. Критици припомнят, че стилът на писане на Томпсън се основава на фикционализация и преувеличаване на събитията от реалния живот. По-късно, в коментар за адаптацията на “Страх и омраза” от 1998 г., режисьорът Тери Гилиъм си спомня: “Томпсън ми разказа, че си е измислил всичко за адренохрома”. [2]

Адренохромът се споменава в едноименната песен на The Sisters of Mercy, както и в романа на Тери Пратчет “Магьосник” — петата книга от поредицата “Светът на диска”, издадена през 1988 г.  

Ето как британският писател вкарва адренохрома в разказа: 

“А магьосникът имаше ужасен вид. Креозот не би пропуснал да напише как святкаха очите му и се развяваше косата му.

Приличаше на човек, закусил с шепа епифизни жлези и изпил пълна чаша адренохром. И сякаш се бе източил нагоре така, че можеше да послужи за антена.

Всеки косъм по главата му стърчеше отделно и пръскаше искрици. Дори кожата му внушаваше, че иска да се отдели от собственика си. Очите му се въртяха. Когато отвори уста, от зъбите му отскочиха зеленикави искри. Където и да стъпеше, камъните се топяха, порастваха им уши или се превръщаха в нещо дребно, люспесто и алено, което отлиташе.”

Чудно ли е откъде черпят вдъхновение почитателите на конспиративните теории? Очевидно адренохромът съвсем не е толкова екзотичен в масовата култура.

Съществува ли наистина адренохром?

Да. Точно както е казал Хъксли, адренохромът е съединение, образуващо се в тялото ни при окисляване на адреналин — т.е. той е метаболит на адреналина [3]. 

В краткото му досие химиците са вписали постно, че адренохромът (3-хидрокси-1-метил-2,3-дихидро-1Н-индол-5,6-дион) е един от продуктите на окисляване на адреналина от свободни радикали (т.нар. хиноидно окисление) при процес, познат в последните десетилетия като оксидативен стрес. Извън живите организми като окислител се използва сребърен оксид.

Веществото е известно от 40-те години, проучвано е слабо през 50-те и 60-те години на миналия век. Предположенията оттогава са, че това химично съединение причинява психични разстройства, дереализация и еуфория.

Основната медицинска употреба на адренохрома е да се забави загубата на кръв като улеснява съсирването при открити рани. Неговото производно карбазохром (адренохром моносемикарбазон, Адреноксил) има същото приложение — като хемостатичен (т.е. спиращ кръвотечения) медикамент.

Субстанцията е достъпна за закупуване онлайн от изследователи, като повечето търговци заявяват, че произходът му е синтетичен, а основната употреба — като инхибитор на ензима COMT (катехол-О-метилтрансфераза, на англ. Catechol-O-methyltransferase). Това деактивира катехоламиновите невротрансмитери (допамин, епинефрин и норепинефрин) и блокира синтеза в тялото на простагландини (мастни вещества, участващи в съсирването на кръвта). COMT разгражда допамина в предната част на мозъчната кора. При определен генотип съществува риск от висока активност на ензима, което води до ниски нива на допамин в мозъка. От там ниска мотивация, лоша памет и други проблеми.

Въпреки че има вълнуващо име и скромна медицинска употреба, като цяло съединението не е кой знае колко интересно, за разлика от легендите за него. Впрочем частта “-хром” от наименованието няма нищо общо с метала хром, а идва от гръцката дума за цвят — χρῶμα. Това е защото цветът на адренохрома е червен (различни нюанси от розово до кафяво при настъпване на полимеризация).

При животните и хората е наличен ензимът катехолоксидаза (полифенолоксидаза), който катализира превръщането на адреналина във физиологично неактивния пигмент адренохром. Последният чрез последваща полимеризация се превръща в кафявия пигмент меланин — пигментът на кожата, косата и ириса.

Би било безкрайно интересно природата да ни е дарила с възможността телата ни сами да синтезират набедения за изключително мощен наркотик адренохром, който освен това дарява вечна младост и дълголетие. Изглежда еволюцията е спряла в неподходящ момент. Адренохромът е през цялото време в телата ни, но нито ни прави вечно млади, нито кой знае какви дълголетници.

Има ли халюциногенно лекарство, наречено адренохром?

В своята книга „Legal Highs“ от 1973 г. (Енциклопедия на законните билки и химикали) Адам Готлиб описва адренохрома като „физически стимулиращ“ и предизвикващ „усещане за благополучие, леко забавяне на мисловните процеси“. Не е известно дали някога е приемал субстанцията или се е позовал само на слуховете.

Повечето съобщения за адренохром в литературата напомнят за ефектите от популярната субстанция DMT [4] — много е вероятно битниците [5] просто да са

дали на DMT мистичното име „адренохром“ и така истинското съединение се озовало в своеобразен микс от реалност и фикция.

Въпреки многобройните опити, психомиметичните свойства на адренохрома не са били потвърдени от други изследователи — нито при експерименти с животни, нито при здрави доброволци. 

В годините на Втората световна война британските болници изпитвали недостиг на адреналин и често им се налагало да използват увреден от окисляване “розов адреналин”. Въвеждането на такъв адреналин в ранените понякога водело до поява на халюцинации. Оказало се, че ако адреналиновият разтвор е изложен на окислители или дори просто се остави на въздуха, той придобива розов цвят, което показва образуването на адренохром. Ако окисляването се извършва в присъствието на медни йони, се образува друго психоактивно съединение — адренолутин.

През 1952 г. Джон Смитис и Хъмфри Осмънд, базирайки се на сходството в халюцинациите, предизвикани от мескалина, с шизофреничните халюцинации, предлагат хипотезата, че шизофренията вероятно се причинява от ендогенен (синтезиран в тялото) халюциноген, наречен от тях М-фактор. Когато концентрацията на този М-фактор достигне критично ниво, човек развива шизофрения.

В ролята на тайнствения М-фактор идеално се вписал адренохромът. Към тази идея ги навела историята на техен колега, страдащ от тежка астма. Веднъж, опитвайки се да се отърве от задушаване с помощта на адреналин, той изпитал истински пристъп на безумие.

Учените обърнали също внимание, че у някои пациенти, на които е въведен адреналин, оцветен в розово заради продуктите на окислението му, възниквали състояния, сходни с индуцираните от мескалин. Изхождайки от тези наблюдения и идентифицирайки продукта на окислението като адренохром, те развили хипотеза за патогенезата на шизофренията като следствие от аномален метаболизъм на адреналина, при който се образува адренохром.

Но много учени, включително легендарния Александър Шулгин, не са склонни да причислят адренохрома към психеделиците. (Едва ли е имало друг човек, който да познава наркотичните вещества по-добре от Саша Шулгин. Той е американски химик с руски корени, фармаколог и създател на множество психоактивни вещества, популяризирал веществото MDMA, по-известно като екстази.)

Твърде често експериментаторите така и не успяват да регистрират психични промени след приема на адренохром, така цветно описани от откривателите на ендотоксичната теория за шизофренията.

В по-ново време са налични данни, че ендогенният адренохром вероятно участва в патогенезата на шизофренията, но причината за патологичното състояние е не прекомерният синтез на това съединение в организма, а генетично обусловеният недостиг на ензима глутатион-S-трансфераза, участващ в метаболизма на адренохрома.

Има още една любопитна история. В средата на 50-години проф. Робърт Хийт извлича от кръвта на болни от шизофрения белтъчна фракция, която при прилагането й на здрави хора предизвиква типична картина на шизофрения с деперсонализация и дереализация, халюцинации и дори кататония (състояние, характеризиращо се с промени в мускулния тонус, водещо до голям брой сериозни умствени и физически заболявания. Съществуват две форми на състоянието. При едната форма се наблюдава кататонен ступор — индивидът е вцепенен и неподвижен, а при другата форма — кататонно възбуждане — прекомерно движение, което се свързва с агресивно поведение, насочено към другите и самия себе си.)

Хийт нарича това невероятно вещество „тараксеин“. В началото той предположил, че тараксеинът принадлежи към пептидите от алфа-глобулиновата фракция на кръвния серум, но по-късно стигнал до заключението, че психоефектът е свързан с някакъв неизвестен компонент, вероятно амин. Но какъв, той така и не успял да разбере.

През 1967 г. проф. Хийт публикувал статия, в която формулирал автоимунната теория на шизофренията, в която на тараксеина е отредена ролята на антитяло, което атакува и постепенно разрушава мозъка.

Арнолд Дж. Фридхоф и неговият екип успяват да напреднат малко повече в изследването на “шизофреничните токсини”. В началото на 60-те години неговата група се опита да изолира психотоксичния фактор от урината на психично болни хора. Предполагаемата активна фракция е екстрахирана от урината с дихлороетилен, отделена чрез хроматография, а след това хроматографската хартия е третирана с реактива на Ерлих. На местата с най-висока концентрация на активното вещество върху хартията се появили розови петна. Този анализ, наречен тест “розово петно”, се оказал положителен при 15 от 19 пациенти с шизофрения и отрицателен при всички здрави хора от контролната група. Скоро бил идентифициран и „заподозреният“ — оказало се съединението 3,4-диметоксифенетиламин (DMPEA). DMPEA е химичен компонент, аналог на важния невротрансмитер допамин и в съвсем близка родствена връзка с мескалина (3,4,5-триметоксифенетиламин).

Реактивът на Ерлих, открит от Нобеловия лауреат Пол Ерлих за различаване на тиф от обикновена диария, и до днес се радва на широко медицинско приложение — с него се идентифицират индоли и уробилиноген, а също и психоактивни съединения като триптамини (напр. ДМТ) и ерголоиди (напр. LSD). Положителният тест си проличава по издайническото вишнево оцветяване. Реактивът дава положителен резултат и след употреба на опиум.

А защо хората внезапно пак заговориха за адренохром

Адренохромът е популярна тема в конспиративните среди. Според тях той е наркотик на холивудския елит, пристрастяващ е, добива се от измъчвани деца в сатанински ритуали. А сегашното “възкръсване” на теориите се дължи на факта, че огромно количество знаменитости са заболели от COVID-19 заради… замърсена партида адренохром.

Според конспирациите добиването на адренохром се извършва чрез пиене на кръв, сърдечна операция или проникване в мозъчния ствол. Някои от конспиративните теории отиват още по-далече — според тях адренохромът се извлича от епифизата на деца. 

Позната още като пинеална жлеза и “трето око”, епифизата е малко образувание (едва няколко милиметра), разположено в междинния мозък. Жлезата синтезира серотонин, който след това се превръща в мелатонин — основният регулатор на циркадния (биологичния) ритъм, или с други думи на съня и бодърстването. Епифизата достига своето пълно развитие към седмата година от живота и към 14-годишна възраст започва своето обратно развитие. Затова сатанистите извличали веществото именно от жлезите на деца. Поне така гласи конспиративната теория.

Lupa.bg все пак провери какъв е международният статус на мистериозната субстанция. 

Накратко: никъде по света адренохромът не фигурира в списъците на наркотичните и забранените вещества. 

Има известни спорове дали адренохромът може да бъде категоризиран като психотропно лекарство, тъй като употребата му води до лека еуфория. Купуването, разпространението и притежаването на това вещество се счита за законно в Съединените щати, т.е. изключено е то да се смята за високорисково съединение.

Веществото не е включено в списъците с контролирани и забранени вещества в САЩ и Канада. Американската агенция за борба с наркотиците ДЕА (United States Drug Enforcement Administration), която е част от Министерството на правосъдието на САЩ, дори не споменава “изключително опасното” вещество.

Адренохром се продава в специализирани сайтове за търговия със специфични препарати за нуждите на биохимични изследвания. Цената на един грам от веществото варира между 1900 и 2700 лв. Това категорично не съответства на обявената по-горе умопомрачителна цена от 1,5 милиарда долара за килограм адренохром.

Тук Дейвид Линч вероятно би обобщил така: Адренохромът не е това, което е.

Бележки:

[1] Мескалин — халюциногенен алкалоид, добиван от няколко вида от южноамериканския кактус пейот. Също така може да се извлече от други кактуси, сред които и кактуса Сан Педро, който е по-популярен от пейота тъй като израства по-бързо. Синтезира се и по изкуствен път.

Въпреки че е считан за високорисково вещество и е забранен почти навсякъде, в някои държави мескалинът се използва като средство, спомагащо на хората да излизат извън пределите на съзнанието си и по този начин да медитират и да се подлагат на легални психотерапии. Халюцинациите, получени от мескалина, са различни от тези, предизвикани от LSD и са съвместими с реалните преживявания, но типично засилват възбудата на възприятията. Характерна е ослепителната и бляскава забележимост на цветовете. Жан-Пол Сартр, Карлос Сантана, Джим Морисън и Карлос Кастанеда са някои от известните личности, употребявали халюциногенния алкалоид.

[2] Хънтър Стоктън Томпсън — американски журналист и писател, който се нарежда сред легендите на американската журналистика. “Страх и омраза в Лас Вегас” е романът, който го прави известен. Първите глави са публикувани в списание „Ролинг Стоун“ през 1971 г., след което започва сътрудничество между музикалното списание и писателя, продължило повече от 30 години. В България книгата е издадена през 2007 г.

Считат Томпсън за първия и най-яркия представител на т.нар. гонзо журналистика — субективен стил на журналистическо повествование, което се води от първо лице, характеризиращо се с преувеличени оценки и груба лексика. Считана е за клон на жанра нова журналистика: репортерът е непосредствен участник в описаните събития и използва личния си опит и емоции, за да подчертае основния смисъл на тези събития. Основни елементи на този тип журналистика са използването на цитати, сарказъм, осмиване, преувеличение и жаргонна лексика.

Макар „Страх и омраза в Лас Вегас“ да се счита за основен пример за гонзо журналистиката, Томпсън я разглежда като неуспешен експеримент. През 1998 г. по романа е направена едноимененна филмова адаптация.

Съдържанието на романа в 3 изречения: Журналистът Раул Дюк и адвокатът д-р Гонзо пътуват към Лас Вегас през пустинята. Преди това те са се снабдили с най-различни наркотични вещества. Книгата е едно своеобразно пътуване през сюрреалистичния им кошмар.

Няколко месеца преди самоубийството си през 2005 г. Томпсън казва за „гонзо“: „Това е португалска дума, която означава “извън пътя”.

[3] Aдреналинът представлява хормон и невротрансмитер. Той се произвежда в клетките на надбъбречната медула (сърцевината на надбъбречната жлеза, на англ. adrenal gland, откъдето идва и наименованието на съединението), както и в някои неврони на централната нервна система. Адреналинът спада към групата на моноамините, наречени катехоламини. Синтезира се от аминокиселините фенилаланин и тирозин. Наричат го още хормон на стреса — при ситуации като страх, гняв, опасност, интензивно физическо натоварване и др., синтезът на адреналин се усилва значително. Неговата биохимична природа е да спасява организма в екстремни ситуации, а действието му трябва да е дозирано и кратковременно. Действието на адреналина върху организма е свързано с подготвянето на ответна своевременна реакция на всички системи и органи за осигуряване на защитна реакция в стресова ситуация: кръвоносните съдове се свиват рязко; повишава се артериалното налягане; ускорява се работата на сърдечния мускул; мускулите на белите дробове се отпускат, за да се осигури безпрепятствено попадане на голямо количество въздух в тях (това е необходимо за ускоряване произвеждането на голямо количество енергия); повишава се нивото на глюкозата в кръвта, която стартира синтеза на основното гориво на клетките — АТФ; органичните вещества се разпадат активно за повишаване нивото на метаболитните процеси.

Епинефринът, който представлява синтетично създаден адреналин, се използва в болнична обстановка за лечение на спешни състояния като сърдечен арест, анафилактичен шок, сърдечно-белодробна реанимация, повърхностно кървене, бронхоспазми, хипогликемия, анафилаксия и др.

[4] ДМТ (N,N-диметилтриптамин) — един от най-мощните природни халюциногени, алкалоид от групата на триптамините. Съдържа се в много растения, в организмите на животни, но също и в човека (в много малки количества), където ролята му засега не е точно установена. ДМТ може да се приема орално, чрез пушене, инжектиране или смъркане. Растенията, в които количеството му е по-голямо, се консумират директно във вид на изсушени листа.

Химичната структура на веществото е близка до серотонина, а той от своя страна е един от основните нервни медиатори у човека и животните.

Ефектите на ДМТ са сходни с тези на ЛСД, но по-мощни. Преживяванията по време на интоксикацията могат да са много интензивни и да доведат до висока тревожност в дните след приема.

ДМТ повишава кръвното налягане и сърдечния ритъм, употребата му може да има сериозни последствия за тези, които имат или са предразположени към сърдечни заболявания.

Ефектите при пушене на ДМТ се усилват драстично при хора, които приемат моноаминооксидазни инхибитори (МАОИ). Обикновено това са някои видове антидепресанти. Съвместната употреба на ДМТ и МАОИ е противопоказана. Причината — ДМТ е структурно сходен с невротрансмитера серотонин и е възможно да възникне серотонинов синдром. Това състояние е потенциално смъртоносно.

[5] Битници — представители на младежко движение в САЩ и Западна Европа от 50-те години на ХХ век, което изразява протеста на младите срещу установените норми на живот, морал, поведение и облекло. Днес използваме думата хипстър. Това са обикновено бели от средната класа, които слушат “музиката на черните”, както американците от средата на миналия век расистки наричат джаза. Битници се появяват и в литературата, а сред най-изявените им представители са Джак Керуак, Уилям Бъроуз, Алън Гинсбърг.