Мит ли е 8-часовият сън?

„Осем часа труд, осем часа отдих, осем часа почивка“, казва през 1817 г. Робърт Оуен, уелски текстилен фабрикант. Целта му е по-справедлива организация на работната седмица. Оттогава обаче схващането, че осем часа сън на нощ са най-добрият вариант, се е превърнало в общоприета истина. Но вярно ли е?

Недостатъчният сън безспорно е сериозен проблем. Дори само една нощ с лош сън може да понижи когнитивните способности, да увеличи стреса и да ни направи по-раздразнителни на следващия ден. Хроничното недоспиване се свързва с когнитивен упадък, психични разстройства и дори с преждевременна смърт. Но и прекалено дългият сън може да вреди, предупреждават лекарите. Данните очертават U-образна зависимост между здравето и продължителността на съня: както недостигът, така и излишъкът са по-неблагоприятни от оптималния междинен диапазон.

През 2015 г. две мащабни изследвания се опитаха да установят къде точно се намира този диапазон. Първото обхвана 575 проучвания, излезли между 2004 и 2014 г. За хората на възраст от 18 до 64 години препоръчителната продължителност беше между 7 и 9 часа на нощ, а за хората над 65 години — между 7 и 8 часа. Второто изследване, анализира 311 проучвания. То заключи, че около 7 часа сън са най-добрият ориентир, но подчерта, че данните за неблагоприятните последици от редовния сън над 9 часа остават несигурни.

По-ново изследване, публикувано в американското научно сп. „Нейчър” на 13 май, прецизира тези оценки, като проучи как продължителността на съня се отразява на конкретни части на тялото. Авторите използваха т.нар. „биологични часовници“ – оценъчни модели, които се опитват да установят дали физиологичното състояние на човек е по-добро или по-лошо, отколкото би подсказала хронологичната му възраст. Изследователите приложиха тази концепция към отделни органи. Човек с мозъчно заболяване например може да има „мозъчна възраст“, по-висока от действителната му възраст, обяснява д-р Джунхао Уън, специалист по изчислителна невронаука в Колумбийския университет, който ръководи изследването и сам признава, че спи леко. При физически активен човек пък мускулите могат да изглеждат по-млади от годините му.

Д-р Уън и екипът му проследиха връзката между продължителността на съня и 23 различни биологични часовника при 500 000 възрастни; голяма част от данните идваха от „Ю Кей Биобанк” – мащабна британска база данни. U-образният модел се прояви в 9 системи на организма, включително мозъка, белите дробове, черния дроб и кожата. Според резултатите оптималната продължителност на съня е между 6,5 и 7,8 часа за жените и между 6,4 и 7,7 часа за мъжете.

Хората, които трудно успяват да си осигурят пълноценен нощен сън, не бива да се отчайват. Изводите, направени за големи групи хора, трудно се прилагат пряко към отделния човек. Освен това причината и следствието трудно се разграничават. Дали някои органи стареят преждевременно, защото хората спят твърде малко? Или друг фактор причинява едновременно и стареенето, и недоспиването? А и продължителността е само един показател, отбелязва проф. Майкъл Гранднър, психиатър от Университета на Аризона. Значение имат също качеството, редовността и непрекъснатостта на съня. Неговият съвет е: „Не изпадайте в паника заради конкретна цифра, освен ако тя не е наистина необичайна. Да, ако спите под 6 часа редовно, това е проблем. Но ако се случва един-два пъти месечно, не драматизирайте излишно“.

Това изглежда разумен съвет. Една от ирониите на съня е, че тревогата за него може да влоши нещата. Проучване на Американската академия по медицина на съня от 2025 г. установи, че 76% от анкетираните са губили сън заради тревоги, свързани със съня. Д-р Уън съветва да слушаме сигналите на тялото си и да спим толкова, че да се събуждаме отпочинали. С други думи, стремете се към 6 до 8 часа сън на нощ, но не губете сън заради точната цифра.