Митрополитът на САЩ, Канада и Австралия Йосиф пред Lupa.bg: В края на 21-ви век Америка ще бъде православна

Ексклузивно
10:00 - 25 Декември 2019
4634
Митрополитът на САЩ, Канада и Австралия Йосиф пред Lupa.bg: В края на 21-ви век Америка ще бъде православна

Негово Високопреосвещенство митрополит Йосиф е роден е в село Славовица, Пазарджишко на 6 декември 1942 г. Светското му име е Иван Босаков. Завършва Софийската духовна семинария, а след това и Софийската духовна академия. Митрополит Максим Ловчански - бъдещият Патриарх Български го постригва на 12 април 1970 г. за монах в Троянския манастир. На 3 май с.г. е ръкоположен за йеродякон от митрополит Максим, а на 27 декември 1970 г. и за йеромонах и е назначен за протосингел на Ловчанската митрополия.

Когато митрополит Максим е избран за патриарх, през юли 1971 г. той назначава дядо Йосиф за протосингел на Софийската епархия. През октомври 1971 г. Йосиф специализира в Москва, където руският патриарх Пимен с благоволението на Светия синод на Българската православна църква на 21 юли 1973 година го въздига в архимандритско достойнство. След завръщането си в България, архимандрит Йосиф отново е протосингел на Софийската митрополия. В края на 1980 г. е ръкоположен за Велички епископ в катедралата „Свети Александър Невски“ в София. За кратко е игумен на Троянския манастир, а после от 1 юни 1982 година пръв викарий на Софийския митрополит.

На 1 април 1983 г. става управляващ Акронската епархия в САЩ, а на 17 април 1986 г. е избран за Акронски митрополит. На 19 декември 1989 г., след закриването от Светия синод на Акронската и Нюйоркската епархия и възстановяването на Американската и Австралийска епархия на 18 декември, е избран за митрополит на възстановената епархия. По решение на Петия църковно-народен събор, проведен на 17 декември 2001 г. в София, титлата му е Американски, канадски и австралийски митрополит.


- Ваше Високопреосвещенство, след няколко дни православните християни ще посрещнем най-светлия християнски празник Рождество Христово. Кое според Вас е най-важното, което човек би трябвало да направи и да знае за този празник?

- Като православни християни, ако се размислим задълбочено коя от истините на света, с която човешкият разум може да влезе в допир, е най-важната, мисля, че можем да отговорим така: най-важната истина на света е, че Бог е с нас и ние не сме самотни на нашата планета. Това е, което човек трябва да знае - да помни обещанието на Родилия се Спасител: „Ето, Аз съм с вас през всички дни до свършека на света” (Мат. 28:20). Истина, която е предсказана за Господ Иисус Христос преди още Той да се роди: „И ще Му нарекат името Емануил, което ще рече: с нас е Бог” (Мат. 1:29).

- Владико Йосифе, защо християните от Западната и Източната църкви продължават да честват Раждането на Христос на две различни дати – на 25 декември и на 7 януари? В крайна сметка Иисус не се ли ражда един път и не е ли един за всички, които вярват в него?

- Знаете всички, че Източната и Западната църкви са били една, света, вселенска и апостолска Църква на Христа. За съжаление Западната в 11 век се самоотделила и до ден днешен администрира съществуването си самостоятелно. Календарът, както и множеството други нововъведения, си остават нейни установления. Нещо, което се прие и от някои поместни православни църкви, включително и от Българската. Тъй като проблемът не бил догматичен, постигнато е съгласие всяка поместна православна църква да приеме този календар, който е  възприет от православното й изпълнение. Така днес имаме няколко поместни православни църкви, служещи по новия стил, а другите са останали със стария стил. Датите на календара обаче са с 13 дена разлика.

Истина е, че Рождество Христово се празнува на 25 декември по богослужебните книги, но тези по стария стил празнуват съшия празник на 7 януари. Разбира се, че Христос се е родил само веднъж и е един за всички, вярващи и невярващи в Него. Причината обаче не е в Него, Родилия се на 25 декември, а в нас, в нашия инат и горделивост ние да направим промяната, като заявихме, че почитаме събитието, а не датите. Тези, които се интересуват по този казус, вероятно са прочели как е станала промяната на календара у нас, поради което нововъведението продължава да ни изкушава.

Митрополит Йосиф благославя българите в нашия православен храм „Св. Йоан Рилски” в Ниагара Фолс, Канада

- Не е тайна, че празникът е придобил светски характер и повечето българи го свързват най-вече с богата трапеза, а не толкова с духовното му значение. Защо така се получи, дядо Йосиф?

- Така е било, е и ще бъде, докато свят светува. И щом народът го върши, значи го намира за обичайно и полезно. Сам Господ Иисус Христос, след целодневната среща и беседа с хилядния народ, чак привечер по подкана на учениците Си, извършил чудото с нахранването му. Т.е., след духовната храна е потребно да се подсилим и с телесна. Не съм съгласен, че празникът Рождество Христово е придобил светски характер. 38 години обикалям света и виждам вярващите в Господа Иисуса, колко много обичат и почитат Рождения Му ден и отдалеч се подготвят да Го посрещнат по-най различен начин, в съгласие с тяхната воля, вяра, надежда, любов, култура, бит, традиция, задушевност.

Аз се радвам на тази християнска ценност да пренесеш църквата на Христос и у дома с цялата тази пищност, езиково и кулинарно разнообразие, музика и светлина. Че и ние в Българската православна църква не пеем ли велегласно: „Христос се ражда – славете Го! Пей на Господа, цяла земьо и се весели! Хора, възпявайте и прославяйте Господа, Който се роди!” Ние, българите, например, така сме одухотворили празника и така сме обнародвали духовността му, че за някои действително изглежда, че Коледата е придобила светски характер. Премъдрият Еклисиаст обаче казва: „Ако някой човек яде и пие и вижда доброто във всеки свой труд, това е дар Божий.” И още: „Няма нищо по-добро освен човек да се наслаждава с делата си, понеже това е негов дял” (Екл. 3:13,22).

- Говорейки за светския характер на Коледа някои хора коментират и пищните одежди на духовниците и помпозността на тържествените литургии, сравнявайки ги с проповедите на Иисус и неговите скромни одежди. Какво бихте казали по този въпрос?

- Е, това вече е наистина изкушение! На най-милия и задушевен празник да не се облечеш с най-хубавата си премяна и да не сложиш най-свидните си украшения за пред Господа в храма и особено в светия олтар, а да си с ежедневните облачения – това вярващите ни хора и богомолци няма да одобрят. Напротив, те се радват на тържествените служби и новите ни облачения. Помните от светото Евангелие случая с дрипавия участник на банкета. И какво станало? Господ Иисус Христос казва, че господарят на дома наредил да го изхвърлят навън, за да не унизява значението на празненството.


- Каква е ролята на Православието в съвременния свят – свят на войни, разделения, междуособици, културни и икономически пропасти?

- Според св. Йоан Максимович, Шанхайски и Санфранциски, Второто идване на Господ Иисус Христос на земята ще стане, когато св. Евангелие се разпространи докрай земя в смисъла на източно-православното изповедание на светото Православие. Точно такава е и ролята на светото Православие: да разпространява св. Евангелие  в строгото православно изповедание на св. Православна вяра и св. Православна църква. А какво точно е това вероизповедание? Есенцията му се намира в Синодикона на Вселенски събор преди отпадането на западната църква и го изповядаме ясно и велегласно в Първата неделя на Великия пост -  Православна - всяка година.

Ето съдържанието:

Така, както пророците предсказаха,

както апостолите проповядаха,

както отците определиха.

както вселената възприе,

както благодатта очисти,

както истината утвърди, 

както лъжеучението отрече,

            както мъдростта яви,

както Христос заповяда.

Така декларираме,

            така отстояваме,

            така проповядваме,

            така вярваме в Христос, нашия Бог и почитаме Неговите светии с думи,

            писания, мисли и приношения, като прославяме в църквите светите

            икони, чрез които се покланяме на нашия Христос, Бог и възхваляме

            светците като Негови истински служители.

Тази вяра е апостолската!

Тази вяра е на светите  Отци!

Тази вяра е Православната!

Тази е нашата вяра, която ще спаси света! Амин.


- Каква трябва да бъде ролята на БПЦ в днешното българско общество?

- Точно такава трябва да бъде и ролята на БПЦ, която е неразделен член на Вселенското православие и Духовна майка на днешното българско общество, т.е. 1) неотстъпно да отстоява православната вяра и православните ценности, които запазиха българския народ, неговото име и език от Покръстването му до днес и 2) като му дойде времето да го представи по завета на св. Кирил Славянобългарски пред Господа при Второто Му идване на земята достойно да застане от дясната Му страна, като благословен и обичан български православен народ от Бог Отец (Мат. 25:34).

И още, ролята на БПЦ е да продължи и в бъдеще духовния си живот, основан на състраданието и милосърдието, което означава с ваша помощ добре да подготви православния български народ за духовното му израстване, в което мисля че навлизаме. Абсолютно необходимо е да сме готови да следваме същия безсмъртен и вечно млад Иисус през следващите години. Вярвам и изповядам, че ролята и мисията на БПЦ днес е да се изправи пред предизвикателствата на динамично променящия се свят, да ги посрещне със своя духовен ръст и да ги решава за слава Божия и доброто на нашия народ. А затова е нужно не само да строи и благоукрасява нови църкви и манастири, но и да ги напълни с богомолци, за което получи и финансова подкрепа от Българската държава и правителство, които ни признаха като учители на православния ни народ.


- Преди време казахте, че през 21-я век Америка ще стане православна. Все още ли държите на това свое мнение?

- Да, все още поддържам мнението си, че в края на 21-я век св. Православие в Америка ще бъде №1. Затова и Господ Иисус Христос се ражда всяка година да ни освежава не само с „голямата радост, която е за всички човеци”, че е Спасител на народа, който Го призовава: „Господи, Господи”, но и да ни припомни, че ще влезем в Царството Му, ако изпълняваме всичко, каквото ни е заповядал. Искате доказателство: когато бях изпратен без желание в Америка, аз заварих само 7 наши църкви, а сега в Епархията ни имаме 37 с два манастира. Всички поместни църкви, които имат диаспора в Америка също умножиха синодите си. Наистина, конфликтът между Вселенската патриаршия и Московската патриаршия временно понижи духовния ни устрем, но вярвам, че  до края на 2020 г., по молитвите на едната, света, съборна и апостолска православна църква и на православния ни народ по цял свят, Божията воля ще надмогне всички изкушения.

- Смятате ли, че хората са станали по-бездушни, по-коравосърдечни, по-малко благородни и се стремят единствено към материални блага?

- Слава на Бога, че все още ни милва с духовни и благодатни люде, заради които търпи и нас грешните. Бъдещето ни обаче не е насърчително. Господ казва на Ездра: „Векът изгуби младостта си и времената се приближават към старост”. „Колкото светът слабее от старост, толкова ще се умножи злото за живите, още повече ще се отдели истината и ще се доближи лъжата”(Ездра 14:10, 16, 17).


- Дядо Йосифе, какво бихте отговорили на тези, които поставят под съмнение съществуването на Бог и казват: „Защо Господ допуска войни, кръвопролития, убийства, защо допуска малки деца да се разболяват от тежки болести?”

- Като православен българин, израснал в семейство, където св. Библия беше настолна книга, знам, че само безумецът казва в сърцето си: Няма Бог! Затова основното послание на Българската православна вяра и църква е, че Бог е с нас. Върху тази основна истина градим всичките си полезни начинания в живота. Защото има Бог – ще има и правда. Има Бог – ще има и човешки напредък. Има Бог – ще има и свобода. Има Бог – ще има и любов между човеците. Ако нямаше Бог, никое от тези неща нямаше да бъде дълготрайно. А тия, които задават такива въпроси изобщо нямат вяра в Господа и поменават името Му непочтено. Вярващият в Бога човек в молитва и със смирение се старае да познае волята Божия във всичко и разбира какви са причините на някои неща, които Бог съзнателно допуска за вразумление и поука и винаги иска да открие за себе си дали той, а не Господ, е причината за войни и болести по всички възрасти. Защото нашата борба е с поднебесните сили на злобата, които според Ездра Бог допуска като нещо, което е в Неговия план и домостроителство и ние въобще не бива да задаваме подобни въпроси, отговорите на които ще се дадат чак при свършека на света.

- Ваше Високопреосвещенство, Вие управлявате огромна епархия и сте духовен баща на православните българи в Америка, Канада и Австралия. Как успявате да комуникирате с тях и какви са най-големите проблеми на българската диаспора, с които и Вие като митрополит се сблъсквате?

- Ако Господ не помага, нищо няма да мога да постигна. Без Него не ще мога да стигна дори до прага на килията си. Това го знаем взаимно, и Господ, и аз. Затова се и моля ежедневно с помощта на Св. Богородица и на всички светии целия си живот да мога да отдам на Господа Иисуса. Доколко успявам в служението си, се разбира от докладите и свидетелствата на всички  поделения и църкви на Годишния епархийски събор. Разбира се, проблемите са много, но най-големите са, че сме далеч от Бога, поради греховете си и на големи разстояния от Майката Църква и един от друг. Смесените бракове и работата с подрастващите поколения ни създават големи проблеми. Въцърковяването не е на висота. Финансиите са винаги недостатъчни. Подмяната на свещенството ни с родни добре подготвени мисионери-клирици е също под въпрос. Много често администратовно и аз самия се сблъсквам с църковните настоятелства, председателите на които много често искат да бъдат владици, а знаят, че не могат. Стига се понякога дотам, че трябва да преместя енорията вместо свещеника, но не мога. Хубаво го казвате: проблем, с който и аз като митрополит се сблъсквам. Не напразно съм бил в гражданския съд с повечето църковни общини за тези 37 години. Но, милостив Господ, оцеляваме!

Българската църква „Св. Димитър” в Брамптън бе домакин на годишния църковен събор в периода 18-21 юли 2019 г. в Канада. 44-ят годишен събор на Българската източноправославна епархия САЩ, Канада и Австралия събра видни представители на българската общност.  По време на събота митрополит Йосиф връчи на строителния предприемач и филантроп Игнат Канев ордена на БПЦ „Св. св. Кирил и Методий” – I-ва степен.



- Има ли достатъчно храмове във Вашата епархия, където българите може да се изповядат и да потърсят връзка с български свещеници?

- През последните десетина години в Америка и Канада се явиха няколко групи от православни българи, които пожелаха да се организират в действащи църковни общини, но само две от тях успяха да съберат пари за регистрация, закупуване на имот и приспособяване на помещения, в които да се събират, когато се намери свещеник да отслужи св. Литургия на празници. Така че, нямаме достатъчно храмове в епархията, където православните ни сънародници да удовлетворяват духовните си потребности, както му е редът.

- Как се чувствате вече толкова години в чужбина и липсва ли Ви родният живописен Пазарджишки край и родното ви село Славовица? Какво си мислите, когато се връщате в България?

- Вярно 38 години служа по послушание далеч от Родината – не доброволно. Затова винаги се чувствам като нежелан у дома, даже изгонен. Нищо не ми е по вкуса и по желанието вдиаспора, освен послушанието, което трябва да изпълнявам в службата, която не е лично моя и с която 37 години вече правя компромис. Само аз обаче си знам ревнивостта по родния ми Пазарджишки край и втория ми дом – Троянския манастир, които действително са живописни краища в Отечество България. В интерес на истината всеки път, когато ми предписват „да се намеря в Св. Синод” по служба, не ми се връща в Америка, но дните ми са преброени от Върховното управление, което пет пъти вече отказва да приеме оставката ми да се оттегля на покой. Ето и моя опит: когато съм в изкушение, аз повтарям думите на Господа, изречени при изкушението Му в пустинята: „Няма да изкусиш Божия раб Йосиф!” И изкусителят, който и да е той, ме оставя.


- Как посрещате Вие Рождество Христово в огромната епархия, в която служите?

- Когато бях по-млад посрещах РождствоХристово заедно със семейството си, т.е. ведно с Негово Светейщество незабравимия дядо Патриарх Максим (Миро да капе на гроба му!) в София, винаги след Патриаршеска св. Литургия в Катедралата „Св. Александър Невски”, след която обезателно бях канен на Коледната трапеза в близост до Коледното дърво и горящата камина, в неописуема задушевност и мила, топла, благословена и незабравима, свята атмосфера до вечерта. Сега ще отпразнувам празника с духовните ми чеда, сестри и братя в катедралния ни храм в Ню Йорк със света Литургия и празнична трапеза в църковната ни зала в задушевна Рождественска обстановка и специална културно-музикална Коледна програма с много забавления, песни и игри.


- Каква е вашата благословия към читателите на информационна агенция Lupa.bg в навечерието на Рождество Христово и на Новата 2020 година?

- От сърце благопожелавам и благославям екипът и досточтимите читатели на информационна агенция Lupa.bg, по повод Рождеството на Божия Син, да се размислят и за собственото си обновление. Всеки един да се постарае да удължи Божието рождественско присъствие сред вас. Всеки един да се постарае да да направи всичко възможно чрез Лупата да осъществи потенциалната енергия в живота си, Всеки един да се постарае да да подмени необузданата вярност към Бога на първия Адам.

Да отпразнувате Христовото Рождество по-различно от съвременното ни общество. Св. Григорий Богослов казва следното: „Затова нека спазим празника не като нерелигиозните, а като набожните; не по начина на света, но по този извън света; не по наш свободен обичай, но по този, който принадлежи на Господа; не по болест, а с лекуване; не по мода, но с освежаване”. Такъв е призивът на Рождеството: да се родим отново. Да, само в скромността на душата и в тишината на Витееемската нощ, ние ще можем да чуем ангелските гласове, да почувстваме тайнствеността на пещерата и да видим преклонението на пастирите и мъдреците пред Божествения Младенец Иисус Христос. Нека вашето Рождество да наподобява Първото Рождество. Така ще спазите и обещанието да изпитате Рождественската радост и през Новата 2020 година,

Честито Рождество Христово! Благословена Новата 2020 година!