Моасе проговори след катастрофата: Демонизираха ни с Лозан
Кандидатката за вицепрезидент на номинирания като независим, но подкрепен Лозан Панов - журналистката-писател-актриса-критик-експерт по етикеция - а, бе, всичколог - Мария Касимова-Моасе, проговори 12 часа след станалата ясна изборна катастрофа за "Дондуков" 2. Тя първа взе думата, пред Панов, чийто иначе активен фейсбук профил не спираше да бълва другарски огън преди изборите към ДБ.
Мария Касимова-Моасе написа, че не харесвала определенията как не Панов, а тя трябвало да е кандидатът за държавен глава. А по повод критиките, отправени за убийствено слабата пиар кампания в техния щаб, тя уточни, че всичко, казано от бившия шеф на ВКС, било лично негово решение и никой не се е месил в отправените от него послания. В последната седмица се появиха съмнения, че не той, а пиарката Ивет Добромирова (бивше пресаташе на Васил Божков-Черепа) или дори съпругата му Елисавета са автори на дълги послания за "паяците" в ДБ.
Ето цялото изявление на Моасе, макар във фейсбук:
"Понеже днес вече не съм кандидат за нищо и се връщам обратно на дивана да се бунтувам пред телевизора, вместо в него, ще кажа само няколко неща. Останалото, което имам да кажа (а то е много!), ще е в отделни текстове и книги. Но засега:
1. Наистина от сърце благодаря на всички хора, които ми писаха, подкрепиха или водиха интелигентен спор с мен! Не сте никак малко и това е много обнадеждаващо.
2. На уточненията, че аз трябвало да съм кандидат за президент, ще кажа, че мен инициативен комитет, партия или изобщо група от хора не ме е издигал - мен ме е поканил лично Лозан Панов. Не ми е идвало на ум да се кандидатирам сама. Така че аз бях в екип с Лозан, защото стоя зад гърба на всеки, който ми е гласувал доверие и не ме е предал. Така съм постъпвала с приятелствата си, с браковете си, с всичко. И няма да обсъждам това правилно ли е или не е, защото въпросът е принципен и аз не съм мекотело.
3. Тъй като в нашата кампания много се говореше за ПР-а, ще кажа само, че никой не е слагал думи в устата на някого. За човек като Лозан това е невъзможно - той говори това, което той си реши, тогава, когато смята за добре. Обикновено това е в момента, в който се случи несправелдивост пред очите му. Като с публичното показване на оня есемес от Борисов, който целеше да го сплаши като председател на ВКС. За мен е същото - нито Лозан, нито който и да е друг ми е казвал какво да мисля, какво да говоря или да премълча. Бях това, което съм и ще съм си, независимо дали моите виждания за света и нормалността съвпадат с тези на сънародниците ми. И без да ги съдя за това.
4. Имаше много демонизирани неща и хора около нас в този месец и половина. Някои от тях граничеха с удивителни конспиративни теории. За това ще пиша отделно, защото то си е цялостна тема на изследване. Но от мен да знаете, че много от нещата, които сте чували някъде си, някой много вътрешен ви е споделил или всички така говорят, изобщо не са така.
5. По време на кампанията срещнах толкова умни, интересни и отдадени на добри идеи и каузи хора, че ако боят и омразата, които ядох през този период, са цената за това, струвало си е.
6. Много неща, които реално се случваха през този период, не ги споделих публично, защото и да кихнеш, на това се гледа като на ПР. И нищо не е удостоено с добронамерен поглед, напротив. Тепърва ще разказвам тези истории, но нека ви кажа сега една, която особено много ме потресе.
Опитах да намеря място за водна аеробика в София на едно момче с прогресиращо двигателно заболяване, което е на количка. Обадих се на три места, където има водна аеробика за всеки, защото той така иска - не специализирана гимнастика (той такава си има), а просто водна аеробика за укрепване на гръбначния му стълб. На две от местата, когато уточнявах, че става дума за човек на количка, който трябва да влезе в басейна с нея, ми отговаряха: "ооооууу... ами... то... ние ще трябва да питаме другите клиенти ДАЛИ СА СЪГЛАСНИ...". Представяте ли си?!
Защото човекът на количка е изключението, бъгът в системата, та трябва да питат останалите, т.нар. "нормални", дали да го приемат сред тях... Е, не се обадиха, вероятно не са питали изобщо. По-лошо е, ако са попитали, и другите клиенти не са се съгласили... На третото място ми казаха, че ще помислят за варианти. Надявам се това да не е било елегантен начин да ме отсвирят.
Да, по време на капанията се опитах да използвам публичното внимание, което имах като кандидат за вицепрезидент, за да намеря решение за това момче. Не смятам това за лошо - лошото е, че не успях да му намеря водната аеробика дори и като кандидат за вицепрезидент. Но пък иначе се радвам, че покрай това медийно внимание много хора разбраха за жестовия език и колко е важен той за нечуващите хора. Но и за това ще разкажа още по-натам.
Желая ви прекрасен ден, повече позитивизъм и силна гражданска активност! Абсолютно съм сигурна, че има смисъл".
