Мобилни екипи дебнат за психари в София

От началото на месеца 2 мобилни екипа оказват помощ на пациенти с тежки психиатрични заболявания в столицата. Така наречената мобилна психиатрия се осъществява по проект в 5 европейски държави, сред които и нашата страна, предаде БНР.

Мобилните екипи са липсващото звено в цялостната картина на психиатричната грижа в България, посочи д-р Владимир Наков, директор на Дирекция „Обществено здраве“ в Националния център за обществено здраве и анализи:

Холандски модел

„Ние вземаме холандския модел за мобилните екипи и ще използваме техния опит. Мобилният екип е изграден от психиатър, психолог, социален работник, медицинска сестра и това, което е най-важното - експерт от опит, т.е. човек, който е минал през психичната болест, възстановил се е и може да помогне на хора в криза“.

По проекта вече са сформирани 2 мобилни екипа. Те са с капацитет да обгрижват по домовете 180 пациенти с тежки психиатрични заболявания, посочи д-р Анна Джисова, психиатър в столичния Център за психично здраве „Никола Шипковенски“ , която от 1 октомври е част от мобилен екип.

„Реално от началото на проекта до момента ние работим главно за организацията на работния процес, т.е. да стиковаме помежду си работата на мобилните екипи. Вече сме в процес на набиране на пациенти. Имаме осъществени няколко домашни посещения съвместно с психолог и социален работник. Повече от хората, които ние до момента сме набрали като пациенти, са познати наши пациенти, които вече са изградили връзка на доверие с членовете на екипа и приемат много добре цялата идея за проекта. Вярват, че може да им се помогне в процеса на възстановяване“.

Грижа след изписване

Основната функция на мобилната психиатрия е да продължи грижата за пациента, след като той бъде изписан и изпратен в семейната си среда. Такава услуга на този етап в България няма, уточни д-р Владимир Наков от Центъра за обществено здраве.

„Всъщност след изписването тези хора на практика попадат като свободни електрони и няма кой да продължи така важната роля за възстановяването. Защото акронимът на проекта Recover-e означава възстановяване“.

Особено ценно е участието в екипите на т.нар. експерти от опит, които се включват и помагат с голямо желание, каза д-р Джисова.

„Познати наши пациенти, които са преживели тежка психично-здравна криза, били са наши пациенти преди години и в момента работят, възстановени, заедно с нас. Двама са в екипите в момента, а имаме опция да включим още 1-2 човека на по-късен етап“.

В България психиатричната помощ е твърде консервативна и липсва връзка между болничното заведение и семейството на пациента, която ще бъде запълнена от мобилната психиатрия, обясни Владимир Наков:

„Ако има криза и тя може да бъде овладяна, да се овладее в домашни условия и ако екипът разбира се прецени, този човек да бъде настанен в стационар, но да не позволява стигането в болница. Това е основната цел“.

Хората с психични заболявания са „неглижирани“

Цялото ни общество има да наваксва много в отношението си към хората с психични заболявания, смята д-р Вася Вутова, психиатър и психотерапевт в Клиниката по психиатрия на Александровска болница:

„Те са грубо неглижирани и по-скоро е актуално това схващане, че те трябва да бъдат трайно изолирани, дори затворени и по този начин да се реши комфорта на обществото. Повечето от тези болни имат липсваща подкрепа, както от страна на близките им, които са по-възрастни и нямат адекватната възможност да оказват необходимата за тях подкрепа. Те биват на практика неглижирани и от страна на институциите в България, което създава още по-голям проблем за самите болни“.

Липса на достатъчно стационари, остарели материални бази и нормативна уредба, която се нуждае от актуализиране и недофинансирана система са сред основните проблеми. И още от Владимир Наков:

„12 са държавните психиатрични болници, 12 са центровете за психично здраве, неравномерно разпределение на територията на страната, това е много характерно за цялата ни психиатрична грижа. Съществуват и около 20 отделения в общите болници и няколко университетски клиники. Ние сме доста назад. Да, те се подобряват, но те се подобряват за даден момент и ако не бъдат влагани ресурси, това подобряване бързо ще се загуби“.

Нужда от толерантност

Ако на улицата срещнете психично болен човек, който има нужда от помощ, бъдете толерантни, съветва д-р Вася Вутова:

„Контактът с такива болни, дори с цел да помогне човек на тези пациенти, трябва първо да има едно толерантно, приемащо отношение и ако видите, че състоянието на човек, когото виждате на улицата и има проблем, по-скоро да се обърнете към специализираните служби, за да се окаже адекватната помощ“.

Мобилните екипи за психиатрична грижа ще работят в следващите 18 месеца. А ако институциите у нас осигурят средства, те ще продължат да функционират и след края на проекта.