МОН иска 3 предмета на чужд език в спецпаралелките
Готви се реформа, признаха от ведомството на Красимир Вълчев, но предстояло обществено обсъждане
Паралелките с профил „Чужди езици" с интензивно обучение остават, както досега, в езикови гимназии и в училища, които могат да го предлагат, като се изисква интензивно изучаване още в VIII клас и минимум три предмета на съответния чужд език в IX и X клас, предлага МОН.
Реформата в чуждоезиковите паралелки е в ранен етап, предстои широко обществено обсъждане, ще се разглежда всеки отделен случай, съобщава МОН, цитирано от "OFFNews" заради плана за намаляване на часовете за чуждоезиково обучение до едва 2 на седмица.
Както стана ясно, Министерството на образованието и науката е изпратило до регионалните управления по образованието (РУО) в цялата страна указания, които насърчават ограничаване на обучението по чужди езици след 7. клас за сметка на разширяване на математическите и природонаучните профили. Указанията се отнасят до план-приема за следващата учебна година, 2026/2027.
"Изпратените към училищата указания за планиране на държавния план-прием за учебната 2026/2027 година са първоначални насоки към образователните институции, които служат като основа за обсъждане в предстоящата процедура за планиране на приема. Указанията не представляват промяна на учебния план – такава е възможна единствено след изменение на Наредба № 4 за учебния план. Едва след като се съберат мнения от Регионалните управления на образованието и училищата по места ще се инициират нормативни промени, които ще бъдат подложени на обществено обсъждане.
Допълнително МОН ще организира през януари и широка дискусия по темата. Заедно с това всяка година се организират и обсъждания с училища, местни власти, бизнес и общественост в продължение на няколко месеца по места", посочва МОН в отговора си.
"В този смисъл всички евентуални промени в план-приема са на изключително ранен етап, като със сигурност ще има промени до окончателното им приемане", подчертава министерството.
Целта на промяната е "учебните планове в гимназиален етап, с цел засилване на подготовката по български език и литература, математика и природни науки, без да се ограничава възможността за качествено изучаване на чужди езици".
В изпратените указания се подчертава, че паралелките с профил „Чужди езици" с интензивно обучение остават, както досега, в езикови гимназии и в училища, които могат да го предлагат, като се изисква интензивно изучаване още в VIII клас и минимум три предмета на съответния чужд език в IX и X клас, съобщава МОН.
Профил „Чужди езици" ще се изучава разширено и в други училища. За вида на чуждоезиковата подготовка, които училищата ще могат да предлагат, ще се взима предвид възможността за изучаването на предмети по съответния език след 8. клас в тях, както и резултатите, които показват по български език и литература и по математика.
"Ще се обсъжда всеки отделен случай, за да се намери най-добър баланс. Ще се допускат и изключения от общото правило. Така например в професиите в сферата на туризма е ключово владеенето на чужд език, но има други, в които общообразователната подготовка е ключова, за да бъдат успешни и конкурентни на пазара на труда, като отново овладяват чужд език, но с по-малко часове, обясняват от образователното министерство.
Все пак, промени се очакват, най-вече при неезиковите гимназии, които предлагат разширено и интензивно чуждоезиково обучение.
"Профил „Чужди езици" е поставен след STEM профилите, профилите „Хуманитарни науки", „Предприемачески", „Икономическо развитие" и др. Тази стъпка се налага именно поради наблюдавания дисбаланс в гимназиален етап между часовете по чужди език и общообразователната подготовка", посочват от МОН.
Те цитират данни за учебната 2025/2026 г., според които 29% от профилираните паралелки са с профил „Чужди езици", докато техническите, природоматематическите и STEM профилите заемат значително по-малък дял, а това разпределение води до относително ограничаване на възможностите за обучение в ключови за пазара на труда направления.
Също така броят часове по чуждоезиково обучение е по-голям от сбора на броя часове по БЕЛ и математика, взети заедно. Наблюдават се и училища, в които учениците срещат сериозни проблеми с общообразователната подготовка, но са избрали да изучават интензивно чужд език, вместо да отделят допълнителни часове на български език и литература или природни науки, например, аргументират се от министерството.