Москов в контраатака: Не звуча кухо като президента

„Очевидно мисленето на бившия здравен министър е останало някъде в Средновековието”. Тази реплика на президента Румен Радев очевидно е изнервила провалилия се като министър Петър Москов, който минути след участието на държавния глава по Би Ти Ви реши да контраатакува („правописът” е запазен, б.ред.):

„И за да не звуча кухо и празнодумно, като Президента в едночасово интервю, предлагам конкретни маркери, през които процеса може да бъде управляван, а обществото да има спокойствието за разбираем план, по който се движим.

Ето цялото изказване на Петър Москов:

„Давам си сметка, че тежките ограничителни мерки, на фона на относително спокойната епидемиологична ситуация, създават съмнения за смисъла на ограниченията и основания да поискаме да се върнем към начина си на живот, в който ние, а не някой друг, определяме дневния ни ред.
Важно е да осъзнаваме, че липсата на болестен взрив е доказателство за това, че до тук правим правилните неща, а не аргумент че грешим с мерките.
Този момент на привидно спокойствие е истинският лакмус за това дали управлението следва ясен план с конкретни цели и има осъзната отговорност или с действията си се нагажда към преобладаващото обществено настроение. Когато имаме пред очите си Италия и съседа го откарват с линейка - водещ е страхът и всяко ограничително решение е лесно за отстояване, защото се възприема като спасение, а политиците които го налагат, като спасители. Когато ситуацията е “спокойна”, верните решения се основават на познание и отговорност и често са против общественото мнение.
Това е разликата между това да си политически популярен и това да си държавник.
При взимането на решения за мерките през следващите седмици и месеци трябва да се отчитат следните, специфични за България, детерминанти:

В много държави в следващите седмици предстои падане на някаква част от мерките. Това са държави, които въведоха ограниченията късно и гражданите им платиха това политическо късогледство и корпоративен натиск с десетки хиляди животи. Такова “окончателно решение” формира и тайминг на епидемичните мерки, специфичен за тези държави. Времевата рамка и последователността на отпадане на мерките в България трябва да се водят единствено и само от епидемичната обстановка в страната и научнообоснованите прогнози за нейното развитие. Аргументът - и ние да правим като другите тук не е просто неправилен, той е разрушителен.
Тежките ограничителни мерки маскират неефективността на публичните ни системи и непремерено разхлабване на мерките може да доведе до тежки последици, когато тези системи бъдат поставени под натиск.
Отхлабването на мерките в следващите месеци няма да се изразява в праволинейно движение надолу до пълно отпадане, а ще има характер на синусоида със затихваща във времето амплитуда. Иначе казано, предстои период на отпадане на определени мерки и връщането на част от тях при проява на неблагоприятни епидемиологични данни.
Това е много по-сложен за управление процес, в сравнение с действията по налагането на тежките масови мерки. За да се извърви без да катастрофираме, тук вече не е достатъчна само принуда, а активното информирано съдействие на голямата част от обществото, което да ги проведе на практика. Казано с други думи, влизането в извънредно положение изискваше щаб от няколко души, планираното излизане изисква щаб от седем милиона българи.
Разбирането за това изисква предварителна комуникация и разяснителна кампания от съвсем различен тип, силно надхвърляща дневна сводка и гордост от качеството на родното производство на защитни облекла. Наложителни са и конкретни параметри на условията, при които може да се пристъпи към отпадане на конкретни мерки - разумни и измерими маркери, които хората да могат да следят и да знаят какво да очакват при достигането им. Същото важи и за правилата, по които вече отпаднали мерки се въвеждат отново, заради влошаване на ситуацията.
И за да не звуча кухо и празнодумно, като Президента в едночасово интервю, предлагам конкретни маркери, през които процеса може да бъде управляван, а обществото да има спокойствието за разбираем план, по който се движим.

Трите маркера, на които стъпваме са:
A) Брой постъпили в болница за лечение с коронавирус за ден;
Б) Брой постъпили в интензивна клиника за лечение с коронавирус за ден;
В) Процент от общо изследваните за деня (изследвани с PCR методика по лекарско предписание) с положителни проби.
1. При постъпателно намаляване на стойностите на всички три показателя (не само на един от тях) в течение на 10 дни се пристъпва към смекчаване и/или отпадане на определени ограничителни мерки.
2. След още 10 дни при запазване на горната зависимост процесът по смекчаване на мерките се надгражда.
3. При обратна тенденция в тези три показателя, отпадналите ограничителните мерки се въвеждат отново в обратен ред.
4. Началото на прилагане на тази методика е след Велиден, не по окултни причини.
Ясно, разбираемо и обективно. В противен случай обществото остава в неизвестност и е жертва на “евристични” идеи или политическо словоблудство, което го подтиква да счупи разума.