Муравей Радев написа книга за баща си, заточен 10 години в "Белене"

Бившият син финансов министър Муравей Радев написа книга за своя баща Георги Радев. „Прекършен живот” съдържа спомените на баща му Георги Радев, който е бил 10 години в комунистическите лагери и затвори.Книгата ще представи проф. Калин Янакиев на 12.05. 2019 г. (неделя) от 19 ч. в Централния военен клуб в София – бул. “Цар Освободител” №7.

Книгата разказва за ужасите, които бащата на Радев е преживял, за изтезанията, на които са подложени политическите затворници, за зверствата и издевателствата на надзирателите.

„В тази книга баща ми разказва и за живота си след затвора, когато е бил обект на постоянни репресии и следене от страна на Държавна сигурност, която е изписала 9300 страници за него. По - голямата част от тях са написани от негови приятели, станали доносници на ДС. И, разбира се, за възторга и надеждите, които изживява след рухването на комунизма в България.“, разказва финансистът.

Той си спомня, че първата истинска среща с баща му е чак когато е бил на 10, когато се завръща от „Белене”.Преди това го е виждал само на свиждания.  

„Първите уроци по истински патриотизъм, както и значението и истинската същност на понятията личност, общество, държава, свобода, политика, демокрация, труд, капитал и много други получих от него. Беше високообразован човек, с допълнителна сериозна подготовка по политическа икономия и обществени науки.“, пише Радев.

Таткото на ексминистъра често му разказвал за живота си в комунистическите лагери и затвори, но винаги гледал да представя историите откъм комичната страна.

„Иван Дочев, Дянко Марков, Васил Златарев, доктор Никола Грозев, доктор Владимир Абаджиев, Константин Конов, Илия Попов, Иван Лазаров, Петър Гърневски, Джовани, Георги Андонов, Иван Долев, Славейко Кондов, Коко Стоянов и много други. Винаги съм се удивлявал от високия интелект, ерудиция и красноречие, които притежават тези хора. За жалост, някои от тях не са издържали натиска на ДС и са станали доносници. Баща ми приживе им прости. Разказвал ми е на какви заплахи и издевателства са били подложени, за да ги принудят да станат “информатори”. И да донасят за него както в затвора, така и след това, та чак до средата на януари 1990 г.“, се разказва в „Прекършен живот“.

Още в „Белене“ бащата на Муравей Радев споменал, че има намерение да напише книга, в която да изложи своите възгледи за устройството на демократичната държава след падането на комунизма, за свободата на личността, за обществото и неговата отговорност за развитието и просперитета на нацията, за труда и справедливото разпределение на резултатите от него  - все опасни и еретични за комунистическата идеология мисли.

„Знам, че баща ми е започнал да пише тази книга, но не я е завършил. Не намерих ръкописите ѝ. Предполагам, че са били унищожени от самия него след някоя от редовните визити на агенти от ДС вкъщи, защото, ако бяха намерили нещо написано, доживотният затвор му беше гарантиран. Нещо, което бедната ми майка едва ли щеше да понесе“, казва Муравей Радев.

Ексминистърът благодари на дъщеря си Йоана, която е прегледала и изчела огромен архив от писания на дядо си. Тя е подбрала и подредила част от тях в тази книга.

Муравей Радев признава, че винаги, когато му е било тежко „… когато не съм виждал изход от трудна ситуация, достатъчно е било само да си спомня какво е преживял баща ми, през каква преизподня е преминал, за да си дам сметка колко нищожни са моите трудности в сравнение с неговите. Което от своя страна бързо възстановява душевното ми равновесие и ми дава сила да намеря верните решения. Благодаря ти, татко!“

Георги Радев си отива, навършил 90. Той оцелява в месомелачката на болшевишките зандани, преживял репресиите на вездесъщата Държавна сигурност, дочаква рухването на комунистическата теория и практика. След демократичните промени в България възторжено и активно се включи в политическия живот на страната. През 1990 г. е сред учредителите на Български демократичен форум – партия, наследник на най-прогресивните идеи на СБНЛ (Съюз на българските национални легиони) и на съвременните патриотични и национални ценности. „Успя да се види с повечето от живите си другари от затворите, включително и тези, които го бяха предали. На тях приживе им прости.“, пише синът му.