Музикалният театър отваря врати за едно бляскаво "Кабаре"

В края на ноември и началото на декември завесата на Музикалния театър ще се вдигне с фанфари за един от най-култовите мюзикъли в историята – „Кабаре“ от Джон Кандер. „Светът е кабаре, приятелю! Ела в кабарето!“, напомня главната героиня на мюзикъла - английската кабаретна звезда Сали Боулс. „Кабаре“ отваря врати на 28, 29 и 30 ноември, както и на 2 декември в Голямата зала на Националния музикален театър.

В тези четири вечери музика, емоция и театрална провокация ще се слеят в едно незабравимо сценично преживяване, издават от екипа. Класическият, но актуален мюзикъл оживява в нова постановка под режисурата на известния артист Валентин Ганев.

Създаден по пиесата „Аз съм камера“ на Джон ван Дрютен и „Берлинските разкази“ на Кристофър Ишъруд, с музика на Джон Кандер, текстове на Фред Ебб и либрето на Джо Мастърофф, световноизвестният мюзикъл „Кабаре“ е носител на осем награди „Тони“ и вдъхновение за легендарния филм на Боб Фос с незабравимата Лайза Минели в ролята на Сали Боулс – изпълнение, превърнало се в икона на сценичното изкуство.

Солистите, хорът, балетът и оркестърът на Музикалния театър, под диригентството на диригента-постановчик Юли Дамянов и Георги Милтиядов, ще потопят зрителите в блясъка и сенките на Кит Кат Клуб – свят, в който смехът е маска, а всяка песен е предупреждение.

„Кабаре“ е гротесков спектакъл за едно общество, което се смее, пее и позира, докато светът навън се плъзга към авторитаризъм. Живеем в глобална версия на този морален парадокс – танцуваме, докато сцената под нас се нагрява и тресе", споделя за своя прочит Валентин Ганев –режисьор и постановчик на спектакъла.

Публиката ще има възможност да преживее разнообразието на актьорските превъплъщения в предстоящите спектакли, които ще разкрият многоликата природа на „Кабаре“ – спектакъл за изкушението, илюзията и неизбежната цена на свободата, казват от Музикалния театър.

Под светлините на „Кит Кат Клуб“, ще зазвучи гласът не на една, а на четири различни Сали Боулс. 

В емблематична роля ще се превъплътят Михаела Маринова, Боряна Йорданова, Илона Иванова, Яна Стефанова. Четири актриси, четири темперамента, четири гледни точки към една и съща героиня — младата певица, която мечтае за сцена, любов и малко шампанско в един свят на илюзии и разпад.

Фотографии: THE TRACKERS

Сали на Михаела Маринова, която е специален гост участник, ще владее сцената не само с уникалните си вокални умения, но и с поп блясък и съвременна женска сила. Илона ще я покаже дръзка и съблазнителна, Боряна — иронична и зряла, а Яна — чувствителна и поривиста. Всяка Сали ще разкрие различен нюанс от тази многолика жена — момиче, което пее, за да забрави, и забравя, за да оцелее.

Другата знакова роля - тази на Церемониалмайстора също ще оживее в четири различни интерпретации. В ролята ще се редуват Боян Арсов, който е звездният гост артист в "Кабаре", Денис Бояджиев, Александър Панайотов и Георги-Маноел Димитров. Всеки от тях ще внесе собствен артистичен почерк, глас и сценична енергия в образа на харизматичния водещ на емблематичния берлински „Кит Кат Клуб“. Церемониалмайсторът е сърцето на спектакъла – ироничен наблюдател, разказвач и символ на противоречивия дух на времето между свободата и упадъка. Той е и саркастичен коментатор, и тайнствен манипулатор на съдбите на героите.

В ролята на младия писател и пътешественик Клифърд Бредшоу ще се превъплътят Александър Милев, Димитър Иванов и Николай Велков. 

Ролята на загадъчния и обаятелен Ернст Лудвиг ще бъде представена от Денко Проданов и Александър Панайотов. Ернст Лудвиг е един от най-интригуващите персонажи в „Кабаре“ — приятел, съблазнител и манипулатор, който въвежда писателя Клифърд Бредшоу в очарователния, но и опасен свят на Берлин през 30-те години. Зад усмивката и изисканите му маниери се крие човек, чиято истинска същност се разкрива едва когато музиката заглъхне.

Публиката ще види двама обичани артисти в една от най-топлите и човешки роли в спектакъла — Хер Шулц. Образът ще бъде изпълняван в различни спектакли от Христо Сарафов и Александър Мутафчийски. Хер Шулц е възрастен берлински търговец на плодове — добродушен, уязвим и изпълнен с вяра в човечността, който намира неочаквана любов във времена на страх и промяна. Той е контрапункт на шумния свят на „Кит Кат Клуб“ – човек, който вярва, че „ябълките винаги ще растат“, дори когато всичко наоколо се разклаща. 

Фройлайн Шнайдер – стопанката на пансиона, в който се срещат съдбите на героите – ще бъде изпълнявана от Добрина Икономова и Олга Михайлова-Динова.

Мюзикълът "Кабаре" е вдъхновен от пиесата ”Аз съм камера” (1951) на Джон Ван Дрютен, която от своя страна стъпва върху Берлинските разкази (1945) на английския писател Кристофър Ишъруд. В тях авторът описва личните си впечатления от живота в Берлин в края на 20-те и началото на 30-те години — време на блясък и разруха, на безгрижие и страх.

Ваймарската република (1919–1933) е период на дълбоки противоречия. След поражението на Германия в Първата световна война обществото се колебае между демократични устои и икономическа нестабилност, между нови свободи и надигащи се крайни движения. Именно тогава Берлин се превръща в космополитна столица на изкуството, музиката и театъра.

В кабаретата и нощните клубове на Берлин кипи експериментаторски дух. Джазът и танците идват от Америка, а артистите смело играят с идентичността, пола и сексуалността. Кабарето се превръща в място на свободно слово, ирония и политическа сатира. Под ярките светлини обаче дебне сянката на радикализацията – на улицата вече марширува нацизмът.

„Кабаре“ улавя именно този контраст: между искрящото удоволствие и свободата в Кабарето и настъпващата тъмнина отвън. Този сблъсък е не само исторически разказ за Германия през 30-те години, но и вечен урок за крехкостта на демокрацията и опасността от безразличие към политическите промени.

В крайна сметка, „Кабаре“ не е просто история за любов и музика. То е предупреждение и огледало, което ни приканва да се запитаме: Какво бихме направили ние?

Режисьорът Валентин Ганев

Паралелно с премиерата на „Кабаре“ публиката ще има възможност да види и фотоизложбата на Петя Миладинова, вдъхновена от режисьорската концепция на Валентин Ганев и тематично вплетена в духа на спектакъла.

В нея има алюзии към потъващия „Титаник“, Помпей и други символи на човешкото безхаберие, но акцентът е върху нашата съвременност – разпад, природни бедствия, еко-катастрофи, разруха на вече съграденото и нарушена градска среда.

„В моята естетика формата ѝ е „Кръг с лъчи в квадрат“. Кръгът символизира земното кълбо, лъчите – ироничен блясък, а рамката – затворения кръг", казва Петя Миладинова. В изложбата са вплетени пространствено-емоционалното ѝ мислене като актриса, опитът ѝ като драматург в „Приказки за театър“ и страстта ѝ към визуалното изкуство.

Изложбата е създадена специално, за да кореспондира с режисьорското решение, и ще бъде разположена във фоайето на театъра. Публиката ще може да я разгледа в рамките на един месец, считано от датите на първите спектакли.