Мястото, където сме плакали и от радост, и от разочарование - "Армията"

"Има места, които никога не се забравят. Места, на които сме оставили частица от себе си. Места, на които сме били деца, а после сме водили собствените си деца. Места, на които сме се прегръщали с непознати, плакали сме от радост, преглъщали сме разочарования и сме вярвали с огън в очите дори тогава, когато всичко е изглеждало изгубено.

За поколения армейци старият стадион „Българска армия“ беше точно такова място.

Шумът на тълпата около езерото Ариана, Борисовата градина, песните, които се чуваха още отдалеч.
Насипът, старите седалки, дърветата, надвиснали над северната трибуна, незабравимото светлинно табло, познатите лица…

И онази незабравима миризма на изгорели вестници след победа…

Спомени, които не можеш да разкажеш. Спомени, които се изживяват…

Там остана младостта на едни. Детството на други. Първият мач с бащите ни. Първият мач само с приятели. Първата велика победа. Първите сълзи от гордост и радост.

На този стадион изгряха велики звезди, изживяхме незабравими мигове и трудни моменти. Преплетоха се стотици човешки съдби. Видяхме поколения, които се сменяха по трибуните, но носеха една и съща страст и любов в сърцата си.

И днес, когато погледнем към новия ни дом, някъде дълбоко в нас има много носталгия.

Защото старият стадион го няма. Но спомените останаха.

А някои от хората, които ни накараха да обикнем ЦСКА, днес няма да бъдат до нас. Няма да видят новия стадион, за който мечтаеха цял живот. Няма да седнат отново до нас на трибуните.

Хората, които ни научиха да уважаваме. Хората, които бяха пример за поведение, достойнство и висок морал. Хората, които оставиха огромна следа в живота на всеки един от нас.

Но аз вярвам, че когато за първи път новата „Армия“ запее, те всички ще бъдат там.

В спомените ни. В сърцата ни. В онази любов, която ни оставиха.

И най-хубавото е, че историята не свършва тук.

Напротив. Започва най-вълнуващата ѝ глава!

Днес мечтата на поколения армейци се превръща в реалност.

Тук ще растат нови поколения армейци. Тук бащи ще продължат да водят синовете си за първи път. Тук ще се раждат нови легенди, ще се пише нова история и ще преживяваме вечери, за които ще се говори десетилетия.
И един ден децата, които днес за първи път прекрачват прага на този стадион, ще разказват на своите деца за него със същото вълнение, с което ние днес си спомняме стария.

Вярвам, че ще върнем времената, когато дори в мачове срещу Металург (Перник) и Академик (Свищов) имаше по 20 000 армейски сърца на трибуните.

Вярвам, че отново ще има вечери, в които цяла София ще живее с един мач. Вечери, в които трибуните ще врят, противниците ще треперят, а Европа отново ще говори за ЦСКА!

Вярвам, че този стадион ще промени не само клуба, но и всички нас. Ще върне самочувствието, ще събуди амбициите и ще ни накара отново да мечтаем без граници.

ЦСКА никога не е бил просто футболен клуб. ЦСКА е история, характер, гордост и чест!

Оттук насетне няма място за примирение. Няма място за посредственост. Няма място за малки мечти!

Имаме дом, достоен за историята ни. Сега е време ние да изградим футболна култура, достойна за този дом!

Време е отново да пълним трибуните. Да печелим битките.

Да вдигаме титлите. Да покоряваме Европа!

Време е „Българска армия“ отново да се превърне в мястото, където се раждат легенди и се сбъдват невъзможни мечти!

Старият стадион ни остави история, която никой не може да ни отнеме.

А новият ни дава бъдеще, което никой не може да ни забрани!

От нас зависи! Вече нямаме никакво оправдание!

Всички заедно! Обединени повече от всякога!

Ний на този стадион сме родени…".

Текстът е от Фейсбук, но това няма значине!