НА ПЪРВО ЧЕТЕНЕ: Депутатите не приеха промените в Конституцията

Депутатите не приеха на първо четене промените в Конституцията, тъй като те събраха 161 гласа „за” в пленарната зала, а нужната подкрепа е 180 гласа.

„Предложението не е прието. Но тъй като събира повече от 160 гласа, на първо гласуване ще бъде подложено след не по-малко от два месеца, считано от днес”, каза Росен Желязков, председателят на НС и депутат от ГЕРБ-СДС. 

Дебатът по предложените промени продължиха над 7 часа, като това беше и първото нещо, с което се заеха депутатите днес. Дебатът беше относително вял, като много често подаваните реплики бяха между "Възраждане" и ИТН, които освен БСП декларираха, че няма да подкрепят инициативата за промяна на Основния закон.

Водещата част от измененията, предложени с разглеждания законопроект за изменение и допълнение на Конституцията на Република България,

се отнасят до функционирането на съдебната власт в България.

Със Законопроекта се предлага окончателното разделяне на Висшия съдебен съвет на два отделни органа, като Висшият съдебен съвет (ВСС) ще остане административен и кадрови орган единствено за съдиите и се предлага и създаване на прокурорски съвет като административен и кадрови орган за прокурорите и следователите. По отношение на ВСС съгласно предложените промени петима от членовете се избират от Народното събрание, като двама — председателят на ВКС и председателят на ВАС, са членове по право.

Осигуряването на такова мнозинство се осигурява независимостта на съда като единствен призван безпристрастно да се произнесе по правен спор

и се изпълняват международните стандарти по този въпрос и препоръките, давани от Венецианската комисия към България в предходни становища. Ограничаването на възможността действащи съдии, прокурори и следователи да бъдат избирани за членове на органа от квотата на парламента е гаранция срещу капсулирането на органа и за реализацията на замисъла тази квота да играе ролята на обществена.

Със законопроекта се предлага в Прокурорския съвет превес да имат представителите на парламентарната обществена квота, като замисълът на това е да се засили общественият надзор върху дейността на прокуратурата, да се гарантира нейната независимост, но и отчетност, както и да се гарантира по-голямата независимост на редовите прокурори чрез намаляване влиянието на главния прокурор в органа. Поради това и моделът на самоуправление, приложен към кадровия орган на същите, не е приложим по отношение на Прокурорския съвет. Отбеляза се, че за Прокурорския съвет се предлага да бъде съставен от десет членове, от които шест избирани от Народното събрание; двама избирани пряко от прокурорите; един от следователите и един от главния прокурор като член по право.

Предвижда се ограничение в състава на органа от квотата на парламента да бъдат избирани прокурори и следователи, защото противното би довело до разместване на баланса между квотите предвиден в законопроекта.

Парламентът следва да не се разпуска, включително и при предсрочни парламентарни избори, като да не заседава само в периода на предизборната кампания. Предлага се и промяна в начина на назначаване на служебния кабинет, като при избора на служебен министър-председател президентът да има право на избор измежду определен брой лица, които и към съответния момент вече заемат висша публична длъжност.

Ключов елемент от предложените изменения в Конституцията е реформата на прокуратурата, която да гарантира нейната отчетност пред обществото и нейната ефективност. Предлага се функциите на прокуратурата да се съсредоточат основно в наказателното правораздаване,

като се ограничават правомощията на главния прокурор.

Въвежда се и елемент на децентрализация на прокуратурата чрез измененията в чл. 126 от Конституцията на Република България.