На първо четене: ВСС приема етични кодекси за поведение
В изпълнение на Националния план за възстановяване и устойчивост се укрепва ролята на Инспектората към Висшия съвет
Със 178 гласа “за“, без нито един против и 33-ма „въздържал се“ парламентът прие на първо четене промените в Закона за съдебната власт ( ЗСВ), предложени от Министерския съвет.
В същото време беше отхвърлен законопроектът на „Възраждане“, който получи 56 гласа в подкрепа, пет – „против“ и 148 „въздържал се“.
Проектът на Министерския съвет ( МС) урежда правомощието на съответната колегия на Висшия съдебен съвет (ВСС) за приемане на Кодекс за етично поведение на българските съдии, съответно Кодекс за етично поведение на българските прокурори и следователи, като се отчитат спецификите на съдийската и прокурорската колегия и различията в професионалния статус и служебните задължения на магистратите. Предвижда се в едномесечен срок от влизането в сила на измененията съответната колегия да приеме кодекса и да внесе етичните правила за одобряване от пленума на ВСС.
В изпълнение на приетата с Националния план за възстановяване и устойчивост реформа за „Противодействие на корупцията“ се укрепва ролята на Инспектората към ВСС и се разширяват неговите компетентности чрез предоставяне на възможност за отправяне на предложения пред съответната колегия за прецизиране на етичните правила в съответствие с добрите практики. Дават се и правомощия за организиране и провеждане на антикорупционни обучения, обучения за укрепване на почтеността и независимостта на магистратите и за конфликт на интереси. В допълнение към дейността на Инспектората за анализиране и обобщаване на данните от приключените производства се въвежда процедура за редовно отчитане и публикуване на аналитичните резултати, като ще има и образец за отчитане на приключването на делата в установените срокове.
Надежда Йорданова от „Продължаваме промяната – Демократична България“, ( ПП-ДБ) коментира, че законопроектът на МС ясно посочва, че прокурорската и съдийската професия са различни. Затова се налага и те да имат различни етични кодекси, които да регламентират правилата на поведението им, за да отразяват спецификата в техния статут.
За законопроекта на „Възраждане“ посочи, че предложението на директора на НСлС да се възложи разследване на главния прокурор, не е добро решение. Въпросът, според нея, трябва да се регламентира с промени в Конституцията.
Няма пречка и изглежда най-естествено към действащото в момента право именно следовател да извършва разследването на главния прокурор, отговори ѝ Цвета Рангелова от „Възраждане“.
Каквито и конституционни реформи да се правят, ако не се вгледаме в начина, по който работят правораздавателните органи у нас, и промяна в Устава на ООН няма да може да ни оправи като държава, отбеляза колегата ѝ Петър Петров. Според него кой ще назначава временната фигура, разследваща главния прокурор, е въпрос на дискусия и може да се уточни между двете четения.
Бойко Рашков (ПП-ДБ) се обяви за отделяне на следствието от прокуратурата. По отношение структурата на съдебната власт в частта за прокуратурата и разследващите органи играем непрекъснато едно танго, на което променяме стъпките, коментира той.
Колкото и да искаме следователите да са независими, няма да са толкова независими, за да могат да осъществяват разследване на главния прокурор, посочи Атанас Славов (ПП-ДБ) .
