На Слави рейтингът е като на Пищова ерекцията

Доверието е категория от междуличностните взаимоотношения, а не от политическата наука

Ексклузивно
17:16 - 05 Октомври 2020
83580
На Слави рейтингът е като на Пищова ерекцията

Също както Митьо Пищова преди 8-те байпаса пореше моделки, плеймейтки и обикновени селски тояги, така днес Слави пори вълните на народното недоволство. За първи път тази седмица името на Станислав Т. Трифонов беше включено в кънчовските социологически полюции и о, чудо – оказва се, че това е лицето, ползващо се с най-голямо доверие сред българските политици.

Едно 36% от интервюираните нашенци са готови да му поверят демутризацията, законодателството, себе си дори. Да, ама рейтингът на Дългия ми мяза малко на ерекцията на батко му Митьо – продукт на синтетично синьо хапченце, който скоро ще спихне и ще се превърне в разочароваща, увиснала наденичка от 6 и петдесет килото.

Независимо от цифрите, непосредствената цел на Слави е постигната. Известно е, че у нас първата крачка към кокала е попадането в социологическите данни. Щом Андрей, Мира и Кольо са решили да ти обърнат внимание, народът неминуемо ще ги последва. За всеки с образование над 8-и клас обаче е ясно, че проверката на доверието към отделни личности няма нищо общо с обществените науки. Това не е търсене на нагласи или място в политически спектър, а най-примитивно социологическо препитване от типа:

„Кефиш ли са на Бойко?“

„На тоз с жипката ни са кефа.“

„Кефиш ли са на Корнела?“

„И тя ма дразни.“

„А на Слави?“

„А, на него са кефа.“

Анкетите за рейтинг на политици са известни със своя моментен характер. Днес отговаряте едно, утре друго. Преди половин час сте слушали по радио „Веселина“ песента на Слави за ферарито или сте гледали плакат на балет „Магаданс“ и готово – доверявате му се. Довечера като се изкъпете и пийнете едно аспиринче, може и да се осъзнаете. А може и да не се.

Септември 2020: Най-високо е доверието към Слави Трифонов

Така проведените проучвания са алгоритмичен, фактологичен и медиен нонсенс. Доверието е категория от междуличностните взаимоотношения, а не от политическата наука. Доверие може да имате на жена си, когато ви разправя, че са ходили с комшията в мазето само да си претакат взаимно зелето. Или на сина си, когато твърди, че очите му са зачервени не от марихуана, а защото се е разчувствал от последния епизод на „Откраднат живот“.

Доверието в смисъла на кънчовските анкети означава следното – изпитвате ли увереност, че този политик е способен да управлява, при това в защита на интересите на гражданите. Тази убеденост не бива да резултат от емоции и моментно състояние, какво са давали последно по телевизията или какво сте си говорили с колегите на кафе с цигарка в обедната почивка. Това обаче никой социолог у нас не си прави труда да измери.

В резултат получаваме някаква кратка псевдонаучна ерекция, напомпана с химията на непосредствените медийни изяви, чалга напевите в ритъма на Радо Шишарката и инфантилните скечове на Краси Радков. Ако това е политическо доверие, мерси много. Ама те и кънчовците са толкова социолози...

А за 36-те процента какво да кажем? Те отдавна са минали на житната диета на Дънов и чакат Бил Гейтс да дойде с голямата спринцовка с наночипове да им я бодне в дупетата. Но преди това Слави ще ги бодне на изборите, вервайте ми. Както казваше един друг, дето се ползваше с голямо доверие.