Над 80% от украинците искат в НАТО

Повече от 80% от украинците биха гласували за присъединяването на Украйна към Европейския съюз (ЕС) и НАТО, ако такъв референдум се проведе в близко бъдеще. Това показват резултатите от социологическо проучване на Център Разумков, проведено от 20 до 26 септември 2024 г., съобщава УНИАН.

"Ако в близко бъдеще се проведе референдум за присъединяването на Украйна към Европейския съюз, в него биха участвали 81% от анкетираните (от 63% от жителите на Южния регион до 90% от жителите на Западния регион).

Преди началото на войната - през ноември-декември 2021 г. - 69% от анкетираните са декларирали намеренията си да участват в такъв референдум. 88% от тях биха гласували за членство, 8% - против. През ноември-декември 2021 г. - те са били съответно 78% и 18%.

Според проучването 96% от жителите на Западния регион, които ще участват в референдума, са изразили намерението си да се присъединят към ЕС (3% против), в Централния район - съответно 90% и 5,5%, в Източния регион - съответно 81% и 13%, в Южни - съответно 69% и 20%.

"Ако в близко бъдеще се проведе референдум за присъединяването на Украйна към НАТО, в него биха участвали 82% от анкетираните (от 68% от жителите на Южния регион до 91% от жителите на Западния регион). През ноември-декември 2021 г. 67% от анкетираните са декларирали намерение да участват в такъв референдум. 86% от възнамеряващите да участват в такъв референдум биха гласували за присъединяване (против - 10%), през ноември-декември 2021 г. - 70. % и съответно 24,5%", сочат резултатите от проучването.

95% от жителите на Западния регион, които ще участват в референдума, гласуват за присъединяване към НАТО (против - 2%), в Централния регион - съответно 88,5% и 8,5%, в Източния - 78% и 16% , съответно на юг - съответно 64% ​​и 26%.

Анкетирани са общо 2016 респонденти на възраст над 18 години.

Президентът на Украйна Володимир Зеленски обаче има проблем с очакванията си за покана за присъединяване към НАТО, тъй като някои от ключовите членове на алианса не са склонни това да се случи, тъй като ще бъдат въвлечени във война с Русия.

В интервю за POLITICO отиващият си посланик на САЩ в НАТО Джулиан Смит подчертава американската позиция. "Към днешна дата Алиансът не е достигнал точката, в която да е готов да предложи членство или покана на Украйна", каза тя.

Германия и САЩ са сред големите сили, които бавно изпълняват призива на Зеленски за незабавна покана за присъединяване към НАТО, според четирима служители и дипломати от САЩ и НАТО, на които е предоставена анонимност, за да споделят последните вътрешни дискусии.

В своя План за победа Зеленски поиска незабавна покана, но призна, че действителното присъединяване към алианса ще бъде възможно само след края на войната с Русия. Зеленски настоя тази седмица, че е "фундаментално" за Украйна "да получи покана по време на войната".

Зеленски призна, че канцлерът на Германия Олаф Шолц - основен военен доставчик за Украйна, с доставки на оръжия на второ място след Америка - няма да го подкрепи за бързата покана за членство в НАТО.

"Имам много добри отношения с Шолц. Благодарен съм, че Шолц помага. Германия е втора по отношение на подкрепата, каза Зеленски пред репортери по-рано тази седмица. Но е факт, че германската страна е скептично настроена към присъединяването ни към НАТО. Всички ще трябва да работим много с германската страна. Но въпреки това Съединените щати ще имат влияние върху това."

Унгария и Словакия също са против, но по различни причини. Техните настоящи лидери заемат като цяло прокремълска линия, като унгарският премиер Виктор Орбан, който блокира фондовете на ЕС за въоръжаване на Украйна и напусна програмата на НАТО за изпращане на смъртоносна помощ на Киев.

Има и други страни, които не желаят да действат бързо по искането на Киев, но се "крият в сенките".

"Страни като Белгия, Словения или Испания се крият зад САЩ и Германия. Те не са склонни", каза един от служителите на НАТО. Втори служител каза, че страните "го подкрепят абстрактно, но щом се доближи до материализирането", те ще започнат да се противопоставят на идеята по-публично.

Това ги поставя в противоречие със страни като Балтийските страни и Полша, които са по-ентусиазирани.