Наглост: Петорният убиец Людвик Толумов поиска да излезе на свобода

Един от най-бруталните серийни убийци в Пловдив и региона - Людвик Толумов от село Дуванли, отново се изправи пред Окръжен съд, 25 години след като бе осъден на доживотен затвор. Заседанието бе по молба на 70-годишния затворник, с която той настоява доживотната му присъда без право на замяна да бъде заменена с по-леко наказание от 30 години „лишаване от свобода“.

Толумов, чието име през 2000 г. смрази цяла България, претендира пред магистратите, че е излежал над 25 години, претърпял е катарзис и се е превъзпитал зад решетките, съобщава "Трафикнюз".

Прокуратурата обаче категорично протестира срещу молбата за изменение на наказанието. Според държавното обвинение данни за намаляване на риска от рецидив липсват – той остава среден, а криминалното минало на пандизчията тежи с пълна сила.

Въпреки че има награди, те касаят единствено социални и културни мероприятия. Според инспектора от затвора Толумов контролира поведението си само в контролирана среда, продължава да отрича голяма част от извършеното, прехвърля вината върху мъртвия си съучастник и у него липсва искрено разкаяние, поради което целите на наказанието не са изпълнени и той не е готов за обществото.

Защитата на затворника в лицето на адвокат Николай Ангелов изтъкна, че клиентът му е награждаван 17 пъти за дисциплина, поведение, участие в мероприятия, спорт и учебен процес. „Той не е наказван, има 1490 изработени дни като асистент и чистач. Бил е дисциплиниран и устойчив. При над 25 години зад решетките, без провинения и с положен труд, е налице трайна положителна промяна на личността и той съжалява за стореното“, посочи защитникът.

Пред съда самият Людвик Толумов направи емоционално обръщение, с което поиска милост.

"Още във ВКС прокурорът прецени, че има множество смекчаващи вината обстоятелства. През цялото време, вече 27 години, живея с безсънни нощи. Разбрах мъката на семействата, независимо че съм престъпник, аз също имах син, почувствах го на гърба си и живея с тази мисъл. Разбрах, че само Всевишният има право да отнема живот. Поправил съм се. Не бях само чистач, бях готвач. 10 години готвих на 500 човека и се стараех.

Участвам в театър, имаме постановка и искам да се представя безупречно, дори да има 10 души в залата. Не съм виновен за другите неща, аз убих убиеца. Има неща, за които не се гордея. Бях пиян, задремах в колата, момчето го е напсувало, имало е конфликт между тях. Имам вина, но дотам, че едва ли има повод за доживотен затвор. Не съм доближил момичето и момчето. В затвора е много тежко. Уважавам правосъдната система, имам вина и смятам, че изстрадах вината си, загубих детето си, всичко загубих, понесох много. Вече съм в напреднала възраст, едва ли ще изкарам още много. Моля ви чисто човешки.“

Окръжният съд в Пловдив обаче бе неумолим и остави молбата му без уважение. Магистратите посочиха, че криминалната история на Толумов датира още от далечните 1978, 1981, 1986 и 1988 г., за да се стигне до тежките присъди през 2006 г. за изнасилване, блудство, грабежи и отнемане на МПС.

Съдът подчерта, че отброяването на изтърпяното наказание следва да се зачита строго от датата на влизане в сила на присъдата, откогато са изминали едва 20 години. Макар да има доказателства за временно добро поведение, липсва напредък в превъзпитанието, липсват състрадание, угризения и нов светоглед у осъдения. На фона на минималния постигнат напредък, замяната на наказанието не съответства на обществения интерес.

Искането на килъра за милост отново припомни кошмара от неговите кървави зверства, които той и съучастникът му Иван Серафимов – Сладкото оставиха след себе си.

Черната статистика от техния кървав поход включва пет убийства, един опит за ликвидиране, три брутални изнасилвания, един опит за такова и шест въоръжени грабежа. Всичко това се разиграва в рамките на едва 60 дни през лятото на 2000 г., когато двамата мъже от пловдивското село Дуванлии превръщат региона в арена на терор. Серафимов и Толумов се познават от деца, израснали са вместе и имат дебели криминални досиета.

Серафимов вече има зад гърба си 15 години присъди за грабежи и изнасилвания, а едва два месеца след като излиза от затвора през март 2000 г., той прави нов кървав тандем с Толумов.

Серията започва на 14 май край село Върбица, близо до Бяла река. 21-годишният Севгин Мюмюн и 19-годишната му приятелка Руждие си тръгват от дискотека и спират с колата си на крайпътна отбивка. В този момент край тях спират Серафимов и Толумов, които трошат прозорците с камък и измъкват младежите навън.

Севгин опитва да се съпротиви, но нападателите го застрелват с два куршума в слепоочието и корема. След това излъгват момичето, че са упоили приятеля ѝ с газов пистолет, и я отвеждат до близкия параклис „Свети Илия“. Там в продължение на часове се гаврят с нея, а накрая Серафимов прерязва гърлото ѝ с нож и двамата избягват със златните ѝ бижута. По чудо острието разминава сънната артерия на Руждие и тя успява да пропълзи до пътя, където я открива полицай, а нейните показания дават първите следи за криминалистите.

Кървавият поход продължава с нови нападения по пътищата. На 6 юни в Троянския проход бандитите обират микробус с трима пътници, задигайки пари и злато. На 11 юни край село Беловица Серафимов обира таксиметрова шофьорка с опрян пистолет в слепоочието. На 17 юни край разклона за село Труд на магистрала „Тракия“ те откриват огън с автомат и пистолет по шофьор на камион, сменящ спукана гума, но преминаващите коли ги подплашват и те избягват.

Най-жестокото си престъпление извършват на 12 юли в района на прохода Беклемето, където застрелват германския турист Кристиян Херлем и хвърлят тялото му в храстите, а приятелката му Хайди Коломб е отвлечена.

Бандитите я отвеждат край село Царимир, където я изнасилват, застрелват и разчленяват, като черепът ѝ по-късно е открит чак край връх Братан. Малко след това край село Михилци откриват огън по преминаващ „Москвич“. Шофьорът успява да избяга, но Серафимов изнасилва останалата в автомобила жена.

При разследването изплуват и по-стари зверства на Серафимов, сред които убийството на 70-годишната Елена Кузманова в Пловдив през 1996 г. и взривяването на дома на пловдивска зъболекарка по поръчка.

Краят на кървавата двойка идва заради дълбока параноя между самите тях. Толумов започва да се страхува за живота си, тъй като Серафимов става все по-агресивен и носи у себе си големи суми пари. На 19 юли 2000 г. край разклона за село Царимир селяни откриват силно разложен труп с огнестрелни рани в гърба, за който дактилоскопията потвърждава, че е на Иван Серафимов.

Задържаният малко по-късно Людвик Толумов прави пълни самопризнания и признава, че е застрелял съучастника си край шипков храст, защото се уплашил, че той ще го ликвидира пръв. При обиските полицията открива целия оръжеен арсенал, окървавените вещи на убитите германци и бижутата на оцелялата Руждие, с което слага край на един от най-мрачните криминални сюжети у нас.

На 8 юли 2003 година разширеният състав на Окръжния съд в Пловдив произнася доживотна присъда за Людовик Толумов. Наказанието си той излежава в Пловдивския затвор при специален режим. В затвора Толумов пише книга със заглавие „Хроника на една доживотна присъда“.