Награждават проф. Радка Аргирова с орден "Св. св. Кирил и Методий"

Министерският съвет реши да предложи за награждаване проф. д-р Радка Аргирова с орден „Св. св. Кирил и Методий" - огърлие за особено значимите й заслуги за развитието на медицинската наука и на медицинската специалност „Вирусология" в Република България.

Проф. д-р Радка Аргирова е родена 1944 г. Завършва Висшия медицински университет - София и продължава обучението си като редовен аспирант в Института по вирусология „Ивановски" в гр. Москва. Била е научен сътрудник в Лаборатория „Имунология и вирусология" към Национален онкологичен център, в Лаборатория по молекулярна биология на ретровируси и Института по обща и сравнителна патология към Българска академия на науките.

През 1986 г. става доцент, а през 1997 г. - професор по вирусология. От 1995 до 1997 г. проф. Аргирова е заместник-министър на здравеопазването и главен държавен санитарен инспектор. В периода 1997 - 2013 г. тя работи в Национален център по заразни и паразитни болести, като последователно е завеждащ Националната референтна лаборатория по СПИН, завеждащ Лаборатория по ретровируси и завеждащ Лаборатория по херпесни и онкогенни вируси. От септември 2013 г. е част от екипа на „Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ Токуда" като лекар-вирусолог към Клинична лаборатория.

Професионалната дейност и дългогодишният опит на проф. Аргирова са посветени изцяло на вирусологията е акцент върху ретровирусите и най-вече вируса на СПИН. Тя е пионер в България по въвеждане на скрининговите, потвърдителните и научните методи за изследване на ХИВ. В периода 1987 - 1998 г. проф. Аргирова е завеждащ на първата у нас Централна лаборатория по СПИН към Националния център по заразни и паразитни болести. Под нейното научно и методично ръководство в България се развиват дейностите, свързани с диагностиката на ХИВ-инфекцията и контрола на кръвната банка за ХИВ. Има голям принос и за изготвянето и превода на английски език на съдебно-медицинската експертиза по делото за българските медицински сестри в Либия.

Проф. Аргирова активно участва и в мерките за овладяване на пандемията от COVID- 19, като подготвя ръководство по молекулярна диагностика на Sars-CoV-2. Активен участник е и в множество радио- и телевизионни предавания, в които представя информация за превенцията и ползата от ваксините и прави анализи за хода на пандемията. През 2022 г. е назначена за съветник на министър-председателя по проблемите на COVID-19.

Съосновател е на Коалиция за превенция на HPV-свързани заболявания и активно участва в инициативите, свързани с превенцията на рак на маточната шийка.

Има и активна преподавателска дейност в Медицински университет - София, Софийски университет „Св. Климент Охридски" и Нов български университет като лектор в специализирани курсове по ваксини, ХИВ и СПИН, профилактика и терапия на вирусните инфекции и репликация на вирусите.

Община Велико Търново ще управлява Архитектурно-музеен резерват „Царевец" за срок от 10 години

Министерският съвет прие решение за безвъзмездно предоставяне за управление на недвижима културна ценност - изключителна държавна собственост, на община Велико Търново за срок от 10 години.

Недвижимата културна ценност се намира в област Велико Търново, община Велико Търново, гр. Велико Търново и е Архитектурно-музеен резерват „Царевец", с площ 210 976 кв. м.

Архитектурно-музеен резерват „Царевец" е обявен с Постановление № 506 на Министерския съвет от 1955 г. за резерват с национално значение и е включен в Списъка на археологически резервати към чл. 50, ал. 3 от Закона за културното наследство.

С предоставянето на резервата ще е възможно опазването и популяризирането на недвижимата културна ценност и превръщането й в разпознаваема туристическа дестинация.

Дейностите, свързани с опазване на културната ценност и осъществяването на други научни, културни, образователни и туристически дейности ще се извършват в съответствие с изискванията на Закона за културното наследство от Регионалния исторически музей - Велико Търново.

Община Кюстендил ще управлява археологическа недвижима културна ценност „Късноантична и средновековна крепост на хълма Хисарлъка"

Министерският съвет прие решение за безвъзмездно предоставяне за управление на археологическа недвижима културна ценност „Късноантична и средновековна крепост на хълма Хисарлъка", находища се в гр. Кюстендил, местността Хисарлъка, на община Кюстендил.

Дейностите, свързани с опазване на недвижимата културна ценност, както и осъществяването на други научни, културни, образователни и туристически дейности ще се извършват от Регионалния исторически музей - Кюстендил, в съответствие с изискванията на Закона за културното наследство. Отношенията между музея и община Кюстендил ще се уредят е договор.

Министерският съвет прие на Постановление за одобряване на допълнителни разходи по бюджета на Министерството на културата за 2024 г.

С проекта на постановление се предлага одобряване на допълнителни разходи по бюджета на Министерство на културата в размер на 234 000 лв. и увеличаване на размерът на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през 2024 г. по бюджета на Министерство на културата в размер на 3 147 404 лв. във връзка с необходимостта от провеждане на процедури по Закона за обществените поръчки за обезпечаване дейностите за започване на спешни текущи ремонтни дейности за нуждите на сградния фонд и техническото осигуряване на Национален учебен комплекс по култура с лицей за изучаване на италиански език и култура с участието на Република Италия.

Одобрен е проект на меморандум за разбирателство с Австралия за сътрудничество в областта на изследванията и управлението на подводното културно наследство

Министерският съвет прие решение, с което одобрява проект на Меморандум за разбирателство между Правителството на Република България, представлявано от Министерство на културата на Република България и Правителството на Австралия, представлявано от Министерството на климатичните промени, енергетиката, околната среда и водите на Австралия за целите на сътрудничество в областта на изследванията и управлението на подводното културно наследство

Република България и Австралия са страни със силни традиции в проучването и управлението на подводното културно наследство и понастоящем развиват интензивни програми за подводни археологически проучвания. България е една от първите държави, ратифицирали Конвенцията на ЮНЕСКО за опазване на подводното културно наследство.

Меморандумът предвижда създаване на рамка за задълбочаване на отношенията между България и Австралия в областта на проучването, опазването и управлението на подводното културно наследство чрез насърчаване на дейности от взаимен интерес, като обмен на специалисти; провеждане на съвместни археологически проучвания на територията на двете страни; евентуални общи проекти; оказване на взаимна помощ за изграждане на капацитет в областта на проучване и опазване на подводно културно наследство; подготвяне на общи научни публикации и др. Главната му цел е полагането на основа за бъдещо сътрудничество и взаимопомощ между двете държави и съответно компетентните национални органи с отговорности в областта на опазването на подводното културно наследство.

Очакваните резултати от сключването на Меморандума са свързани с перспективите за бъдеща съвместна научна работа и осъществяването на институционално взаимодействие и подкрепа между двете страни. Богатото подводно културно наследство на двете държави, както и различното ниво на експертиза и опит в отделни аспекти на неговото проучване, опазване и управление, създават предпоставки за развитие на взаимноизгодни партньорски отношения.

Правителството одобри позицията на България по дело С-329/24 пред Съда на Европейския съюз. Делото е образувано по искане на Европейската комисия за това, че България не е изпълнила задълженията си относно преразглеждането, актуализирането и докладването на плановете за управление на речни басейни съгласно изискванията и в сроковете, предвидени в Рамковата директива за водите.