Най-богатите 0,1% тровят 3,5 милиарда души

Най-богатите 0,1% от населението на света, или приблизително 8 милиона души, генерират повече въглеродни емисии от най-бедните 3,5 милиарда души, взети заедно. Същевременно част от най-заможните инвеститори извличат значителни печалби от индустриите, допринасящи за глобалното затопляне, както и от възстановяването след природни бедствия.

Това показва нов доклад на международната организация Oxfam, публикуван на 27 октомври 2026 г. преди климатичната конференция COP31 в Турция.

Изследването, озаглавено „Разделението на бедствията: Как климатичният хаос задълбочава неравенството и обогатява малцина“, установява, че въглеродният отпечатък на най-богатите хора е несъразмерно голям спрямо този на останалото население.

Според анализа най-заможните 0,1% произвеждат над три пъти повече въглеродни емисии от цялото население на Африка на юг от Сахара,

което наброява приблизително 1,3 милиарда души.

Още по-съществени са разликите при индивидуалното въздействие върху климата. Един представител на най-богатите 0,1% е допринесъл близо 400 пъти повече за днешните екстремни горещини в сравнение с човек от най-бедната половина на човечеството.

Климатичните щети могат да достигнат $53 трилиона

Според изчисленията на Oxfam най-богатият 1% от населението е отговорен за приблизително 20% от глобалното затопляне от 1990 г. насам.

Организацията предупреждава, че емисиите, генерирани само за една година от тази група, могат да доведат до приблизително

1,9 милиона допълнителни смъртни случая вследствие на екстремни горещини в дългосрочен план.

Около 78% от тези смъртни случаи се очаква да бъдат в държави с ниски и по-ниски средни доходи, въпреки че те са отговорни за едва 8% от глобалните емисии.

Икономическите последици също са значителни. Според моделните оценки на Oxfam емисиите на най-богатия 1% могат да причинят щети за близо 53 трилиона щатски долара до 2050 г.

Тези стойности представляват прогнозни оценки, основани на климатични модели, а не вече настъпили загуби.

Частните самолети – символ на климатичното неравенство

Един от най-ярките примери за неравномерното разпределение на въглеродните емисии е използването на частни самолети. Според изследването през 2025 г. частната авиация е генерирала приблизително 16 милиона тона въглероден диоксид. Само за две секунди всички частни самолети по света произвеждат повече емисии, отколкото един човек от най-бедната половина на населението отделя за цяла година.

Изчисленията показват, че

средният полет с частен самолет генерира около 3,7 тона въглероден диоксид –

количество, съпоставимо с годишните емисии на средностатистически човек в световен мащаб.

Същевременно използването на този вид транспорт е достъпно за изключително ограничена група хора – приблизително 250 000 души по света.

Как милиардерите печелят от климатичните бедствия

Докладът разглежда и финансовите механизми, чрез които част от най-богатите инвеститори получават приходи както от замърсяващи индустрии, така и от дейности, свързани с преодоляването на последиците от климатичните промени.

Oxfam е разработила специален индекс, наречен Destroy & Rebuild Index, който обхваща 217 компании, работещи в сектори, свързани с изкопаемите горива, климатичните рискове, подготовката за бедствия и възстановяването след тях.

Според анализа компаниите в индекса са реализирали средна печалба от 1,8 милиарда долара през 2025 г. и са разпределили средно над 1 милиард долара към акционерите си.

Две от най-големите инвестиционни компании в света – BlackRock и Vanguard – имат участия в 92% от дружествата, включени в индекса. Общата стойност на инвестициите им в тези компании надхвърля 1 трилион долара.

Проучването установява още, че инвестиционните портфейли на 1000 милиардери са свързани с приблизително 486 милиона тона въглероден диоксид еквивалент през 2025 г.

Ако тези емисии се разглеждат като отделна държава, тя би заемала 19-о място сред най-големите замърсители в света.

Около 71% от инвестициите на тези милиардери са насочени към сектори с високи емисии, включително нефтената, газовата и химическата промишленост.

Възстановяването след бедствия се превръща в бизнес за милиарди
Пазарът на услуги за възстановяване след природни бедствия се очаква да нарасне от приблизително 70 милиарда до 92 милиарда долара годишно до 2029 г.

Това включва дейности по възстановяване на инфраструктура, ремонт на сгради, аварийни услуги и управление на последиците от природни катастрофи.

Според Oxfam част от инвеститорите могат да печелят едновременно от компании, чиито дейности допринасят за климатичните промени, и от предприятия, предлагащи услуги за справяне с причинените щети.

Междувременно най-тежките последици от бедствията се понасят от населението с най-ниски доходи.

Изследването посочва, че смъртността при наводнения е седем пъти по-висока в държавите с по-голямо икономическо неравенство.

Богатите домакинства могат да си позволят жилища в по-безопасни райони, допълнителни застраховки и частни услуги за защита при извънредни ситуации. За разлика от тях бедните общности често губят домовете, реколтата и спестяванията си, без да разполагат с достатъчно средства за възстановяване.

Според прогнозите, цитирани в доклада, климатичната криза може да принуди до един милиард души да напуснат домовете си до 2050 г.

Oxfam настоява за по-високи данъци за най-богатите

В навечерието на COP31 организацията призовава правителствата да въведат по-строги данъчни мерки за най-големите замърсители.

Сред предложенията са постоянни данъци върху големите богатства и доходи, допълнително облагане на компаниите от сектора на изкопаемите горива и

по-високи данъци върху луксозни дейности с голям въглероден отпечатък, включително използването на частни самолети.

Oxfam настоява също за значително увеличаване на финансирането за климатична адаптация в развиващите се държави, като средствата за тази цел бъдат утроени до 2035 г.

Според организацията ограничаването на климатичните промени изисква не само намаляване на емисиите, но и преодоляване на икономическите неравенства, които правят най-бедните общества особено уязвими към природните бедствия.

Докладът поставя въпроса доколко справедливо се разпределят икономическите ползи и загуби от климатичните промени в момент, когато светът се подготвя за нов кръг международни преговори за ограничаване на глобалното затопляне.