Най-голямото предизивкателство за незрящите у нас е външната среда

Най-големият проблем, пред който са изправени незрящите хора у нас, е достъпността на външната среда, коментираха от Съюза на слепите в България по повод днешния Международен ден на слепите – 13 ноември. От организацията нямат точна статистика за броя на незрящите в страната, но към 1 януари техни членове са над 11 000 души с над 71% нарушено зрение, разказва БТА.

Международният ден на слепите – 13 ноември се отбелязва от 1984 г. по инициатива на Световната здравна организация. На този ден се чества годишнина от рождението на френския педагог Валантен Аюи (1745-1822), положил основите на световното обучение на слепите. Той е и основател на първия в света интернат за слепи през 1785 година в Париж.

Нормативната база е уредена много добре, но проблеми се появяват при изпълнението и контрола, отбелязаха от Съюза на слепите в България. Като пример за лошо изпълнение дадоха специализираната маркировка на тротоари (тактилни ивици), която завършва в някоя сграда. Слепите хора се объркват и от сигнализацията на светофарите, тъй като звукът се чува и от лявата, и от дясната страна, което ги затруднява да се ориентират.

Безценна помощ за ориентацията и придвижването им са кучетата-водачи. От фондация „Очи на четири лапи", които обучават животните за целта, досега са създали 73 двойки от куче-водач и сляп човек, разказаха за БТА от неправителствената организация. На годишна база организацията няма възможност да създава повече от десет двойки. И в момента десетина души чакат куче-водач, информираха от фондацията.

Дори да имат куче-водач, незрящите не могат да влязат навсякъде с него. Много институции дори не допускат слепите хора с кучета-водачи, разказа за БТА Станислав Иванов, председател на териториалната организация на Съюза на слепите в България в Ямбол, който сам се е сблъсквал с подобно неразбиране. Помощници на хората с увреждания в по-малките градове не могат да са кучета, защото на много места не ги допускат, коментира за БТА и председателят на Регионална организация на слепите в Кърджали Шюкран Исмаил.

Според Станислав Иванов още по-притеснително е отношението на служители към хората с увреждания. „Вместо директно към мен да се обърнат, говорят в трето лице, обръщайки се към придружителя ми с „кажете му да седне“ или „кажете му да се подпише“ - това е обидно, да не говорим, че в някои страни е и дискриминационно“, коментира Иванов, който е психолог по образование и се подготвя да защити докторантура по генетика в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“. Той е разработил проект за психологическа и социална подкрепа на незрящите в Ямбол като се надява общината да подаде ръка на начинанието.

„Нерешен остава и проблемът с трудовата реализация. Работодателите отказват да ни наемат на работа, няма и достатъчно програми, които да подкрепят незрящите“, каза за БТА Иваничка Минкова, сътрудник в Съюза на слепите в Разград.

Доколко е достъпна средата за незрящите хора в различните райони на страната, имат ли условия за общуване и реализация, и какви други проблеми срещат, провериха кореспондентите на БТА.

На много от основните улици и кръстовища в Благоевград има тактилни ивици, с цел улесняване на ориентацията на хора с увредено зрение. За подобряване на средата се работи и за изравняване с настилките на капаци на шахти и отвори на мрежата на техническата инфраструктура, съобщиха за БТА от местната община. Тактилни ивици се изпълняват и на тротоарите при спирките на превозните средства от редовните линии за обществен превоз, а на съществуващи кръстовища със светофарни уредби са налични специфични звукови сигнали. По инициатива на Сдружението на слепите за Югозападна България са осъществени срещи за проучване на възможностите и за изготвяне на проекти за маршрути от тактилни плочи, с които централната част на града да се свърже с основни жилищни квартали.

В Благоевград има два клуба за хора със зрителни увреждания – на слепите и на сляпо-глухите. За тях са предоставени две помещения, където се събират и им се предоставя съдействие за организирането на мероприятия.

Тактилна карта подпомага обслужването на хора със зрителни увреждания в сградата на Община Бургас. Тя се намира в Центъра за административно обслужване и с нея хората лесно се ориентират къде се намират различните гишета, зали и кабинети в сградата, каза за БТА Мая Казанджиева, директор на дирекция "Здравеопазване, социални дейности и младежки политики" към местната община. Тя обясни, чe сградата, в допълнение със звуковите сигнализатори на входовете и гарантираният достъп на обозначени кучета-водачи, е една от най-адаптираните за хора със зрителни увреждания. Общинският информационен сайт също е пригоден за тях като електронното му съдържание е използваемо от специализирания софтуер, който хората с нарушено зрение използват независимо от типа платформа или устройство. 

Интегрирана система от звукови сигнализатори осигурява възможност за безопасно и бързо придвижване на хора с нарушено зрение, обхванати са кръстовища и обществени сгради, добавиха за БТА от общината. Нови указателни помощни средства водят незрящите и сред историята и археологията на туристическия комплекс "Акве Калиде" край Бургас, където Общината е поставила специални пътеки и релефни табели за незрящи.

 Във Варна са изградени 25 интелигентни пешеходни пътеки със светещи модули, които започват автоматично да светят при засичане на пешеходец, който е стъпил върху тях, съобщиха за БТА от общинската дирекция „Инженерна инфраструктура и благоустрояване“ в града. Поставени са 46 бутона на светофарни уредби на кръстовища, които улесняват хората със зрителни проблеми.

В крайморския град хората със зрителни проблеми разчитат на три спортни клуба, където се занимават с шах, канадска борба, колоездене с тандем, стрелба с лък. В Културния дом на организацията има и фонобиблиотека, която разполага с повече от 3 800 аудиокниги, каза за БТА председателят на Регионалната организация на Съюза на слепите във Варна и Добрич  Христо Шипанов. В двете области организацията има близо 470 члена. От ръководството й съдействат за обучения на членовете, тъй като разполагат с компютри с говорещ софтуер.

Като добър пример за Варна Шипанов даде създаването на Център за рехабилитация на хора със зрителни увреждания, където могат да разчитат на различни социални услуги. Незрящите обаче срещат трудности при ползването на градски транспорт, защото липсва аудиоинформация и не могат да се ориентират кой автобус пристига и до коя спирка са стигнали. Има проблеми и със светофарните уредби в двата града, които невинаги сигнализират кога свети зелено за пешеходците. Като проблем във Варна Шипанов посочи и липсата на тактилни настилки на всички подлези в града, макар на спирките да има. За незрящите проблем остава и всяко посещение в администрация - местна или държавна, където по думите му трябва да има говорещ софтуер или да се приемат заявления по електронен път.

Във Велико Търново организацията на слепите хора наброява 86 души между 38 и 90 години като работещите от тях са предимно масажисти и рехабилитатори. Събират се всеки четвъртък в един от клубовете на пенсионера в града, където осъществяват социални контакти, каза за БТА Ненчо Обретенов, председател на организацията. Организацията има пълно съдействие за своите дейности от общината, членовете имат право на безплатни карти за градския транспорт за няколко автобусни линии, както и помощ при организиране на спортни турнири, концерти и екскурзии. Той се надява да бъде възстановен светофар със звукова сигнализация на едно от най-оживените кръстовища в града, който не сигнализира след извършен голям инфраструктурен ремонт. Очаква се да бъдат въведени и „говорещи“ автобусни спирки..

От организацията отчитат, че най-голяма помощ получават от четирите местни Лайънс клуба, чиято кауза е да бъдат в помощ на незрящите хора. Неправителствената организация е сред инициаторите за макет на крепостта “Царевец“, поставен на площада пред едноименната крепост, на който чрез брайлова азбука и докосване на макетния релеф, хората със зрителни проблеми могат да получат представа от историческото място.

Една от големите териториални организации на Съюза на слепите е в Горна Оряховица, в нея членуват 154 души, като структурата обхваща и незрящи от още пет общини – Лясковец, Стражица, Полски Тръмбеш, Елена и Златарица. Според Нели Кюркчиева, председател на регионалната организация, един от най-големите проблеми е липсата на комуникация между ТЕЛК и службите за социално подпомагане. По думите й от институциите към организацията не постъпват данни за новорегистрирани хора, които могат да станат съюзни членове и да получават преференции и помощ в ежедневието си. Кюркчиева посочи, че от всички регистрирани само петима са работещите. Те са наети в частни фирми в сферата на леката промишленост, а един работи като пощальон. Тя отбеляза, че в бюрата по труда има програми, по които държавата субсидира наемането на незрящи хора, но интересът от страна на бизнеса е слаб.

Недостъпна е градската среда за незрящите хора във Видинско, в нито едно населено място в областта няма светофар със звуков сигнал и поставени пътеки с релефно покритие, установи проверка на БТА. За достъпни тротоари и подходи, интелигентни пешеходни пътеки въобще не може да се говори, каза за БТА Борислав Ванков, член на Управителния съвет на Регионалната организация на Съюза на слепите във Видин.  Той определи достъпността на околната среда за незрящите хора като „ужасяваща“ и допълни, че преди години е имало два светофара със звукова сигнализация, но са се повредили. Ванков уточни, че в района има две регионални  организации - във Видин и Кула, с над 350 членове. Във видинската членуват 235 лица със зрителни увреждания, като жените са 142. От незрящите 127 лица са с над 90 процента инвалидност, а най-много са незрящите над 65-годишна възраст – 144, допълни Ванков.

В България има само две специализирани средни училища за незрящи - във Варна и София. По места непълнолетните незрящи се обучават в паралелки за деца със специални потребности към съответното учебно заведение, отбеляза Ванков. Той е категоричен, че държавата и местната власт във Видин и региона са в дълг към незрящите в осигуряването на достъпна за тях среда.

Във Враца през последните 20 години местната власт полага усилия да отговори на очакванията на хората със специални потребности,  включително незрящите. Това личи в обновената централна част с пешеходна зона на града, където са избегнати всякакви стълби и препятствия при промяна на нивата на настилките. Почти всички светофарни уредби във Враца имат и звукова сигнализация. Основните държавни и общински администрации разполагат с платформи и специални съоръжения за улеснен достъп на хора с физически увреждания и зрителни проблеми. Новите електрически превозни средства и тролейбуси за градски транспорт имат места за инвалидни и детски колички, могат да променят и височината на пода, което улеснява качването на пътниците, установи проверка на БТА.

Светофари със звукова сигнализация на най-натоварените кръстовища и тактилни ивици в настилките подпомагат придвижването на незрящите хора в Габрово. Подобряването на достъпността на градската среда за тях се надгражда с всяка следваща строителна инвестиция, посочиха то местната община. Тактилни ивици има към натоварени пешеходни пътеки, към два от най-големите пешеходни подлеза, както към асансьорите в тях, които имат релефни символи за управление. От Община Габрово безвъзмездно са предоставили и помещение на Териториалната организация на сляпо-глухите в града.

Музей Дом на хумора и сатирата в Габрово разполага с брайлов екземпляр на най-широко разпространеното си издание „Габровски шеги“, както и със звукова версия на шегите, които се предоставят на желаещи да ги чуят хора със зрителни увреждания. Част от творбите в представителната изложба на габровската Художествена галерия „Христо Цокев“ са съпроводени с тактилни изображения, информация с брайлово писмо и аудиогидове, предназначени за хора с нарушено зрение. Галерията разполага и със служител, преминал обучение за работа с посетители със специфични потребности, а самите те не заплащат входна такса. Регионална библиотека „Априлов-Палаузов“ в Габрово има на разположение над 300 заглавия говорещи книги на разположение за незрящите.

Стефка Пенчева, ръководител на Съюза на слепите в България за регионите Габрово, Велико Търново и Ловеч, разказа, че е необходима още работа и подобрение средата за незрящите, тъй като звуковите сигнали от два близки светофара са объркващи когато звучат заедно, но са крачка напред в подобрение на условията за слепите в града. Като полезни определи ограничаването на пешеходните пространства с препятствия и препоръча боядисването им в по-ярки цветове.

Община град Добрич безвъзмездно предоставя на местните организации на хората със зрителни увреждания общински имоти, които да използват за социални контакти, събития, инициативи и обсъждане на обществено значими теми, казаха от  общинска администрация. И посочиха като пример Сдружение с нестопанска цел „ХобиСклуб“, което се помещава в Детска ясла №4 „Щастливо детство", едно от най-дейните е и „води изключително наситен със събития живот“.

Сред услугите, които Общината предлага, е Център за социална рехабилитация и интеграция (ЦСРИ), в който екип от специалисти помага на пълнолетни лица с увреждания да водят самостоятелен живот. В ЦСРИ са обособени кабинети по компютърна грамотност, готварство, ориентиране, мобилност и зрителна рехабилитация, които месечно се посещават от 45 потребители. Социалната услуга разполага и с Брайлов софтуер и принтер за незрящи, които правят обучението „възможно и ефективно“, посочват от местната управа.

На хората със зрителни увреждания се предоставят и безплатни карти за градския транспорт, а автобусите са оборудвани с платформи, които се използват и от незрящи пътници. Работи се по създаване на подходяща архитектурна среда за гражданите с нарушено зрение, информираха още от общината. 

В област Кърджали тротоарите по главните улици имат подходящи подстъпи и са обозначени с тактилни плочи, а светофарните уредби, основно в град Кърджали са със звукова сигнализация. Голяма част от обществените сгради са с рампи на входовете си. Това обаче, според незрящите хора не е достатъчно, за да се справят сами в градската среда. Председателят на Регионална организация на слепите в Кърджали Шюкран Исмаил разказа, че хората със зрителни затруднения се сблъскват с различни трудности, сред които са препятствия по тротоарите - неравности и паркирани автомобили. Входовете на търговските обекти и обществените сгради също не са обособени с тактилни плочи, за да разберат незрящите откъде могат да влязат.

Използването на асансьор също е табу, ако няма гласова сигнализация. „Ако съм сама в асансьора и той не отчита гласово на кой етаж съм, спре на 8-и, а аз съм задала 9-и, слизам и се лутам, защото мисля, че съм на избрания от мен етаж“, обясни Шюкран. Незрящите в област Кърджали и съседната община Ивайловград, членуващи в Регионалната организация на слепите, са 470, на възраст от 18 до 98 години. Те се справят основно с лични асистенти в градската среда.

В Ловеч в Център за социална рехабилитация и интеграция и в двата Дневни центъра за лица с увреждания се предоставят социални услуги за хора с различни видове увреждания, в т.ч. зрителни, съобщиха от Община Ловеч. За нуждите на хората със зрителни увреждания са изградени тактилни пътеки на основни кръстовища в града, в ж.к. „Червен бряг“, на всички пресечки на бул. „България“ и по пешеходната зона в централна градска част. Сайтът на Общината разполага с версия за потребители с нарушено зрение, добавиха от администрацията.

Цветанка Михайлова, председател на териториалния орган в Ловеч към Съюза на слепите в България, посочи, че е осигурен достъп до административните сгради за хора с увредено зрение. Тя посочи, че преди е имало звуков сигнал на светофарните уредби, но вече такъв няма. В Ловеч няма кучета-водачи, хората с увредено зрение се придвижват с придружител или личен асистент. В областния град към Съюза на слепите има клуб, в който членуват 67 души. В него има шах, табла за слепи, „говорящи“ книги, кантари, часовници, апарати за кръвно налягане, бели бастуни, всички условия да се развива човек, стига да желае, заяви Михайлова. От художествена галерия „Проф. Теофан Сокеров“ имат идея да направят картина с релеф за слепи с озвучаване.

Повечето слепи хора в Ловеч са възрастни. По-младите трудно си намират работа, а и повечето не желаят да работят, каза още Михайлова.

В Монтана няма пешеходни и пътеки и светофари за слепи хора, но има тротоари, пригодени за качване от незрящи. Общината съдейства на местната организация на слепите с транспорт по 1-2 пъти годишно членове на съюза да отидат на екскурзия до различни места в България, съдейства и за организация и спонсорство на различни прояви, организирани от съюза – кулинарни конкурси, турнири по шах и табла. Към Регионална библиотека „Гео Милев“ в Монтана има специални брайлови издания и аудиокниги за незрящи, които членовете на съюза ползват. „Стремим се да окажем морална подкрепа и да помогнем за интеграцията на незрящите в обществото, но без бюджет съюзът не може да подпомогне финансово слепите хора“, коментира за БТА регионалният председател на Съюза на слепите в Монтана Ива Петкова. Тя уточни, че малко от местните хора се възползват от възможността да си вземат куче-водач, защото за целта трябва да отидат на обучение в София, а повечето от тях са възрастни хора и неадаптивни към новите неща.

По думите й в общинската организация на Съюза в Монтана членуват 229 души, а в регионалната, която включва общините Монтана, Видин, Берковица, Бойчиновци, Кула и Вълчедръм – 927 души. Повечето от тях са възрастни и болни хора, можем да ги подкрепим предимно морално, коментира Петкова. През последната година със съдействието на Бюрото по труда в Монтана и на местната община на работа са наети 11-12 души от Съюза на слепите в града, като повечето от тях са лични асистенти на възрастни хора и хора с увреждания.

В Пазарджик незрящите имат свое място в Центъра за социална рехабилитация и интеграция като социалната услуга се осигурява от фондация „Съпричастие- Пазарджик“. Общо 23-ма са потребителите на центъра. С помощта на спонсори се закупуват компютри, снабдени със специализиран софтуер за незрящи. В Центъра има няколко спортни клуба, а потребителите участват активно в спортни състезания за хора в неравностойно положение.

В по-големите градове от областта светофарните уредби са снабдени със звукова сигнализация, подпомагаща хората със зрителни увреждания. На кръстовищата са поставени естакади за улеснен достъп. Един от хипермаркетите в областния град е поставил стикер, че се допускат кучета-водачи за хора с увредено зрение.

Три звукови светофара помагат на слепите граждани в община Перник - на кръстовището в с. Драгичево на пътя Перник - София и на бул. "Юрий Гагарин" в пернишките квартали "Изток" и "Мошино", съобщи Адриан Скримов - "Връзки с обществеността" в общинската администрация. Имало е звуков светофар и на кръстовище "Шахтьор" в централната градска част, но е преустроено на кръгово и "оттам пресичаме на магия", посочи Росен Седефчев - председател на Спортен клуб за интеграция "Кракра". Няма интелигентни пешеходни пътеки в общината, малко са и достъпните тротоари. Хората със зрителни увреждания в Перник разполагат с рехабилитационен център, в който имат занимания със социални работници, психолози, трудотерапевти, изучават английски език, компютърна грамотност, готварство и други полезни умения. Само двама слепи граждани от близо 70 членове на местната организация, разполагат с кучета-водачи.

Десетина слепи граждани са активни спортисти, изявяват се предимно в спорта шоудаун, адаптиран за хора с увредено зрение, като за целта Община Перник е предоставила зала в кв. "Изток". Освен това играят шах, табла, имат и фитнес уреди. Местният спортен клуб за интеграция "Кракра" традиционно организира национален турнир по шахмат за хора със зрителни увреждания по случай Деня на Перник - 19 октомври, а председателят му Росен Седефчев е носител е на 13 медала от държавни, европейски и световни първенства по канадска борба.

В област Плевен 600 са членовете на Съюза на слепите в България, каза Павлин Ангелов, председател на регионалната организация. Според него архитектурната среда не е достъпна за хора с увредено зрение, изградените звукови сигнализации на някои кръстовища в областния град в по-голямата си част не работят, не е осигурен и достъп към тротоарите за слепи хора.

Възможността за заетост в региона на хора с увредено зрение не е голяма, смята Ангелов, който ръководи специализирано предприятие „Успех металкап“, което изработва капачки за различни видове буркани. От 37 работещи в него, седем са хора със зрителни увреждания. Той отбеляза, че такива специализирани предприятия в страната към момента са три, другите са в Шумен и София.

В Плевен хората със зрителни увреждания се събират в клуба на пенсионера в блок „Първи май“. Там се съхранява фонд на регионалната организация от книги с брайловата азбука. От около 30 години по инициатива на Съюза на слепите в България се създадени и аудио книги, които също са достъпни в клуба.

Инфраструктурата в Пловдив не е достатъчно пригодена за незрящите хора, смята председателят на Съюза на слепите в града Красимир Касабов. В регион Пловдив членовете на съюза са 1439. Касабов посочи, че тротоарите са предизвикателство с множеството монтирани нерегламентирани колчета, метални табели, паркирани автомобили, счупени плочки и корени на дърветата. С все по-масовото навлизане на електрическите тротинетки, които се движат по велоалеите, трудностите се увеличават, смята той. По думите му таблата на автобусните спирки нямат аудио известяване, както и самите автобуси, незрящите хора не могат да разберат кой номер автобус идва или на коя спирка са, обясни Касабов. Звуковите светофари са само на места, а много подлези са неподдържани. От съюза са изпратили писма с описаните проблеми на общината и очакват отговор.

Тази година Съюзът на слепите и Министерството на труда и социалната политика разработиха синтезиран говор за незрящи на български. Чрез лаптопи и компютри и инсталирането на този софтуер е възможно да се обучават незрящите хора, посочи Касабов. Според него по-трудната крачка е намирането на работа. Хората без квалификация могат да се трудоустроят евентуално по временни проекти чрез Бюрата по труда, коментира той. По думите му има незрящи, които работят в частния сектор и те са предимно юристи и масажисти.

Както на много места в страната, така и в Разград и региона достъпната среда е един от основните проблеми за незрящите хора, инфраструктурата в областта и в града не е съобразена с нуждите им, каза Иваничка Минкова, сътрудник в Съюза на слепите в лудогорския град. Липсват т.нар. водещи линии и тактилни плочи, както и интелигентни пешеходни пътеки. Нито един от 120-те членове на общинската структура на слепите в Разград не може да си позволи да има куче-водач, тъй като не е по възможностите им.

Минкова призна, че са направени и подобрения за слепите хора в града, като даде за пример светофарите със звукови сигнали, скосените тротоари, изградените рампи и подстъпи към сгради за обществено ползване. Според нея обаче има още много какво да се желае в това отношение. Иваничка Минкова определи като недостатъчна оказаната подкрепа към Съюза на слепите от страна на институциите на местно ниво и апелира областната и общинската администрация да помагат повече на хората от тази социална група.

Средата в Русе не е съвсем достъпна за незрящи хора, коментира за БТА Росица Маринова - председател на регионалната организация към Съюза на слепите в България, която обхваща областите Русе и Разград и има 400 членове. "Има звукови светофари, но те не са достатъчни. На много места звуковата сигнализация изгоря и не е възстановена. Имаме уверението на кмета на Русе, че проблемът ще бъде решен“, каза тя. По думите й тротоарите са разбити, има спрени коли, а пешеходните пътеки са с изтъркана маркировка. В автобусите и тролеите доскоро е имало гласови устройства, които са съобщавали имената на спирките, но вече не работят. "Заради ВиК-проекта, който се изпълнява от няколко месеца в града, средата не е достъпна дори и за зрящи хора", каза Маринова. По думите й голям проблем е намирането на работа за незрящи хора, тъй като малко работодатели ги наемат.

От пресцентъра на община Русе съобщиха , че на шест светофарно регулирани кръстовища са поставени зумери, които улесняват пресичането на незрящите хора. Предстои монтиране на такива и на останалите регулирани кръстовища по ключови булеварди в града. На ул. "Плиска", в близост до седалището на Съюза на слепите, има маркирана пешеходна пътека с изградена "изкуствена неравност", както и светофарна уредба с "Бягащ пешеходец". На кръстовищата по главната улична мрежа има изградени снижени тротоари с тактилни плочи. "Достъпна среда за незрящи граждани се изгражда при всички инвестиционни проекти за ремонт на улици", обясниха от местната управа. Има разработена програма за осигуряване на достъпна архитектурна среда, която предвижда изграждане на тактилни плочи, рампи, светофари, асансьори, както и брайлови надписи. Община Русе е доставчик и на социалната услуга "Център за социална рехабилитация и интеграция на лица с проблеми в зрението" с капацитет 25 души. В него се предлагат консултации, терапия и рехабилитация, обучение за придобиване на умения, застъпничество и посредничество, общностна работа, подкрепа за придобиване на трудови умения. От местната управа подкрепят финансово Регионалната съюзна организация на слепите, за 2022 г. - с 2800 лева, информираха от кметството. По предложение на незрящите в обществените асансьори ще се монтират брайлови бутони.

От Общината информираха, че в града няма кучета-водачи, както и обучение за такива.

Инфраструктурата в Силистра изключително затруднява хората със зрителни увреждания, каза за БТА 49-годишният и незрящ от 30 години Румен Петков. Той е единственият в областта, който се придвижва без придружител, само с помощта на белия бастун. Според него тротоарите в крайдунавския град са труднодостъпни и неравни, на места липсват плочки и това създава затруднения за хората със зрителни увреждания. По думите му новоизградените велоалеи, които се сливат с тротоарите, правят придвижването му почти невъзможно, тъй като липсва „водеща линия“. Повечето сгради в Силистра са снабдени с рампи за инвалиди, но достъпът до тях е труден и не са ясно обозначени, няма и звукова маркировка. Румен споделя, че се случвало да се удря до кръв при опитите си да открие рампата. Друг сериозен проблем за незрящия е липсата на звукова сигнализация по светофарните уредби в града. До скоро такава имаше на едно от ключовите кръстовища, но след ремонт на светофара е премахната. Недостатъчна е и асистентската подкрепа. По програма Румен ползва асистент за 1 час и половина всеки ден, което не е достатъчно. В Силистра от години няма специализирано предприятие, където слепите да могат да работят. Румен е изкарал курс за масажист, но поради бюрократични спънки се е отказал да практикува. Една от малкото възможности за интеграция на хора със зрителни увреждания е спортния клуб „Доростол 2011“, в който практикуват канадска борба, шоудаун, стрелба с лък, лека атлетика, шахмат, колоездене в тандем.

Триста и двама са членовете на областната организация на Съюза на слепите в България в Силистра, съобщи председателката на съюза Петранка Стоянова. Съюзът организира консултации за подобряване на информираността на хората със зрителни увреждания, организира информационни срещи с НАП, дирекция „Социално подпомагане“, РЗОК, културни, спортни и туристически прояви. Направени са абонаменти за брайлови и говорещи списания. Предлагат се и „говорещи“ книги, които периодично се обменят със съществуващата във Варна фонотека. В Силистра работи и фондация „Съпричастиe“ за хора с увреждания с председател Красимира Георгиева, председател на Териториалната организация на Националната асоциация на сляпо-глухите в България, в която са обхванати дванайсет души. Към фондацията е създаден и Център за социална рехабилитация и интеграция.

През 2018 година в Международния ден на незрящите в Сливен бе открит Център за социална рехабилитация и интеграция, съобщи за БТА заместник-кметът по социалните дейности Пепа Чиликова. Центърът е насочен изцяло към хората с такива проблеми, с тях работят психолози, трудотерапевти, капацитетът му винаги и запълнен. В Центъра има кабинет по готварство, кабинет по зрителна рехабилитация, психомоторна зала за деца, зала за двигателна рехабилитация, помещение за масажи и многофункционална зала.

При изграждането на всички нови пешеходни зони в Сливен се поставят тактилни плочки, каза пред репортер на БТА заместник-кметът по строителството Камен Костов. Той посочи, че са правени опити в града да бъдат поставят звукови светофари, но хората, живеещи в близост са се оплакали от шума.

В най-новите стратегически документи на Община Сливен за периода 2021-2027 г. са заложени мерки и проекти, които да осигуряват достъпна среда за незрящите хора и хората с увреждания, каза за БТА Стоян Марков, заместник-кмет по европейските проекти. В Плана за устойчива градска мобилност на град Сливен 2030 има проекти за оптимизация на светофарните уредби, подобряване на достъпността, създаване на условия за по-добра безопасност на спирките, изграждане рампи, стълбищни лифтове, подвижни платформи, „достъпни маршрут” за хора с двигателни затруднения. Съвместно с Община Ямбол се планира интегриран проект по пилотната процедура „Зелена мобилност“, вкл. интелигентни пешеходни пътеки, звукови светофарни уредби, достъпни тротоари и спирки.

Достъпна градска среда за хора с увреждания по-трудно би се постигнала в Смолян заради специфичния релеф и тесните улици, коментира Илия Семерджиев, второкурсник в специалността „История и география“ във филиала на ПУ „Паисий Хилендарски“ в Смолян, студент с отличен успех и изключителна памет, загубил зрението си като дете. Би трябвало поне да бъде облекчен достъпът до сградите на Общинската и Областната администрации, смята студентът. Уроците чува чрез специализиран софтуер, който възпроизвежда звуково всички текстови файлове. Благодарение на  дигиталните технологии има възможност да продължи образованието си като пълноценен студент и на 55 г. Помага си и с приложение за хора със затруднено зрение на смартфона.

Обучението на незрящ студент във Филиала на ПУ „Паисий Хилендарски“ в Смолян е един от примерите, че образователната ни система е приобщаваща за интеграцията на хора с увреждания,  смята  доц. Мариана Ламбова, преподавател в университетския филиал. Според нея държавата би следвало да бъде по-ангажирана към професионалната интеграция на талантливи и кадърни специалисти сред хората с увреждания.

На територията на София има 260 светлинно регулирани кръстовища, на които има монтирана звукова сигнализация за незрящи, чрез която се осигурява безопасното пресичане на незрящи пешеходци в рамките на кръстовищата, съобщиха за БТА от Столичната община (СО). Всички новореализирани обекти на територията на София обхващат и елементите на достъпната среда, като тактилни плочи, понижения и друг вид инфраструктурни ориентири. В столичното метро във всички станции на Линия 3 имат изпълнена водеща тактилна линия, която осигурява и връзка с асансьорите. По линии 1 и 2 са изпълнени надлъжни грапави ивици със същата функция. Както на станциите, така и във влаковете са осигурени и гласови съобщения.

През последните години се изградиха информационни табла в рамките на спирките на градския транспорт, които имат функция за звуково изчитане на информация относно времето за изчакване и какво превозно средство ще пристигне. Звукова информация се подава и в превозните средства на градския транспорт, което дава възможност на незрящите да се получат навременна информация за настоящата и следващата спирки, информират от СО. Специално изградени са и два навеса без преградни страни на спирките до сградата на Съюза на слепите.

В помощ на хората с нарушено зрение в община Стара Загора на ремонтираните тротоарни участъци има поставени специални тактилни плочи, които подсказват, че наближава кръстовище и е необходимо изостряне на вниманието за пресичане на улица. Благодарение на релефната им форма и на звуковите светофари на възлови кръстовища, слепите могат да се ориентират в пространството и да се придвижват по-спокойно в градска среда.

„В голяма помощ са ни  монтираните преди няколко години озвучителни електронни табла по спирките на градския транспорт, както и самите звукови уредби в автобусите, които казват на коя спирка се намираме и коя предстои, или колко минути остават до идването на превозното средство“, разказа за БТА Ангелина Кръстева, председател на териториалната организация на сляпо-глухите в Стара Загора. По думите й към община Стара Загора има специална социална услуга за асистентска подкрепа, които подпомагат незрящите и улесняват живота им. Озвучителни електронни табла по спирките на градския транспорт, както и звукови светофари, са монтирани в помощ на незрящите и в Казанлък. Тя определи като положителна тенденция наличието на все повече сайтове на общински и държавни структури, които са достъпни за електронните четци на незрящите като сайта на областната администрация Стара Загора и община Стара Загора.

От скоро официалният интернет сайт на Диагностично-консултативния център „Районна поликлиника“ в Казанлък също е адаптиран за незрящи, съобщи за БТА директорът на лечебното заведение д-р Красимир Пейчев.

В Съюза на слепите в Търговище членуват 86 човека със зрителни увреждания, повечето от които на възраст над 65 години, каза за БТА председателят на структурата Бяла Колева. По наблюденията й хората в трудоспособна възраст сред тях се справят трудно с намирането на работа. „Въпреки че са образовани, трудно преодоляват момента на притеснение от зрителното увреждане. В някои случаи дори не търсят активно работа, притеснявайки се от него“, отбеляза тя.

На места в областния център Търговище има изградени тактилни плочки на тротоарите преди пешеходните пътеки, както и на рампите, каза за БТА говорителят на администрацията Станислава Солакова. По думите й сайтът на Общината също е пригоден за незрящи.

В Комплекса за социално развитие в Търговище се предлага индивидуална работа с ерготерапевт, сензорна стимулация при хора с намалено зрение като заниманието подпомага пространствената ориентация, координацията око-ръка, разпознаването на геометрични фигури и цветове, тактилната сетивност на пръстите, обясни за БТА Сюзан Сейфитинова – управител на Комплекса.

Община Хасково всяка година подпомага финансово сдружения и организации на хора с увреждания, регистрирани на територията на общината като тази година за сдружение „ Клуб за рехабилитация  и социална интеграция на лица с увредено зрение„ сумата е 6000 лева, съобщиха за БТА от общинския пресцентър. На организацията се предоставя и безвъзмездно ползване на помещение и лице за техническата дейност на сдружението.

В областния център има монтирани сигнални уредби на светофара до Бизнесцентъра - пешеходна зона, а изграждането на новите тротоари се извършва съгласно съществуващата нормативна база и се поставят релефни тротоарни плочки. Т. нар. „тактилни“ плочки има от много време по тротоарите на бул. „Раковски“, а повечето общински и държавни институции в Хасково вече имат рампи за достъп на хора с двигателни и зрителни проблеми. 

Предстои тази година в Хасково да стартира Център за рехабилитация на лица със зрителни увреждания, каза председателят на местната организация към Съюза на слепите Георги Желев. Институцията ще предоставя информация, консултация и психологическа помощ за незрящи, ще предлага обучение и библиотека с материали и книги в MP3 – формат. Дружеството организира екскурзии, съдейства за помощни средства и занимания на членовете си, има и фейсбук страница, от която могат да се свалят  „говорящи“ програми. В Хасково няма социално предприятие за незрящи, но хората с влошено зрение се насочват по съответните програми на социалното министерство за обучение и заетост.

Община Шумен съдейства за дейността на Център за социална рехабилитация и интеграция на лица със зрителни увреждания със сграда и поддръжката й, каза за БТА д-р Светлана Маркова - заместник-кмет “Социална политика и здравеопазване” на община Шумен. По думите й в него има всекидневни обучения по дейности от ежедневния живот, дори за вдяване на конец и зашиване на копче. „Към момента в Центъра са обхванати 51 потребители, при капацитет 25 човека. С тях работят двама социални работници и един терапевт, разказа за БТА управителят на Центъра Галина Петрова.

Новоизградените и ремонтирани тротоари в община Шумен са достъпни за хора с увреждания, включително и незрящи. Пред обществените сгради са оформени водещи линии (тактилни плочки). Светофарите на три места в областния град са със звуков сигнал. Предстои подновяване на жълтата маркировка на първите и последни стъпала пред три обществени сгради в града. Скоро незрящите ще могат да ползват и безплатно приложение за самостоятелно придвижване и нова говореща програма, каза още заместник-кметът. В града има само едно куче-водач.

Съвместно с шуменския факултет "Артилерия, ПВО и КИС" на Националния военен университет "Васил Левски" са направени две „озвучени пейки“, на които ще звучат стихове на деца, спечелили конкурс за лично творчество. Едната е поставена в музея във Велики Преслав, а другата ще бъде в Шумен, уточни Маркова. Тя припомни, че преди дни е спечелено финансиране от общинския фонд „Култура“ за създаване и на аудиотеатър, предназначен за хора с увредено зрение.

В област Ямбол незрящите хора ежедневно се сблъскват с недостъпната инфраструктура и неразбиране от страна на работещите в институциите, каза за БТА Станислав Иванов, председател на териториалната организация на Съюза на слепите в България. В Ямбол има само няколко светофара със звукова сигнализация и пешеходни пътеки с тактилни плочи за хората с бял бастун, каза още той.

В града слепите хора от една година имат свой спортен клуб, членуващ във Федерацията Спорт за хора със зрителни увреждания. Общината е предоставила за целта помещение в закрита детска градина. Ремонтът му обаче не е напълно завършен, необходими са средства, а се разчита основно на дарители и на наш доброволен труд, каза за БТА председателят на клуба Надка Александрова.

Местната управа е закупила за клуба специализирана тенис-маса за незрящи, т. нар. шоудаун. Масата е с ограничители по краищата, а топчето е звънящо, малко по-голямо от стандартното „пинг-понг“ топче. Шоудаун се играе със специални ръкавици и черни очила. Могат да участват и виждащи, но условието е задължително да ползват очилата, за да е равнопоставена играта със слепите хора, обясни Александрова. Надяват се да съберат средства и за „тандем велосипед“, управляван от зрящ човек и незрящ на задната седалка.