Най-омразната сестра на света - историята на Паула Хидлер

През 1930 г. жена на име Паула Хидлер е уволнена от позицията си в застрахователна компания във Виена, Австрия. Според нея тя е ценен и трудолюбив кадър, но защо така рязко я отстраняват в зората на Втората световна война?

Оказва се, че е заради фамилното ѝ име. Докато „Хидлер“ е съвсем обикновено немско фамилно име, по-малко традиционното му изписване не е. Паола използвала традиционния правопис, но нейният брат Адолф избрал друга версия – „Хитлер“. А брат й вече се е превърнал в едно от най-мразените имена в историята. Паула просто още не го знаела.

Преди да порасне и да бъде отхвърлена от обществото, Паула е най-малкото дете на Алоис и Клара Хитлер и малката сестра на Адолф Хитлер. Родена на 21 януари 1896 г. тя е едва на 6 години, когато баща им умира и майката й става глава на семейството.

Клара мести децата си в скромен апартамент в малкото градче Линц в Северна Австрия. Те живеят трудно, прехранвайки се с пенсията, която Алоис им оставил. Клара не работи, а посвещава цялото си време на децата си. И Адолф, и Паула я запомнят като всеотдайна майка.

За съжаление само пет години след смъртта на съпруга си, Клара също умира – от рак на гърдата.
Семейният лекар оставя Адолф да съобщи диагнозата на майка си и сестра си. Клара се примирява със съдбата си, но Паула е прекалено малка, за да разбере какво се случва наистина. Едва на 11 години, тя започва да разчита на по-големия си със 7 години брат.

След като Клара умира, Адолф се мести във Виена, а Пула остава в семейния апартамент в Линц. Те живеят с държавната пенсия на баща им, а допълнително от правителството им е отпусната и малка стипендия. По-късно Адолф се отказва от пенсията и дава своя дял от стипендията на сестра си.

Сестрата на фюрера

В началото на 20-те години Паула се мести във Виена и докато брат й продължава да преследва мечтите си да бъде художник и обществен лидер, Паула избира по-тих и опростен живот. Тя работи известно време като икономка за няколко заможни семейства във Виена, както и в еврейско общежитие.

След като спира да се труди като икономка, Пула работи като секретарка на няколко места, а по-късно през войната работи като такава и във военна болница. Малко се знае за политическите възгледи на Паула Хитлер. Работила е в еврейско общежитие, но никога не едокументирано да е проявала някаква неприязън към обитателите му. Освен това тя никога не е подкрепяла открито брат си и никога не е става член на нацистката партия.

През 2005 г. изследователи откриват, че тя е била сгодена за Ъруин Джекелий – офицер от Третия райх и един от главните евтанизатори на нациститте, отговорен за изпращането на поне 4000 души в газовите камери. Бракът в крайна сметка е забранен от Адолф Хитлер, който арестува Джекелий и го изпраща на Източния фронт, където той умира като съветски военнопленник.

Въпреки че очевидно Паула не подкрепя политическите и социални действия на Адолф, добре известно е, че тя е обожавала по-големия си брат. Тя често се оплаквала от факта, че двамата се виждат изключително рядко. В интервю от 1946 г., дадено за американската армия, Паула казва, че не вярва, че той е наредил унищожаването на милиони хора. За нея това просто не пасва в образа на брата, който тя познава.

Изглежда и Адолф е бил привързан към сестра си, защото след като тя губи работата си заради родството си с него, той финансово я подкрепя. И през войната, чак до самоубийството си през 1945 г. Адолф продължава да й изпраща пари и да се интересува от нейното благополучие.

След войната Паула Хитлер е арестувана и разпитвана от американски разузнавачи. Тя обяснява, че макар да обича брат си и да получава финансова помощ от него, през последното десетилетие го е виждала само по 1-2 пъти годишно и всъщност е имала минимален контакт с него. Освен това твърди, че се е срещала с Ева Браун само веднъж за тези 10 години.

В крайна сметка тя е освободена и се връща във Виена, където първоначално живее от спестяванията си. Когато парите от брат ѝ свършват, тя започва работа в местен магазин. През 1952 г. Паула се мести в Берхтесгаден, Германия в планините точно извън Залцбург, и променя името си на Паула Уолф.

През по-голямата част от живота си Паула живее усамотено, без да посещава социални събирания. Животът ѝ след войната може да бъде определен като тих и сдържан.

През 1959 г. тя дава единственото интервю в живота си пред британски журналист. По-голямата част от разговора се върти около детството ѝ с Адолф, а когато ѝ задават политически въпроси, тя ги отбягва. От интервюто става ясно, че тя все още не изпитва друго освен възхищение към по-големия си брат. Тя постоянно повтаря как не може да повярва, че той е отговорен за нещо толкова ужасно като Холокоста.

През 1960-та на 64 години Паула Хитлер умира.