Най-скъпите айфони правят сериозен компромис с паметта
Въпреки че най-новите флагмани на Apple се радват на сериозен технологичен интерес, последните независими лабораторни тестове разкриха обезпокоителен факт около най-скъпите модификации на пазара. Оказва се, че моделите iPhone 18 Pro и iPhone 18 Pro Max с капацитет от 1TB и 2TB използват различен тип флаш памет в сравнение с по-достъпните версии, което води до значителен спад в скоростта при по-тежки натоварвания.
Според данните от технически анализ, базовите варианти с 256GB и 512GB памет разчитат на висококачествени TLC (Triple-Level Cell) чипове, при които всяка клетка съхранява по три бита информация. За разлика от тях, скъпите модификации с 1TB и 2TB преминават към QLC (Quad-Level Cell) технология, която побира по четири бита на клетка. Въпреки че QLC паметта позволява постигането на по-голям обем при по-ниски производствени разходи за самите производители, тя страда от по-ниска издръжливост и драстично по-слаби скорости на запис.
За да замаскира този физически недостатък, Apple използва сложна трислойна кешираща система, включваща бърз SLC кеш и междинен TLC слой. При празно устройство пиковите скорости надхвърлят 3,000 MB/s.Проблемът обаче възниква при изчерпване на буфера по време на трансфер на масирани файлове или продължителен запис на видео с висока резолюция. Когато кеш паметта се напълни, скоростта на запис директно в QLC масива спада до едва около 79 MB/s, а при запълнено над 60% устройство може да падне до критичните 1.1 MB/s. Освен това се наблюдават и около 38% по-слаби резултати при 4K случайни четения спрямо 512GB версията.
Този компромис поражда сериозни въпроси сред технологичната общност, особено на фона на премиум цената, която купувачите плащат за най-високите памет конфигурации. Въпреки че при ежедневни задачи като браузване или чат разликата няма да бъде усетена, липсата на премиум памет във флагмани, струващи хиляди евро, остава сериозна забележка към ценовата политика на технологичния гигант от Купертино.
