Най-замърсяващата въздуха страна увеличава добива на въглища "възможно най-много"

Докато световните лидери, бизнесът и екоорганизаците се готвят за Конференцията на ООН по изменението на климата (COP26) с надеждата на нея да бъде постигнато съгласие за ускоряване на борбата с климатичните промени, Китай, най-големият емитент на въглерод в света, е принуден от енергийната криза да увеличи добива на въглища "възможно най-много".

В момент когато Европа се готви за зима на високи сметки и обсъжда помощни мерки заради високите цени на природния газ, рекордните цени на въглищата вече оставиха без електроенергия промишлени и битови потребители в Китай и блокират втората по големина икономика. Енергийната криза е сред основните фактори, които забавят темпа на растеж на китайската икономика напоследък - през третото тримесечие той бе едва 4,9% и най-слабият за годината, започнала с рекордните над 18% за месеците януари-март.

Китай разчита на въглища за производството на около 60% от енергията си. От средата на август доставките обаче са недостатъчни заради комбинацията от редица причини

- от новите разпоредби на Пекин, приети с цел намаляване на въглеродните емисии, до тежки наводнения в някои от основните въгледобивни райони, спрели производството на мините. Влияние оказаха и геополитически фактори, най-вече политическо-търговският спор с Австралия, която изнасяше огромни количества въглища за Китай. Преди година обаче Пекин нареди на държавните компании да спрат вноса на австралийски въглища на фона на обтегнатите отношения.

Недостигът в доставките доведе до рекордно поскъпване на въглищата и режим на тока в големи райони на страната.

Проблемите с енергоподаването поставиха в опасност производството на енергоемки сектори на тежката промишленост като химическия и стоманодобива, при това в момент на сътресения, предизвикани от турбуленциите в строителството.

Спиранията на тока донякъде са по-тревожни от кризата, разразила се около най-големия строителен предприемач на страната - Еvergrande, посочва Сара Хсу, гостуващ лектор в шанхайския университет "Фудан".

Допреди броени седмици на икономиката на Китай се възлагаха надежди да бъде един от двигателите, които да издърпат световната икономика от спада, причинен от пандемията от коронавируса. Енергийната криза не само застрашава перспективите за възстановяване, но и очертаващите се "пробои" в промишлеността ще обтегнат до краен предел вече силно нарушените световни снабдителни вериги. Приближаващата зима пък не оставя място за надежди търсенето на енергия скоро да намалее.

Кризата принуди правителството да обмисли начини за намеса на пазара в опит да овладее цените на въглищата и да подсигури доставките.

Националната комисия за развитие и реформи (National Development and Reform Commission) нареди днес на въгледобивните мини да добиват "толкова въглища, колкото е възможно".

Решението е рязък обрат за Пекин, който по-рано тази години издаде указания мините да свият добива в преследване на амбициозни цели за намаляване на въглеродните емисии.
Китай е най-големият емитент на въглерод с над 27 процента от световните емисии през 2019 г. и експертите са единодушни, че без активни мерки от негова страна постигането на глобалните цели за климата изглежда невъзможно. Преди година президентът Си Цзинпин пое ангажимент въглеродните емисии на страната да достигнат пика си до 2030 година, а към 2060 г. да бъде постигната въглеродна неутралност.

Миналия месец държавният глава обяви освен това, че Китай ще спре да изгражда в чужбина проекти, разчитащи на енергия от въглища, и според експерти това обещание би могло да има повратно значение за световните усилия за намаляване на емисиите.

Събитията напоследък засилват страховете в международната общност, че Китай може да се откаже от обещанията си за декарбонизация, особено след като бе съобщено, че Си няма да присъства лично на COP26. За някои анализатори обаче непоследователните действия на китайските власти напоследък отразяват просто хаотичността в енергийния преход на страната, където редица региони остават изцяло зависими от въглищата.

Китай се присъедини към Парижкото споразумение за климата, сключено през 2015 година, и оттогава засили ангажиментите си, но същевременно настоява, че има право на това, което е Западът направил някога - да отделя въглеродни емисии, докато развива икономиката си и намалява бедността.

Същевременно Пекин бележи успехи в сектори, които се възприемат като ключови за енергийния преход.

Страната е световен лидер в производството на зелени технологии като соларни панели и големи батерии, които да съхраняват произведената "чиста" енергия, електромобилите са все по-честа гледка и Китай вече е на седмо място в света по процент на електрически автомобили от общите продажби,

а все по-голяма част от територията му отново се покрива с растения. Това е от съществено значение за улавянето на въглерода от атмосферата по устойчив начин.

На фона на добрите перспективи за успех на дългосрочните стратегии, светът може само да се надява, че стъпката назад, която Пекин прави в декарбонизацията, е само временна, продиктувана от краткосрочна необходимост.