Най-жестоката катастрофа на Балканите се случила в България преди близо 60 години

Най-жестоката катастрофа на Балканския полуостров се случила в България преди близо 60 години. Тогава случаят обаче потъва в информационна мъгла. Само един ежедневник с 2 изречения пише за катастрофа с много загинали и ранени. Оцелели и деца на загинали след катастрофата разказват за непоносимата болка след близо 6 десетилетия.

Пътният инцидент се случил между селата Дружево и Миланово.

Славчо Георгиев от село Дружево вече близо 60 години не може да забрави този ден. Двамата с бъдещата му невеста тръгнали рано сутринта. Автобусът, с който пътували хора от селата Дружево и Миланово, излетял от завоя в дере, дълбоко около 40 метра.

„Чух само едни трясъци, едни писъци, едни удряния по вратите, по прозорците. Рейсът се обръща и чух само първия трясък, първото обръщане, с моята жена седяхме на една седалка и вече не помня нищо. Отивахме. В неделя правехме сватба с нея. Тя загина на място”, разказа Славчо.

Така неговото Данче остава завинаги на 18 години, а той вместо да бъде младоженец, лежи в болница цели 9 месеца със счупен таз и разбита глава. Лекарите се борили за живота му повече от 100 дни.

Тежко пострадала и 16-годишната тогава Цветана Иванова. Пътувала с майка си, която загубила в катастрофата. Качили се двете в претъпкания автобус, в който седящите и правостоящи били почти равен брой.

„Бях тръгнала тогава да си вадя паспорт и се озовахме тук. Когато се събудих, стоях. Имаше ламарина на крака ми. Беше счупен само кракът. 9 месеца и половина съм седяла в гипса, 2 операции, пластини. Разбрах, че майка ми е починала на 38-мия ден”, спомня си тя.

Николина Ангелова също е загубила близки в катастрофата. Идва да почете паметта на брат си и води дъщеря си.

„Моят вуйчо е загинал на 28 години”, посочи Петя Петрова.

„На работа е тръгнал. Работеше някъде с геолози далече и си не е бил идвал 6 месеца. И тогава си е дошъл, и в понеделник тръгва на работа, и става катастрофата”, каза Николина Ангелова.

Методи от Миланово бил на 2 години, когато загубил баща си, но пази спомена за него със снимка и разказа на майка си.

„Тъй като съм ревнал, той се върнал да ми даде млякото с бибероната и закъснял. Той бил отпуска и тръгва за първи ден на работа. Първи и последен”, разказа Методи Богданов.

Румяна от Дружево също не помни своя баща.

„Тръгнал е за работа. Аз съм била много малка, на 6 години”, добави тя.

Загиналите са 26, а ранените – над 30 души. Хората обсъждат няколко причини за катастрофата – от несъобразена скорост до алкохол, преумора и заспиване на водача.

„Той вечерта бил на някакво тържество в Дружево до 12 часа през нощта. В 3 часа тръгва, прави първия курс, връща се за втори курс, ако е употребил алкохол… Тогава знаете, че много не се дават сведения”, обясни Методи Богданов.

„Аз ходих  най-редовно, с патерици ходих на делото. Осъдихме го 14 години затвор и 18 хиляди лева”, каза един от оцелелите.

Според близките на жертвите и според пострадалите в катастрофата, днес хората не са си взели поука и не си я вземат и днес. Само от началото на годината до края на юли загиналите в катастрофи у нас са 241 души, а ранените - 4649.

„Още по-лошо става, отколкото е било тогава. Сега е много по-лошо! По пътищата е нещо страшно”, смята Румяна Цветкова.

„Бащата купил на детето една кола. Няма книжка. Давай! Пребие друго семейство. Зад волана тяебва голямо внимание, трябва да не се употребява алкохол”, заяви Славчо Георгиев.

„Да се спазват правилата за движение по пътищата. Много станаха самоуверени. Смятат, че като се качат на бързите коли, като имат книжка от един ден и пред тях всичко е цветя и рози, но не е така”, допълни Методи Богданов.