Напастта кърлеж: Малък, но опасен

Кърлежите могат да пренасят различни заболявания – като например лаймска болест, хеморагична треска, Ку-треска, кърлежов енцефалит и прочее. Ето защо те не бива да се подценяват, а ако се появят симптоми няколко дни или седмици след ухапването, задължително трябва да се посети лекар.

Кърлежите са най-разпространени през късната пролет и ранното лято, както и през есента. Дъждовното време е предпоставка за развитието им. Причината е, че тогава избуява растителността. Спешните медици предупреждават, че най-често кърлежите се срещат в тревните пощи, където хората разхождат кучетата си или излизат да поиграят с децата си. Ето защо след всяко излизане навън човек трябва да прегледа внимателно кучето или наследника си за ухапвания. Паразитите често се прикрепят на места като подмишници, гънките в областта на слабините, скалп и т.н. Това ги прави трудно забележими.

За жалост, кърлежите могат да разпространяват няколко болести едновременно. Повечето от тях предизвикват различни симптоми, включително главоболие, умора, мускулни болки и обрив. Поради това трябва да се извадят възможно най-бързо от кожата. Това може да се случи в домашни условия с помощта на пинсети, като мястото не бива да се маже с мазнина – олио или зехтин, тъй като се запушват дихателните тръбички на кърлежа, а това води до неговото задушаване. В резултат той започва да повръща секрети, а това може да причини по-голямо заразяване. За да се избегнат проблеми, силно препоръчително е изваждането му да стане от медицински специалист.

Най-разпространеното заболяване, пренасяно от кърлежите, е лаймската болест. Вероятността от заболяването намалява, ако кърлежът е премахнат в рамките на 24 часа. Болестта обаче може да се прояви до 20-25 дни след ухапването, а в някои случаи и доста по-късно. Обривът е характерен и се появява при 70-80% от инфектираните. Започва от мястото на ухапването, като обикновено има форма на мишена (с червен център и червени пръстени около него). Обривът обикновено се разширява (до 30 см). Рядко е сърбящ и болезнен, но е възможно да се разпространи по цялото тяло.

Сред останалите симптоми са силното главоболие, вратна ригидност (скованост на шията), артрит с подуване и зачервяване (най-често на големи стави – като например коляното), болки в сухожилията, мускулите и нервите, сърцебиене, световъртеж, задух, схващания на ръцете или краката, лицева парализа и прочее.

Лечението в ранната фаза на болестта се осъществява с антибиотици (като например доксициклин, амоксиклав, цефуроксим и т.н.), които трябва да са в достатъчно високи дози и да се приемат продължително (от 14 до 21 дни). При неврологични и кардиологични усложнения антибиотиците се прилагат венозно. Добре би било да се знае обаче, че въпреки излекуването на инфекцията при някои пациенти симптоми – като умора и болки в ставите и мускулите, продължават над 6 месеца след лечението. Някои автори наричат това „хронична лаймска болест”, но е коректно да се нарича пост-лечебен синдром на лаймската болест.