Народната певица Ана-Мария пред Lupa.bg: Тодор Живков ми даде дипломатически паспорт, Людмила ми подари гривна и колие

Ана-Мария е родом от София. Започва да пее едва на 5 години, партнира на баба си Мира в песни и разкази, по които големият Никола Анастасов създава спектаклите си за Шоплука. Когато е на 7 години, е забелязана от Тодор Живков и в продължение на 15 години пее по протоколни събития. Пяла е пред Михаил Горбачов, Франсоа Митеран, Фидел Кастро и други хора на властта. Била е част от ансамбъл "Филип Кутев" и "Мистерията на българските гласове", а по-късно прави своя формация "Фолк династия", с която има концертни изяви по цял свят. Наскоро записа и клипира обичаната песен „Я кажи ми, облаче ле бяло“. Пред репортер на Lupa.bg Ана-Мария говори за Тодор и Людмила Живкови, народната музика, младите, трудните си моменти и бъдещите си планове.

- Здравейте, как решихте да запишете и клипирате песента „Я кажи ми, облаче ле бяло“?

- Песента „Облаче ле бяло“ изпълнявам на всички мои участия в чужбина и у нас. Японците я слушаха със затворени очи. Странното за мен е, че тази песен има огромно въздействие върху публиката. Винаги в чужбина превеждам в резюме текста, но след изпяването ми, защото искам да се убедя в силата й, преди публиката да чуе сюжета.

Поставих си за задача да я изпея правилно, защото в последните години се тиражира неправилно изпяване на основната мелодия. Простичко казано изпълнителите пеят втория глас за основната мелодия. Това е немузикантско и некомпетентно. Нека се информират преди да тиражират, особено важи за любимите песни на толкова поколения.

- Срещнахте ли някакви трудности по време на реализацията на видеото? Разкажете ни по-интересните моменти, със сигурност е имало такива.

- Клипа заснехме в Панчарево, където се намира и къщата на Джеймс Баучър. Търсех именно тази символика. Аз плаках през цялото време, защото детето ми е в чужбина и мислите ми бяха отправени към него. Едната визия, с носията, ми е заснета в по- далечен план именно поради подпухналите ми от плач очи.

- Защо ви наричат “малката певица на президента Тодор Живков“?

- Бях малка и пеех постоянно. Някъде ме беше чул Тодор Живков и още от 5- годишна започнах да пея на всички правителствени събития. Взимаха ме с автомобила му, обикновено изпращаха личния му шофьор. Ушиха ми детска народна носия, дадоха ми дипломатически паспорт и пътувах и с правителствения самолет. Никой не питаше майка и татко дали са били съгласни. Аз произхождам от истински трудолюбиво и скромно българско семейство, в което песента бе стопанка на дома.

- Какви спомени имате от Тато?

- Тодор Живков бе весел и непринуден човек. Общуваше с всички с лекота и загриженост. Той ценеше културата и стимулираше артистите, като познаваше житейските им съдби и скромните човешки нужди.

- Има ли истина в слуховете, че ви е подарил имот?

- Моят род е един от старите Панчаревски родове, трудолюбив и с много имот. Събитията налагат да се изземе имота и така най- близките живеехме 13 човека или 4 семейства в една къща. На всяко семейство по две стаи. Живков попитал това дете има ли нужда от нещо, защото аз нямах детство и никога не съм имала и кукла, аз нямах време за игра. Мъкнеха ме постоянно нанякъде да пея. Тогава някой от екипа му казал, че като идват да ме вземат за участие, са видяли колко ни е тясно. Тогава той казал:

"Дайте место на бащата да построи къща“.

Забележете, не е казал дайте им готово жилище, а дайте им место да строят. Това е възпитателно. Живея между Лозенската планина и Витоша, срещу мен е езерото, цяла София и Стара планина.

- Имате колие, което е подарък от Людмила Живкова. По какъв повод ви го даде и какви са спомените ви от нея?

- Людмила Живкова бе ювелирен човек, такива бяха и жестовете й, и мислите, и делата й - ненадминати. Подариха ми след участие пред Брежнев колие с гривна. Колието е заснето във видеклипа за Облачето. Пак казвам, аз бях дете тогава.

- Вие сте постоянно на път. Заради това казват, че професията ви е неблагодарна. Вие някога съжалявали ли сте, че се занимавате с музика?

- Музиката е в мен, тя живее чрез мен и аз живея чрез нея. Музиката ми даде много и ме научи на всичко. На търпение, на имане, на нямане, на обич, на признателност и на много любов. Аз съм благодарна на моята музика. Само едно ми отне - времето, в което да съм сред любимите си хора на общите семейни празници.

- Кои са най-трудните ви моменти?

- Трудните ми моменти са духовните ми уроци, които ме изграждат като личност. Старая се да ги приемам със смирение. Аз ходя постоянно на църква. Там със собствените си мисли се уединявам и търся себе си.

- А най-щастливите и паметни?

- Щастливите ми моменти са всеки ден. Откривам ги в слънцето, в смеха на децата, в благополучието на хората, в малките неща, в признателността на публиката.

- Кой е вашият идол?

- Аз съм православна християнка и идол е моят Бог. Възхищавам се на всичко, но той е моят барометър.

- Коя е Ана-Мария в едно изречение?

- Ана-Мария е едно болезнено чувствително дете, кото преживява всичко, което я заобикаля. Има един бунтарски непримирим дух към истината във всичките й аспекти. Тя никога не гледа назад и ако можеше да помогне на всеки нуждаещ се, щеше да бъде по- спокоен духът й. Тя никога не иска първо за себе си. Идеалистка във всичко заобикалящо я.

- Трудно ли се прави народна музика в днешно време?

- Музика не се прави трудно, когато си професионалист и работиш с добър екип. Вкусът на българина се поизчисти и фолклорът отново намери полагащото му се място, но тази музика е ангажираща както за изпълнителите, така и за слушателите. Тя те ангажира и възпитава на едно истинско поведение, когато си в съприкосновение с нея. Фолклорът има способността да извади у човека неподозирани искрени качества, те са заложени в гените ни.

- Имате общ проект с кулинаря Иван Звездев ,,С гозба и песен”. Къде и как се намерихте?

- С Иван Звездев живеем със семействата си в Панчарево. Ние сме една зодия - лъв, което значи свобода. Той напусна медията, аз музикалната компания и създадохме проект по моя идея, който представяме в цялата страна и се приема великолепно. Аз пея, той готви.

- Възпитават ли се у нас младите на любов към фолклора?

- Младите все повече се обръщат към фолклора. Интересуват се от стойностните неща, които са ни съхранили като нация. Това е новото поколение, което ще спаси света. Това поколение е с по- високи вибрации.

- Каква баба е Ана-Мария?

- Аз съм мами Ани. Димитрий дойде в живота ми и ме промени, направи ме по- добра. Той ми говори на френски, аз на него на български. Чакам го с нетърпение, той носи нашите силни гени. България е сътворението на света, аз вярвам в това.

- Внучето има ли музикални заложби? Искате ли да се занимава с вашата професия?

- Аз не доминирам в избора на никой. Давам мнението си, но всеки сам избира пътя си и начина си на реализация.

- Коя песен ви описва най-добре?

- Аз написах и изпях много песни. Във всеки един период от живота ми съм пяла за това, което чувствам. Последната ми песен „Сине“ пресъздаде най- добре чувствата и мислите ми в последните няколко години. Който иска да разбере изповедта на моята душа, нека чуе песните ми.

- За какво мечтаете?

- Мечтая да няма болни хора.