Народният театър започва кампания за осветяване на уникалната си сграда

Проектът „Да осветим Вазовия храм" има за цел да подчертае неповторимата красота на едно от най-красивите здания в Европа. В годината, в която отбелязва 45-годишнината от откриването на обновената си сграда и 100 години от смъртта на своя патрон, Народният театър „Иван Вазов“ дава началото на кампания за художествено осветяване на своята фасада и цялата външна структура на зданието. Това съобщиха от Народния театър. 

Проектът "Да осветим Вазовия храм" има за цел чрез поставянето на специална система от осветителни тела да подчертае уникалната красота и архитектура на една от най-внушителните сгради в столицата и Европа в неокласически стил с шест колони, поддържащи триъгълен фронтон, върху който е изобразен бог Аполон в обкръжението на музите на изкуствата. Сегашното частично базово осветление, което осветява само част от колоните на предната фасада, е направено през 2006 година.

Тъй като сградата и цветът й е паметник на културата, това ще се осъществи при спазване на всички изисквания за съхраняване на тяхната неприкосновеност. Подобно художествено осветление на фасадата имат почти всички големи европейски и световни театри, включително и тези, създадени от архитектите на сградата на Народния театър – виенските майстори Фердинанд Фелнер и Херман Хелмер.

Кампанията „Да осветим Вазовия храм" е насочена основно към големите компании и организации, които могат да станат дарители и да направят възможно събирането на средствата, необходими за осъществяването на идеята.

Сградата на Народния театър със 117-годишна история е претърпяла редица катаклизми, след всеки от които се е възраждала отново като феникс – изобразен и на прочутата завеса на Голяма сцена.

„Цялото пространство тук – театърът, Градската градина, Градската художествена галерия и Националната художествена галерия, е обявено за културна среда, която трябва да опазваме. Осветяването на сградата на Народния театър ще завърши неговия облик на духовен и културен център на нашата столица. Неслучайно избрахме тази година за начало на проекта, защото освен всичко останало, сега отбелязваме и 100 години от смъртта на нашия патрон Иван Вазов.

„Народният театър, от самото си създаване и до днес, и винаги е провиждан като храм, озаряващ с духовна светлина. Светлина, която извира от сцените и словото, от посветената и вдъхновена работа на актьорите и режисьорите, на всички, призвани да съществуват всекидневно във високото измерение на изкуството. Затова и сградата на театъра не е обикновено място, а вместилище на съдбовна, вменена и съхранена мисия.

Театърът разпръсква мрака, осиява ни в изпитанията, предизвиква силата ни на творци и човеци, разбужда добротворните ни и красиви енергии, сдвоява ни със свободата, осиява душите и сочи пътя ни във времето. Неслучайно ни наричат „духовната болница на България“. Днес сякаш ни е насъщно необходимо да удвоим светлината на театъра и освен отвътре, да направим така, че Народният театър да засвети и отвън реално“, коментира мисията на кампанията директорът на театъра Мариус Донкин.

Уникалната барокова сграда е построена по проект на известните виенски архитекти Фердинанд Фелнер и Херман Хелмер, които вече са автори на множество театрални сгради във Виена, Одеса, Загреб, Прага, Висбаден, Братислава и други европейски градове, превърнали се в забележителности. Основите са положени на 4 юни 1904 г. на мястото на дъсчения театър “Основа”. Сградата е завършена в края на 1906 г. и тържествено открита на 3 януари 1907 г.

На 11 февруари 1923 г. по време на честването на юбилея от първото театрално представление в България със спектакъла “Райна Княгиня”, декорите на сцената внезапно пламват и огънят изпепелява сцената и салона. През 1924 г. държавата гласува кредити за изграждането на новата сграда на театъра и от 1926 до 1929 г. строят сградата по проект на немския архитект Дюлфер.

По време на бомбардировките над София на 10 януари 1944 г. е разрушено Южното крило на театъра, което е възстановено две години по-късно. Автентична е останала фасадата на сградата с двете каляски върху куполите. Дюлфер измисля гениално решение за каляските, като ги качва на пружини, върху които те стоят от 1924 г. досега.