НАСА: Дупката в озоновия слой над Антарктида е намаляля

Дупката в озоновия слой над Антарктида е значително по-малка през 2025 г. в сравнение с последните години и е петата най-малка от 1992 г. насам, показва нов доклад на учени от NOAA и NASA.

Според “ABC News” през 2025 г. озоновата дупка достига максималния си размер в началото на септември – 8,83 милиона квадратни мили, което е с около 30% по-малко от най-голямата регистрирана през 2006 г.

Т.нар. „озонова дупка“ не е истинска дупка в слоя, а голяма област в стратосферата с изключително ниски концентрации на озон.

Учените определят като „дупка“ зоната, в която озонът спада под историческия праг от 220 Добсън единици(специална единица за измерване на количество озон на колона въздух).

Според учените от NOAA и NASA последните данни ясно показват, че усилията за ограничаване на химикалите, разрушаващи озона, имат реален ефект.

Регулациите бяха въведени с Монреалския протокол, влязъл в сила през 1992 г. Последвалите поправки в споразумението водят до постепенно възстановяване на озоновия слой, който все още е на път да се възстанови напълно по-късно през този век, докато страните по света заменят вредните вещества с безопасни алтернативи.

„Озоновата дупка тази година щеше да бъде с повече от един милион квадратни мили по-голяма, ако в стратосферата имаше толкова хлор, колкото преди 25 години“, казва Пол Нюман, старши учен в системата на Университета на Мериленд и дългогодишен ръководител на екипа за изследване на озона в NASA.

В продължение на десетилетия хлорфлуоровъглеродите (CFC) и други озоноразрушаващи вещества са били широко използвани в аерозоли, пяна, климатици и хладилници, което води до сериозно намаляване на озоновите нива.

Българка с три световни рекорда: Как д-р Стояна Нацева превзе европейската трансформация и изведе България на световната карта

Времето и движението на въздуха в атмосферата също влияят на озона и според учените именно тези природни условия са помогнали озоновата дупка тази година да е по-малка.

Озоновият слой действа като слънцезащитен филтър за планетата – предпазва хора, животни и растения от вредното ултравиолетово излъчване. Когато озонът намалее, повече UV-лъчи достигат повърхността, увеличавайки риска от щети върху околната среда и здравето – като увреждане на реколтата, рак на кожата и катаракта.