Тяхна съученичка също получи индивидуална награда за своята космическа станция.
Катерина Саматовна от няколко години се занимава с астрономия. През 2018 г. заема второ място в конкурса на НАСА, а тази година печели и приза със своята орбитална станция „Дженезис 369”.
„Тази година орбиталната станция е много по-мащабна. Отново имам реактор за термоядрен синтез, който е още по-разработен технологически, задвижван е от огромни йонни двигатели и дигиталният дизайн е много по-подробен и той отне около три месеца. Мисля, че би бил осъществим, тъй като гледах всички идеи, които са заложени в проекта, да са осъществими реално“, разказа Катерина.
Първото място в категория „голяма група“ е за екип от девет ученици, създали „Град на космическия ускорител“. Той трябва да бъде достатъчно комфортен за колония от 15 000 земляни, които да изследват космоса.
Основното в него е колайдерът. Създаването на целия проект обаче отнело две години.
„Решихме да направим нещо необичайно, нетипично, невиждано досега в космоса. Не сме намерили друг проект за колайдер в космоса. Избрахме него, тъй като черпим ресурси от космоса, нещо което на Земята е по-трудно за контролиране. Като ходихме в ЦЕРН, консултирахме се, разбрахме много интересни факти къде сме сгрешили, къде имаме иновативни цели и по този начин изгладихме нашия проект“, каза Стефан Ангелов.
„Имаше една доста сложна част – да се направят изчисленията, но мисля, че най-сложното беше да представим идеята такава, каквато е. Обемът е малък. Трябваше да синтезираме всичко и да оставим най-важното“, посочи Кристиян Горанов.
За да работи колайдерът, обаче, са нужни хора. Според малките учени, живеещите в колонията трябва да не усещат разлика със земните условия.
„Трябва задължително да има изкуствена гравитация, което се получава чрез направа на дизайн, който е еднакъв или близък с няколко основни форми. Нашата форма се състои от един цилиндър, който играе роля на космопорт, където влизат и излизат всички космолети, свързан с три по-големи листовидни кухи модули, като в тях живеят хората и до тях долепени са още три по-малки, където стоят животоподдържащите системи на цялата колония“, обясни Мартин Тодоров.
„Като избрахме тази форма, позволихме на колонията да има повече място за хората и за научноизследователските нужди, също така животоподдържащите системи трябва да се намират в определени части от колонията и те заемат определено място“, Драгомир Николов.
Благодарение на тези животоподдържащи системи в космическата колонията може да има нормална атмосфера, вода и храна.
„Ще създадем атмосфера на колонията, подобна на тази на Земята. Всеки човек произвежда на ден около 700 грама въглероден диоксид. Този въглероден диоксид ще трябва да бъде отнеман от средата, в която живеят хората. Това го правим със специална система, която отделя въглеродния диоксид и го откарва в модулите с животоподдържащи система. А животоподдържащите системи в тези модули са растенията, които изхранват населението ни от 15 000 човека“, обясни Ирена Антонова.
Освен растения на колонията ще има и месо за храна. То ще се създава в лаборатория чрез стволови клетки.
Ограниченото място пък наложило и разчупен дизайн.
„Опитали сме се абсолютно всичко да го балансираме по такъв начин – хем с възможностите на космоса и по някакъв начин да го направим по-ексцентрично естествено“, каза Стефан Дачев.
Младите покорители на космоса признават, че са черпили част от идеите от научната фантастика.
„Всичката култура, която се е насъбрала с годините от филми научна фантастика, малко книги и моето въображение“, разказа Константин Попов.
Учениците от Варна ще пътуват до Вашингтон, където ще представят революционните си идеи на конференцията за Международно космическо развитие.