Насо, изобщо не се връщай от Китай. Вземи и Гуци

Мислех си, че преходът у нас официално е завършил миналото лято, когато Меди Доганов напусна Сараите на задната седалка на джевдетовото БМВ и се покри да си кърка уискито в някакъв хоспис за заслужили деятели на АОНСУ и ДС. Оказва се обаче, че сме допуснали един сериозен пропуск – краят няма да настъпи, докато не забраним най-после болшевишката клоака БКП/БСП, тази уж евролява партия, носеща все още по ръцете си барута от взрива в „Света Неделя“ и лайната от хранените с човешки трупове свине в Белене.

Ако имате и най-малко съмнение, че днешните социалисти са преки и нереформирани наследници на правешките малоумници и останалата каскетна сган, погледнете към Китай. Там местният император Си е събрал жалките си слуги Путин, севернокорейския диктатор Ким Чен Ун и всякаква паплач от Иран, Мианмар и Пакистан, за да заяви позициите си на лидер в новия, „многополюсен“ свят.

Разбира се, България също има своя доста едър представител в сборището на кървави азиатски деспоти. Положил гигантските си задни части в китайски дънки, на соарето в Тиендзин се появи не друг, а водачът на БСП Насо Фритюрника, посрещнат с овации от някакви треторазредни партийни секретари от дълбоката провинция.

Да, ама въпросният чичак по ирония на съдбата е вицепремиер на България – членка на ЕС и НАТО. Чий го дърви висш държавен служител на среща на диктатори, които заговорничат как да смачкат Европа със смрадливия си, комунистически ботуш? Как е възможно министър-председателят ни да научава от медиите, че заместникът му си е взел в отпуск, за да бие теманета на източните кръвопийци?

Но Насето не е виновен. Той просто е поредната и, надявам се, последна издънка в дълга линия мръсни национални предатели под червеното знаме със сърпа и чука. Бъдете сигурни, че ако утре иранските аятоласи или орките на Путлер цъфнат в София, яхнали крилата ракета, комунистите ще ги приветстват с отворени обятия и разширени сфинктери. И ще точат в мазето ножовете за новия НАроден съд.

БКП/БСП не признава конструкции като национална идентичност и отговорност към своя народ. Съвсем не случайно за половин век болшевишки гнет тя три пъти предаде и продаде своята родина. Първият е свързан с насилствено денационализиране на Пиринския край и създаването на изкуствената „македонска нация“, което се провежда при Георги Димитров по указания на Сталин през 1946 г. Второто и третото са през 1963 г. и 1973 г. и се отнасят до предложенията на висшето партийно ръководство начело с Тодор Живков за присъединяването на България към СССР.

Сменилите името си комунисти, днес проруски путинисти, си остават същите предатели, екзекутори на народ, държава и демокрация. Те и патронът им в президентството са целували знамето и са се клели да служат на СССР, против собствената си нация. Те само чакат удобен случай свирепо да се нахвърлят върху европейската и атлантическа принадлежност на България.

Незабавна оставка на Насо Фритюрника и забрана на БСП ще са малка, но съществена крачка в правилната посока. Крайно време е болшевишката сган да се присъедини към философа от Дръндар в отходната яма на политическото ни битие. А вицето хич да не се връща от Китай. Да си вземе и солташака Гуци.