Не кристалните, а фекалните деца са настоящето на България

Кристални деца, деца индиго, на дъгата, звезди – Ню Ейдж поколенческите теории, любими на всички проскубани БГ-мами и доморасли астроложки, са по-псевдонаучни от обясненията за изпразването на язовир „Студена”. У нас обаче съществува една реална генерация – тази на „фекалните деца”, в което се убедих миналата седмица, докато наблюдавах изявите на полупияния тулуп Тодор Славков в „Черешката на тортата”.

Ще речете, че той не е типичен пример за обществените процеси, защото е роден със сребърна лъжичка, или по-скоро сребърен сърп и чук, в устенцата. Нищо подобно. В България шета цял легион мъже, пръкнали се по време на бума на раждаемостта през 70-те, пълни неудачници, социално непригодни, или стари ергени, или натирени от жена и деца парясници. Те притежават уменията да бъдат действена част от обществото на паралитик в последна фаза на Алцхаймер. Битови алкохолици, миризливи простаци, мързеливи маргинали.

Само един Тодор Славков да беше., отдавна да сме станали Швейцария на Балканите. Лошото е, че късният социализъм създаде стотици хиляди фекални Тошковци, глезени и дундуркани до средната си възраст от отдадените родители, докато се превърнат в неспособни на социална адаптация полуидиоти, патологични лигльовци и царе на пръдните и тъпите шеги за курви и медицински сестри. Разликата между Славков – младши и наборите му е само в това, че той се е возил на мердедес, докато другите са бръмчали в жигули и трабанти.

Именно по тази причина малък Тошко е любимо лице на всички риалити формати, а честичко ги и печели – защото в неговото селяшко, небръснато лице се припознава цяло поколение задръстени българи, които си мислят, че са много готини, щом могат непукистки да се напият от обяд, да подхвърлят високомерно някой лев на децата, които виждат веднъж на няколко месеца, и да се изживяват на плейбои въпреки перманентно увисналите си пишки.

Колкото и да ми е неприятен комуноидният фъфльо Тодор Славков с инфантилните си претенции на синьокръвен принц без трон, трижди повече ме плаши това, че и до днес мнозина от нас отглеждат подобни същества в домовете си. Осигуряват им всичко от вафлите „Боровец”, до топлия шушляк, с изключение на най-важното – социалните умения да бъдат ако не достойни, то поне що-годе адекватни граждани. Истинско фекално поколение.