Не отивай в този град!

В Гелзенкирхен няма да има повече мачове от Европейското първенство в Германия, но пък емоциите, които градът и стадионът на Шалке оставиха сред феновете, ще са за години напред. Там е смесица от всичко, което можете да се сетите - пъстра палитра от шовинизъм, отдаденост, колорит и всичко това е подвластно на едно - клубната емблема на Шалке. В Гелзенкирхен са луди - буквално. Преди дни ви запознахме с нестандартната идея за гробище за феновете на "кралскосините", които искат да бъдат с любимия си отбор до последен дъх.

Сега ще ви представим по-детайлно града и хората, които се подвизават в него.

Със сигурност Гелзенкирхен не е от дестинацията, която задължително трябва да посетите, идвайки в Германия и Северен Рейн-Вестфалия. Няма кой знае какво да се види - нито някакви забележителности, нито други красоти. Естествено, Шалке и стадион "Фелтинс Арена" са тези, за които си заслужава. Тогава се сблъсквате с местната реалност и житието и битието на жителите.

Кръчмите, които в Англия ги наричат "пъбове", са пълни постоянно, особено когато има мач в града. А когато стане дума за Шалке, те са препълнени, независимо от атмосферните условия. Затова пък често срещано явление е да видите на сутринта след мач излизащи и падащи хора, като от филм на ужасите, които търсят бързо място, където биха повърнали свободно и необезпокоявани. Тези, които не успяват да направят решителните няколко крачки, дори и с помощта на охраната или на приятели, действат направо пред входа - класика!

Навсякъде по пътя към стадиона можете да видите скулптури на хора с кирки и лопати - все пак районът е такъв, миньорски, и там по-голямата част работят в мините. Разбира се, за кратко, но пък след това се радват на добра пенсия, пиене и лошо здраве, влошено от вредните елементи под земята. На кой му пука?!

За да се доберете до града, най-нормалното нещо е да слезете на централната гара и оттам с трамвай №302 да се дотътрите до стадиона. Преди това може да искате да се поразходите, което ще ви се стори естествено... Да, но тогава ще се сблъскате с нещо друго. В едната посока излизате към централната част на града, чиято местна улица - еквивалент на софийския булевард "Витоша", води към "забележителностите", включващи църква и още няколко по-квалитетни заведения, в които гледат само как "да ти отрежат главата" с цени. Сигурно може да се случи това нещо и без кавичките, ако се стигне до някакъв проблем, тъй като тази зона се владее от арабите. Повечето млади хора, в трудоспособна възраст, с добре оформени бради, прически и мускули. И с търговски подход, за да измъкнат нещо повече от традиционен бакшиш.

От другата страна, която прилича повече на град от Северозапада в България, е пълно с магазини и дюнерджийници, които се държат от турците. А те хич не се обичат с арабите, намиращи се от другата страна.

Местните твърдят, че често се случва да има свади, а полицията трябва да се намесва своевременно, за да не се стигне до фатални сцени между "броениците" и "ножовете".

Според мнозина най-интересното място в Гелзенкирхен, освен стадиона, е кварталът "Шалке". Е, там попадате точно в еквивалента на Перник! Безделници навсякъде, пиещи най-често бира по улиците, които са с качество на настилката след ремонтите на Данчето Фандъкова или сега на Васко Терзиев... Сградите са еднотипни - ниски постройки, с еднакви дограми, препълнени контейнери за смет, боклуци по тротоарите - отново доста българско.

Срещайки хора по пътя, човек се сблъсква с всякакви индивиди, повечето от които имат нашивки на Шалке по опърпаните дънкови якета - нещо типично за ранните години на хеви метъла в България. Само че доста по-зле! Повечето са беззъби, с изкривени физиономии, но щастливи, че имат възможност да лочат евтина бира от магазина и да ходят на мач на любимия Шалке!

А по времето на Европейското първенство, навсякъде висят от прозорците германски знамена и нещо много любопитно - един от малкото градове, в които няма да видите окичени турски знамена. А това е доста учудващо, като се има предвид, че пришълците в Германия към май 2024-а са близо 25 милиона! От тях най-много са турците, голяма част, от които вече родени на германска територия и неговорейки матерния си език.

След това са украинците, а българите са също една немалка част от местната флора и фауна - над 460 000, разпръснати из Бундесрепубликата.

Германците са малко над 58 млн. - просто за сравнение.

"Кои места успя да посетиш в Германия - градове, стадиони?", е един от изненадващите въпроси, които получавам в провинция Хесен.

"На доста... На повечето места е готино".

"В Гелзенкирхен хареса ли ти?", питат отново двама германци, с които случайно се засичаме на маса на едно от заведенията, намиращи се непосредствено до стадиона на местния Айнтрахт Франкфурт.

"О, прекрасно и незабравимо място!", отговарям, след което следва бурен смях и от двете страни.

"Ние там не ходим, няма какво да се види, нямат интересни заведения, а хората и феновете са едни от най-отвратителни в Германия!", споделя честно единият от тях, допълвайки, че няма намерение да посети "Фелтинс Арена", въпреки че от години е с членска карта на Айнтрахт.

Което си е така... Така си е!

Но хубаво е човек да има база за сравнение, тъй че ако имате възможност да посетите домакински мач на Шалке в Гелзенкирхен - сторете го непременно! Тогава ще си говорим за Перник, Малко Търново или Лом, примерно...