Верни до гроб! Буквално

Стадион, парцел, гробище... Всичко това се равнява на лудост, сигурно 1904 по скалата на Рихтер! "Фелтинс Арена" - стадионът, на който вчера Англия трябваше да изживее драмата и да избегне унижението от бойкия тим на Словакия.

В близост до него се намира старият "Паркщадион", който е оставен с една трибуна и терен, на който може да се тренира спокойно, за да се съхрани тревната настилка на настоящия дом на Шалке.

Диагонално от стария стадион, в противоположна посока, има нещо доста интересно и любопитно, което кореспондира изцяло с темперамента и лудостта на привържениците на "кралскосините". Гробище, но не за домашни любимци, а за феновете на Шалке, които биха искали последната спирка в живота им да бъде до непосредствена близост до мястото, където са оставили десетки години от живота си.

Феновете на Шалке отдавна изпълват водещите футболни арени в Германия със скандирането "Ein Leben lang, Blau und Weiss ein Leben lang" ("Цял живот синьо и бяло"), но клубът гарантира, че тази отдаденост може официално да продължи цял живот - и след това.

През изминалата кампания тимът от Втора Бундеслига премина границата от 1 милион фенове, посетили домакинските срещи на клуба от Гелзенкирхен! И то при положение, че отборът беше заплашен през голяма част от сезона с изпадане, но успя да се мобилизира и да оцелее, за да продължи с мечтата за завръщане в германския елит. Феновете на "кралскосините" бяха и отборът, радващ се на най-голяма подкрепа при гостуванията във втория ешелон - средно по над 6500 привърженици.

През 2012 година стартира идеята за осъществяването на този проект - гробище за феновете на Шалке, като местата са ограничени - 1904, цифра, символизираща годината на основаване на славния навремето тим.

Приживе всеки привърженик на клуба може да плати, за да му бъде запазено място след смъртта близо до любимия отбор. За целта трябва да плати 1000 евро плюс още 100 евро на година за поддръжка. Има и специални безплатни места за подбрани по определени критерии фенове, които не са имали възможност да си позволят финансово да си запазят гроб.

Гробището Schalke Fan Field обаче е твърде тясно за почитателите на този клуб, тъй като отдавна местата за изчерпани. Има идея дори за разширяване на проекта, но на този етап ръководството не иска, тъй като ще се загуби идеята и уникалността на цялото това хрумване.

В центъра на гробището има сини и бели цветя, символизиращи емблемата на клуба. За да е досущ като футболен стадион, в гробището дори са сложени 7-метрови врати и резервни скамейки.

Между двете врати, разположени в двата края, е и емблемата на Шалке в централния кръг. Изработена от 2500 дървета, напръскана в синьо и бяло с растителен цвят, безвреден за хора и животни. Всеки, който иска да бъде погребан около този кръг, трябва да е бил велик футболист на Шалке.

"Можете да започнете живота си с Шалке 04, да се ожените на стадиона, а сега можете да бъдете погребани в гробището на Шалке", гласи рекламата, пусната преди доста години вече.

Гробът с №04 е бил първият, който е бил резервиран, запазил го е Ролф Рожек. 58-годишният мъж е бил председател на сдружението на феновете в продължение на десетилетия.

По очевидни причини, освен гроб №4, е избран и номер 215, който е бил предоставен на фен, желаещ да го получи в памет на водещия европейски триумф на Шалке през 1997 г., когато клубът печели вече несъществуващата Купа на УЕФА на 21 май - или 21/5.

През 2022 година легендата на Шалке - Райнхард "Стан" Либуда, получава тази чест. Бившият национал на Германия, записал три периода на престой в Шалке, след като 25 години лежеше в неизвестност, все пак получи своето място. Благодарение на инициативата на фондация "Шалке Маркт" и след консултация със семейството тленните останки на бившия идол бяха препогребани със символичен акт на фенското игрище на Шалке - в гроб №7, номерът на неговата фланелка.

Либуда умира през август 1996 г., не е погребан с почести, тъй като е възпрепятстван от устава на град Гелзенкирхен, който не предвижда това за хора с криминално досие. Либуда е замесен в скандал в Бундеслигата в началото на 70-те години на миналия век и дава лъжливи показания.

Единична цена на мястото за последния покой: стартира от 5406 евро, гранитна гробна плоча - шестоъгълна като стари кожени топки, включени 25 години грижи за гроба, засаждане и отстраняване на потенциални повреди.

Германците обикновено спестяват за собственото си погребение - за да не натоварват финансово децата си. Ритуалните услуги обаче са доста скъпи. Преди години това удоволствие струваше около 5-6 000 евро, но сега под 10 бона от европейската валута няма как да стане! Ако искаш!

Който избере кремацията, трябва да каже и как да постъпят с праха му: да бъде разпръснат във въздуха, над морето, или положен в специално засадена за целта горичка. Да, но феновете на Шалке предпочитат да са близо до самия отбор и "да наблюдават и помагат отгоре", както приживе обичат да се изразяват те.

В Гелзенкирхен са намерили вечен покой няколко хиляди фенове на този отбор. Същото се практикува и в Кьолн - от запалянковци на местния едноименен отбор, като за любители на играта се предлагат урни във формата на футболна топка.

Един любопитен факт - докато в Северна Германия 90% от мъртъвците биват кремирани, в Бавария кремациите са едва 10 процента. Кьолн е някъде по средата: 60% от покойниците биват кремирани, а 40 на сто - заравяни в земята.

Но да се върнем на гробищния парк на Шалке - през пролетта, когато могат да се засаждат хортензии, се добавят хиляди големи сини и бели глави. Общо около 80 000 растения тогава ще придадат клубни цветове на уникалния натюрморт.

Преди време в Хамбург също беше изпробвана идеята за изпробвано гробище на HSV, или казано по нашенски - Хамбургер Шпортферайн. От 2008 г. насам според клуба е имало "само една добра шепа погребения". Но и в Хамбург то е просто зелена поляна в непосредствена близост до стадиона, а неясен "синьо-бял" ангажимент, каквито са местата за последен покой на еквивалента в Шалке.

Във всеки случай съоръжението в Гелзенкирхен успя да надхвърли търсенето от Хамбург само една седмица след обявяването му през юли 2012-а година, което говори красноречиво.

Веднъж планирали такова в Дортмунд, но то се провалило поради липса на пари.

В Барселона също печелят от мъртвите. До стадиона на каталунците има зала, в която могат да влизат бивши играчи, служители и богати фенове.

На стадиона на Евертън - "Гудисън парк", погребенията се извършват около терена, като най-популярният гроб се намира до тунела за играчите. А Бока Хуниорс, един от клубовете на Марадона, поддържа зона за погребения в продължение на десетки години. На входа има фонтан с формата на логото на Бока.

Преди години Шалке откри зала в родилното отделение на болница в близост до "Фелтинс Арена", така че новородените да могат да се появят на бял свят в стая със синьо-бели цветове, чиито стени са украсени с лога и изображения на Шалке.