Пенсионерите да поемат към небето!

НИКОЛАЙ МИЛЧЕВ*

Гледам да не мисля, че съм пенсионер.  Почна ли да мисля, че съм пенсионер, и усещам, че съм натрапник, че съм ненужен, че тежа като камък на шия на държавата, че тежа на гърба на младите, които ме издържат.

Затова си мисля, че не съм пенсионер. 

Какъв съм тогава? Висящ във въздуха, получовек – полудух, полустарец, полупоет, полуникаквец, полунякаквец. 
Нямам думи да кажа колко ми е мъчно, болно и обидно. 

–Няма такова предвидено перо в бюджета за коледни бонуси за пенсионерите – каза вицепремиерът Томислав Дончев и устните му, както винаги, описаха такива движения и застинаха в такова кръгло положение, че направо ми се доплака. 

Томислав Дончев е голяма работа, особено неговата отсечено галопираща реч, пълна с вътрешен драматизъм. И удивително пустословие. 

Няма такова предвидено перо! 

Няма такава държава!

Няма такова скубане на пера от кокошката, наречена държава!

Няма такова оскотяване!

По телевизията един старец изплака:

–Излишни хора сме ние, излишни хора…

В далечните векове е било просто – нямало е пенсионни системи, ами старците и бабичките просто са ги оставяли някъде навътре в гората и така въпросът с перото бил решаван. 

Перушина трябва да хвърчи от такива като Томислав Дончев, като зафировци, тошковци, теменужковци,гуцановци, които, ако могат, и едно пухченце няма да отделят от бюджета за старите хора. 

Пред пенсионерите пътищата са два – или нагоре към небето, или към увеличаване стажа за пенсия. 

Предлагам стажът за пенсия да стане сто и две години, два месеца и два дена, та да им олекне на всички, на които не може да им се откъсне от сърцето една коледна добавка – една милостиня. 

Не ви ща коледните добавки, не ви ща подаянията, не ви ща нито крадливите уста, нито крадливите ръце.

Вчера в София, в градинката  на улица „Солунска“, зад площад „Славейков“, се беше извила най-тъжната опашка на света. Стотици хора – повтарям – стотици, чакаха да вземат по един безплатен обяд. Отчаяни, прежълтели, опърпани, мълчаливи и самотни.

Няма да е лошо душманите на коледни добавки да отидат и да погледнат тая виеща се опашка, тая върволица, която и Пейо Яворов би описал трудно. 

Кажете си го просто – пенсионерите трябва да измрат, за да не им плащаме пенсии и да не ни се мотаят в краката. Простичко.

Коледни бонуси ще има, това сега е цирк – пошъл цирк и цинизъм, за да кажат накрая – ето, дадохме ви нещо. На, яжте и дано ви приседне!

Само изключително гадни копелета и нехранимайковци могат да се подиграват така със своите бащи и майки, баби и дядовци. 

За всичко друго има пари – петдесет лева за пенсионерите няма. Двайсет и пет евро или колкото там се падат. 

Но по Коледа стават чудеса и само за някои пенсионери, и само по някой друг лев в края на краищата ще се намери. 

И тогава Томислав Дончев ще каже:

–О, колко е прекрасна Коледата и колко са щастливи пенсионерите!

* Николай Милчев  е роден през 1958 г. в Плевен. Автор е на десет поетични книги, между които "Лирика", "Случайно и определено", "Бяла залисия" (1993), "Изневиделица", "Пейзажи с Лолита", "Очи широколистни", "Мокра светлина". Сътрудничи на целия литературен печат, негови стихове са излъчвани по Българско радио, БНТ и др. Автор е на стихове за деца, на текстове за детски песни и на детския мюзикъл "Таласъми без налъми". Негови стихове са превеждани на руски, английски, немски и унгарски.